АМЕРИКАНИЗАЦИЯТА НА РУСИЯ

 Много българи, заблеяни от комунистическото си минало и от своя ориентиран към Русия парламент и правителство, не си дават сметка доколко тази страна очаква и получава от Съединените Американски Щати помощ за руската икономика и бизнес.

Всъщност американски компании, характерно необременени от европейския идеологически мишмаш, са се опитвали много активно да пробият на руския пазар още в двадесетте години на миналия век. Тогавашните болшевики обаче пропускат тоя шанс поради страха си от «опорочаване и развращаване» на комунистическите си идеи. Въпреки това болшевишката власт използва всичко, с което е изкушавана от капиталистите в Европа и Америка – те копират мотори Ролс Ройс за самолетите си, или внасят патенти за тракторни и танкови мотори от американската компания «Крайслер», турбини за електростанциите си или огромни металообработващи преси от Германия.

Днес обаче нещата са други. Противно на вестникарските оценки на путинската политика, Русия днес е като дете от детската градина, водено за ръчичка от Америка към развитото индустриално общество. Русия по същество е бедна страна и тя дължи тоя факт на тотално военизираната си икономика в миналото. Това личи особено ясно от дейността, която развива най-голямата чуждестранна бизнес-организация в Русия – АмСнам (American Chamber of Commerce of Russia).

Основана в 1994, организацията има клон и в Петербург и работи за разширяване на диалога и контактите между чуждестранния бизнес и политическите лидери в Русия и САЩ. В организацията днес членуват около 800 компании и броят им се увеличава, много от които са водещи американски корпорации. Спектърът на нейната дейност започва от помощта на отделни руски бизнесмени за решаване на конкретни проблеми до създаване на бизнес атмосфера за международни инвестиции в Русия чрез създаването на административни и законодателни реформи на регионално и федерално ниво, както и за защита на частната собственост – една все още чувствителна и не особено ясна област в руската правна система и икономика.

АмСнам поставя ударение в работата си върху развитието на международни икономически и бизнес връзки на регионално ниво в Русия, като урежда търговски мисии за срещи на свои членове с регионални администратори и бизнесмени. От своя страна регионалните инвеститори могат чрез организацията да рекламират своя инвестиционен потенциал. АмСнам също така работи заедно с Търговската Индустриална Камара на Руската Федерация и Руския Съюз на Индустриалците и Предприемачите, допринасяйки много за приемането на редица инвестиционни закони и за развитие на частния сектор в Русия.

На регионално ниво американските инвестиции са съсредоточени в четири основни района, главно поради примитивната бизнес атмосфера в останалите райони на Русия. Тези райони са Москва, Санкт Петербург, Архангелск и Краснодар. Като основни сфери за обмен с ограничените възможности на руската икономика американците виждат в природните богатства на Русия и в нуждите й от стоки за широко потребление. В същото време директни американски инвестиции с големи печалби в Русия идват от Пепси Ко., IBM Microsoft, Дженерал Моторс, Форд и Боинг.

Кейтърпилър, най-голямата американска компания в света в областта на строителни машини, екскаватори, булдозери, генератори и петролодобивна техника, по руска инициатива е започнала преговори за инвестиции и коопериране с Газпром за строеж и внос на такава техника с природен газ като основно гориво. Компанията фактически доминира целия световен пазар със своето производство, а Русия се нуждае отчайващо от такава техника, тъй като за нея газта, а не петрола, се очертава като горивото на бъдещето.

Русия също така лази на четири крака пред американските и европейски микро-електронни компании с намерението си да създаде т.н. Град на Знанието в Татарстан, тоест недалече от Москва, където по примера на Силиконовата долина те ще могат (ако искат) да се установят като негови жители. Идеята е хрумване на Дмитрий Медведев в типичен комсомолски образец, ентусиазиран от Силиконовата долина. Изоставането на Русия в тази област обаче е отчайващо и засяга всички сфери на живота. На това изоставане се дължи нейната пълна неконкурентоспособност в авиацията, космическата техника, нуждите на отбраната и обикновените нужди на населението. В тази област дори и Китай отдавна е по-напред.

Като се има предвид, че в миналото САЩ бяха дамгосани като най-големия враг на Съветския съюз, сегашния търговски обмен между двете страни е икономическо чудо. Този обмен се развива в няколко най-главни сфери: Русия изнася за САЩ петрол и петролни продукти, метали и метални продукти, химически продукти и скъпоценни камъни, а купува машини и части, хранителни продукти и селскостопански суровини. Това обаче е далеч под възможностите на двете страни и зависи много от допотопната данъчна и тарифна система на Русия.

Немалък проблем за САЩ и останалите големи инвеститори в Русия е примитивната банкова система, която едва сега прохожда. Не е тайна, че финансовите операции в света са доминирани от банките на две страни - Англия и САЩ, които са в основата на съвременното разбиране за цивилизовано общество. Единствено финансовите борси в развитите капиталистически държави могат да предложат свобода за движението на капитали като реакции срещу постоянно променящи се икономически и природни зависимости.

За САЩ главните интереси в Русия все още се концентрират около стоки за широка употреба и природни ресурси. Cпоред руската статистика американските инвестиции в Русия са десет милиарда долара, което ги поставя едва на десето място след такива страни като Холандия, Китай, Германия, Италия, Турция и др.

Влиянието на САЩ в Русия обаче има и друго измерение: финансовата и индустриална примитивност на Русия поставя рублата в уязвима позиция поради голямата й зависимост от долара: днес 48.8 процента от националния резерв на Русия е в долари, а доларът също така има най-голям дял във финансовите операции в страната. От там и отчаяните вопли на Путин за намиране на друга, по-малко зависима валута за финансови разплащания. От там и неговите опити (предимно за Газпром) да сключва дългосрочни и необратими договори само на изгодни за него цени. Той обаче има малък шанс при изобилие на енергийни източници и залага преди всичко на марионетни режими като българския за такива договори, макар че американците отдавна посочиха пътя на диверсификация като най-нормална алтернатива. С приемането на Русия в Световната Търговска Организация в 2012 година Америка получава много повече възможности за инвестиции и търговия, тъй като тарифите ще намалеят.

Страхът от децентрализация във всички сфери на живота продължава да е ръководния фактор в путинската политика. Фактически този страх се свежда до идеята, че Русия като страна е неуправляема, тоест при една икономическа децентрализация тя би се разпаднала. Този страх накара Путин да прекрати изборните позиции на областните губернатори от времето на Йелцин и да прибегне към назначавани лично от него.

Същият страх пречи и в операциите на московската борса, към която всеки инвеститор е настроен скептично, преди всичко заради проблеми с върховенството на закона и липсата на прозрачен контрол. Това поддържа ниския статут на борсата в световните класации. Според една оценка от Лондон, Москва е на 64 място от 77 града в света, след Мумбай и преди Риад (Саудитска Арабия). По думите на Евгени Примаков, цитиран от руската Prime News Agency: “Идеята (за борса в Русия) е направо утопия... и е още една илюстрация на безсмислица, родена без широко обсъждане и преди всичко за пропаганда».

Според икономиста Марк Йандъл: «Страната преди всичко трябва да се справи с беззаконието и огромната корупция. Изглежда много хубаво да построиш нови небостъргачи, които да наречеш «Световен финансов център», но първо трябва здраво да поработиш, за да има кой да работи в тях».

По начало руските инвеститори не влагат капиталите си в сферата на обслужването, което е в основата на американската икономика. Техните възможности са ограничени също така понеже инвестициите им са насочвани по нареждане «отгоре» преди всичко към стратегически сектори под протекцията на правителството.

Американското правителство отдавна е отворило вратите на американската икономика за руски инвеститори, включително и за добив на петрол чрез Газпром. Поради лоша информираност и непознаване на американската свободна инициатива, руския инвестиционен капитал трудно пробива пътя си в Америка и въпреки препоръките на американското правителство да действа чрез установената практика на организирано лобиране, руснаците предпочитат да пробиват пътя си чрез частни агенции – един бавен, скъп и неефективен начин, обикновено практикуван от слабо развити страни.

Петролът е главния експорт на Русия за САЩ, но с изобилие на други снабдители и с новооткритите газови богатства в САЩ този експорт няма перспективи. За сравнение, днешните доставки на Rусия за САЩ са 174 хиляди варела на ден при положение че САЩ използват 20 милиона дневно.

Сътрудничеството обаче между американски и руски компании за петрол и газ в трети страни е много по-обещаващо. Роснефт например има съглашение с Ексон Мобил за сътрудничество в изследване на арктическите залежи на газ и петрол, както и в Мексиканския залив. Участието на Роснефт в такива взаимни проекти е отдавнашна мечта на Русия, която по този начин не само ще се появи на американскя пазар, но и ще получи достъп до последните американски технологии в тая област.

Русия не може и да си представи до каква степен американския научен и технически прогрес зависи от отношенията между американските университети и бизнеса: огромни капитали биват инвестирани в технически лаборатории и научни институти, от които американските компании черпят своите иновации. Трудно разбираема за много страни в света е чисто американската традиция огромни семейни наследства да бъдат завещавани за работа в университетите или филантропични фондации да подпомагат работата им, без да споменаваме личните дарения на техни успели възпитаници във всички области – от стипендии до най-последни научни и технически проекти. По този начин огромни капитали биват влагани благотворително в много сфери на живота, за да не се плащат данъци на правителството.

Днешното руско университетско образование е определено изоставащо. По откровените данни на “The Moscow Times”, нито един руски университет до днес не е влязъл в първите 200 в света. Единственият, който е влязъл в първите 400 (на 225 място), е московския «Ломоносов». Според вестника тази класация е основана преди всичко върху идеята за големи изследователски университети, усъвършенствани като образователен модел в САЩ, комбиниращи преподаване, знание и взаимодействие с бизнеса. В тоя еволюционен процес американското правителство също инвестира огромни средства чрез Националната Научна Фондация, Департамента за Енергиите, Департамента по отбраната и други.

Нищо чудно, че през април миналата година делегация от десет преподаватели и администратори от московския Национален Университет за Наука и Технологии посети САЩ за две седмици за обучение в американския опит. Делегацията е четвърта по ред за последните няколко години. Главната й цел беше да изучи управленчески методи във висшето образование в САЩ, които да бъдат въведени в Русия. В тази връзка делегацията е посетила и руско-американския център за иновации – организация, която помага на навлизащи в бизнеса руски компании и университетски проекти, развиващи нови пазари с помощта на американски партньори.

Един от проблемите на руското образование е задушаващата бюрокрация и непобедима корупция, от които бягат огромна част от руските специалисти. До този момент,техният брой надхвърля 20,000 само в САЩ.

Надпреварата за привличане на специалисти от целия свят в САЩ и Западна Европа е огромна и без задръжки, на което Путинска Русия не може нищо да противопостави. Неговият най-голям проблем е неразвитата икономика на страната и слабите възможности за приложение на техните знания. Несъразмерните харчове на неговата централизирана власт, като например 50 милиарда долара за зимна олимпиада, която трае две седмици, или поддържане на статут на оръжейна супер-сила, не биха накарали специалистите да се върнат в Русия, за да работят там.

По начало едва сега модернизиращото се руско висше образование се насочва и към частни форми, а тук Америка може да помогне много: делегациите, споменати по-горе, са били особено възхитени от почти стопроцентовото участие на американските студенти в спортни състезания, в студентското самоуправление на университетски търговски центрове и в организацията на студентски асоциации – аспекти на студентския живот, липсващи напълно в Русия.

От 1994 година в Москва действа известния американски аналитичен център «Карнеги», известен като глобална организация. Той функционира преди всичко чрез местни, в случая руски, специалисти, които работят за информационно отваряне на страната към света във всички аспекти на живота с капацитет от тридесет доклада годишно.

Там също така работи и известната фондация «Фулбрайт», от чиито финансови улеснения са се възползвали и български студенти и преподаватели.

Накратко казано, официалната антиамериканска пропаганда в путинска Русия се използва за вътрешни нужди, поддържайки националистичния характер на режима. В действителност бизнеса между двете страни се развива непрекъснато. Подробности и данни за това обаче могат да се получат само от руските издания на английски език, очевидно непредназначени за външния читател. Страхът на Русия от прозрачна Америка продължава да е огромен.