ЗА “ДОСТОЙНСТВОТО” НА ЕДИН КЛИР И НЕДОСТОЙНОТО У БОЖИЯ НАРОД

 Преди  няколко дни Главата на Украинската православна църква - патриарх Филарет, отказа да приеме удостояването с високо държавно отличие от президента Виктор Янукович. Филарет не се съгласи да приеме ордена си "За заслуги"- Първа степен, който трябваше да му бъде връчен от държавния глава. Вместо това духовният баща на нацията пожела скорошен граждански мир, призовавайки всички да се молят за душите на загиналите в безредиците. "Споделяйки с украинския народ болката и скръбта, църквата се моли за мир и прекратяване на междуособиците и призовава към молитва всички вярващи. Също така се молим за душите на загиналите, облекчение на страданията и изцеление на пострадалите", С тези думи Негово Светейшество Филарет изрази ясно своята позиция и на официалния сайт на патриаршията.

Да сте чували или пък да сте виждали български владика в последните 25 години да направи подобен жест и да застане на страната на унижените и оскърбените си пасоми. Не! Няма и да видите... Защо ли? Ами защото... тук мога да изброя поне 111 причини поради които висшите ни духовници са на страната на всички управляващи. Независимо, как управляват и накъде водят тяхното Божие стадо. Не, че преди това те са били в опозиция. О, напротив. За това има изследвания, написани са томове с документална литература и то подкрепени със свидетелски факти на очевидци. И какви факти, тръпки да те побият от тях. Да, ама вече Българската православна църква е единна, ще ме репликират “старците” с епископските корони, ние преодоляхме разкола и сега живеем в мир със себе си и с любов в народа. Това, разбира се, не е вярно и е манипулативно твърдение, почти толкова, колкото са манипулативни и лицемерни молитвите за добруването на “Божия народ” и патриаршеските възвания за мир и сговор.

Да, по време на най-силните национални протести срещу правителството на Орешарски, Н.Св. Неофит се обърна към нас и ни призова към добролюбие, човекосъгласие и взаиморазбираемост. От дядо си Петър знам, че човек почне ли да ти говори със сложни двусъставни думички, вяра му нямай. И този път дядо ми се оказа прав. Някой да помни поне Новогодишното послание на Неофит Български. Никой... Или почти толкова хора, колкото помнят подстриганото и зализано изявленийце на Росен Плевнелиев. Той пък президент на България. Абе, няма що, случихме все на “достойни” хора.

Та докато в Киев и другите украински градове православните свещенници наистина подкрепят пасомите си, у нас БПЦ се занимават със стойността на имотите си, пръснати по епархиите на страната и в чужбина. И важна среща проведоха, с началниците на Държавен фонд земеделие. И с подначалниците. Абе, да спи зло под камък. Казват, че един владика имал осем подчинени му манастира, барабар с имотите. Но пари не давал никому. Щото видите ли, църквата ни била бедна. Ами, като е бедна и даже патриаршеската катедрала “Свети Александър Невски” тече при дъждовно време, що не вземе и нея да дадем под наем, или как се казва там... на фрайчайзинг, лизинг, и други купешки думи. Подобно архонството, което е доста на мода у нас. Но защо е така ли, ами защото клирът знае, че зад гърба му винаги има алтернатива и тя е  огромна като “Цар Колоколь”/камбана/ в Москва. А вариантът Путин е определено за предпочитане пред таксидиотството. Бели рози, ордени, лимузини и тройно целувание. Щото Бог, Троицу любит.

И по този повод искам да ви разкажа за една среща, която определено сте пропуснали в новинарския поток на дните. Докато Филарет в Киев се държи като един от съгражданите си, то в Синодалната палата в София се раздават ордени. Руски ордени. Или полу-руски.

А именно, Негово Светейшество Патриарх Неофит беше отличен с почетен знак „Самарски кръст”. Същото отличие са получили и митрополитите – Врачански Калиник, Сливенски Иоаникий, на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, Великотърновски Григорий, Плевенски Игнатий, Старозагорски Галактион, Ловчански Гавриил, Пловдивски Николай, Доростолски Амвросий, Средно- и Западноевропейски Антоний, Варненски и Великопреславски Йоан и Неврокопски Серафим. Почетният знак е получил и Стобийският епископ Наум. Това е станало на специална церемония в палатата на Светия синод в София.  Посмъртно с почетния знак са били отличени и починалите митрополити – Варненски и Великопреславски Кирил и Неврокопски Натанаил. Видинският митр. Дометиан е получил същото отличие през миналата година на церемония в Руската църква в София. То му беше връчено от г-жа Светлана Шаренкова, председател на форум „България-Русия”.

Знакът се дава в чест на 135-та годишнина от Освобождението на България на български и руски дейци, организации и институции със съществен принос за българско-руските отношения. Отличието „Самарски кръст” е учредено през миналата година от Национален инициативен комитет за честване на 135-годишнината от Освобождението от турско робство. Това е официална обществена награда, която ще се връчва от комитета на руски и български граждани за значителен принос в развитието на отношенията между Русия и България.  Общественият съвет за удостояване със „Самарски кръст” е под председателството на проф. Андрей Пантев и включва председателите на Координационен съвет „България-Русия” и на Българо-руска търговско-промишлена палата – доц. д-р Жельо Добрев, на Национално движение русофили – Николай Малинов, на фондация „Устойчиво развитие за България” – Станка Шопова, на „Форум България-Русия” – Светлана Шаренкова, на федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД – проф. д-р Захари Захариев, на Софийско сдружение за приятелство с Русия „Св. Александър Невски” –Любомир Коларов. Има и други “родолюбци”. А за тези, чиито имена изброих, може да се говори и пише много и дълго. Толкова, колкото е дълга и тръбата на “Овергаз” и “Лукойл” и поне може да достигне цифрата 700 000 , колкото са руснаците, купили имоти по нашето Черноморско крайбрежие. Но, да не се бъркаме в “голямата политика”, в която и БПЦ иска да изиграе своята отредена, но за жалост, доста фалшива за нас българите роля.

И още, когато се ръкополага духовно лице, “Божия народ”, тоест ние трябва да извикаме три пъти пред олтара “Достойн”. Е, след тази успоредица  със случващото се в Украйна и у нас, едва ли? Да, ама те, имат три православни църкви, пак ще ме репликират обучените църковници. А мен никак не ме интересува дали партриарх Ефтимий е бил признат от Вселенската църковна общност и патриарх. Но и до днес и младите хора си правят срещи под сянката на десницата му, която стиска уверено кръста. Това е на едно площадче в самия център на София. И ние и внуците ни с любов му казваме “на Попа”, но това звучи много повече от принуденото достоин, толкова години, след Османското нашествие. Толкова много, че даже не мога да ги сметна. Почти като имотите на един млад Румелийски владика и неговите лъскави возила. Но здраве да е. Значи, има някой недостоен. Кой е той обаче? Дано не разберем много скоро.