Свободата днес и тук 16 Май 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

22 СЕПТЕМВРИ - СЕГА НАКЪДЕ?

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Веселин Кандимиров

 Движението „22 септември” определено има потенциал. Достатъчно беше само да се обяви намерение за създаването му и ефектът върху политическото пространство в страната беше незабавен – директно върху политическите сили в дясно, които рязко поеха курс към сближаване, и непряко - върху всички останали.

Затова си заслужава да помислим за неговото бъдеще. Когато говорим за бъдещето на една политическа организация, имаме предвид нейните цели и средствата, с които смята да ги постигне. Колкото по-пълно и точно определи целите си, още преди да бъде учредена формално тя, толкова по-малко изненади я очакват в бъдеще. Това говори за нейната политическа зрелост.

Задачата на всяка политическа сила – движение, партия или нещо друго, в това число и на търговското дружество, регистрирано като политическа партия – е да поражда обществено сътрудничество. Ако изобразим индивидите, съставящи обществото, като вектори, тези вектори, оставени на себе си, ще сочат в различни посоки и общият им сбор ще е малка величина, дори нула. Целта на политическата сила е да насочи максимално възможен брой вектори на политическото действие в една посока. Така резултантната им става достатъчно голяма, за да задвижи обществото в набелязаната посока. Или още по-прост пример: ако всеки член на обществото пее различна песен в различно време или мълчи, целта на нашата политическа сила е да накара максимален брой хора да запеят едно и също едновременно, т.е., да образуват хор.

Разликата между политическите сили е в резултатите. Докато при съсловните и малцинствени партии, както и при упоменатите търговски дружества, тези резултати са в групов, съсловен или частен интерес, има политически сили, които преследват предимно всеобщи интереси, т.е., цели.

Някои автори смятат, че целта на всички политически сили е една и съща: постигане на възможно най-голямо благоденствие за мнозинството граждани, и затова те се различават само по средствата, които предлагат за достигането й. Това наблюдение е външно по отношение на партиите. То не отчита разликата между заявена и действителна цел. Наистина, няма партия, която да е обещавала управлението й да донесе глад и болести и мизерия на населението. Но има достатъчно примери за постигането на точно такъв резултат, при това - целенасочено. Резултатите най-добре говорят за разликите в целите.

Дългосрочната цел на движение „22 септември” трябва да е замяната на фасадната демокрация в България с някакъв пригоден към местните условия вариант на либералната демокрация. Това очевидно е цел от всеобщ интерес.

За да се достигне тя, трябва да бъдат осъществени ред други краткосрочни цели. Една от тях е вече заявена – създаване на парламентарно мнозинство, способно да промени Конституцията. Тук ще посочим още една, според нас от решаващо значение за бъдещето на организацията.

Ако конституционното мнозинство цели осигуряването на законова основа за постигане на дългосрочната цел, съществува и друга такава, насочена към средата, в която ще действат тези закони. Тази цел е прекратяването на националното унижение, на което са подложени българите през последния три четвърти век.

Всяка зависимост от чужда страна е унижение за зависимите. Когато тази зависимост се крепи от местни колаборационисти, унижението е пълно, защото повтаря в обществен план истината, че никой не може да унижи индивида без негово съгласие. Днес тези колаборационисти продължават да участвуват в управлението на страната. И дори претендират да определят посоката. А наследената от времето на тяхното управление държавна машина продължава по инерция да върши това, за което е програмирана - да санкционира добросъвестния гражданин и да бъде нечувствителна към изключенията от закона.

Законът не може да действува в среда от унизени поданици и бивши колаборационисти. За да бъде той ефективен, последните трябва да бъдат отстранени от властта. Тази цел не може да бъде достигната без радикална декомунизация. Така наречената лустрация, т.е., осветяване и публично обявяване на виновните, не върши работа. Декомунизацията изисква отстраняването им от лостовете на властта по начина, по който беше осъществена денацификацията в Германия след 1945 г.

Ако тази декомунизация бъде приета за цел, това ще е знак, че „22 септември” не е поредната компромисна партия на прехода.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional