КЪДЕ Е ВАШАТА РЕВОЛЮЦИЯ?

             Моля се Богу братята украинци да постигнат своята най-велика победа – откопчването от мъртвата хватка на путинизма.

       Нека сега, приятели, да разтълкуваме това изречение. Както се казва – да му направим разбор. Дума по дума, като в досадното училище.

МОЛЯ СЕ – защото нищо друго не мога да направя. Стар съм, за да хвана влака и да застана на барикадите. Беден съм – ако разделя комата си хляб, не остават даже трохи. Но сигурен съм, че една молитва е достатъчен принос, когато е навреме и от душа.

    БРАТЯ УКРАИНЦИ – не защото съм някакъв славянофил, никой не може да ме упрекне в това. Почнем ли да се прегръщаме по братски, веднага се явява по-голям брат, по-богат брат, по-умен брат и накрая пак огромната част от братството се оказва в поробено положение, а победителят се заема да ги погълне; брат, брат, ама той си е храна, а освен това и винаги тлееща неприятност.

     Толкова за братството руски тип. А братя наричам онези украинци – руснаци тоже – които се възправят против съдбата да бъдат смлени в путинския бездънен стомах, при това по свое желание. Нали и ние, и те водим битка за едно и също – независимост от Русия и изчистване на Родината от нейните платени диверсанти.

    ВЕЛИКА ПОБЕДА. Няма по-величествена постъпка на един народ от собственото освобождение, при това постигнато със свои сили. Няма. И не може да има. Дори след това народът да загине – защото народите умират, също както и хората; но от тях остават единствено славните им победи – и разбира се, изкуството. Но за изкуството друг път ще си поговорим – безкрайна тема е то.

   МЪРТВАТА ХВАТКА НА ПУТИНИЗМА. Най-противната част от изречението. Но тя е и в същността му; и мене ми се ще да я няма, но я има и ще я има кой знае докога. Комунистите много добре знаят на кого в обществото да с облегнат. Отлично (или подсъзнателно?) намират своите поддръжници (щях да пиша съмишленици, но тази дума е съвсем неподходяща). Съмишленик означава преди всичко човек, дето мисли – а ако тези поддръжници мислеха, те щяха да стигнат до някакъв извод и накрая да прозрат печалната истина, че са глупаво стадо, блеещо подир овчаря, дето им обещава тучни пасища и тихо овчо щастие.

Всъщност разбрахте – не че не сте знаели – от кого смуче сили руският путинизъм. И тези сили се хвърлят без остатък за подчиняване и буквално поробване на всякакви подходящи държави. Какво остава пък за комшийските. С мъртва хватка. Със заплахи, страх, икономически и психологически терор. После – десантчиците, разните му там други военни формации, пък ако не стигнат – поне танкове има. Какво друго да произвежда тяхната промишленост, ако не средства за умъртвяване? А, и лопати, мотики и други важни неандерталски пособия, предназначени за поддръжниците, останали извън силите на войната – да си копат картошките и зелето за борш.

Ето как в едно кратко изречение може да се побере историята на горката Европа от 1917 година насам.   

   Моля се Богу Украйна да се превърне в кошмара не само на путинските, но и на българските комуняги. Моля се, защото толкова е близо! Защото е толкова възможно! Рано или късно всяко сатрапство отива на боклука и никой не си спомня за него. Никой не вдига паметници на поробителя – освен самият поробител; но колко от тях са останали? Все някога, след поколение, две, три мозъците се прочистват и паметниците се изриват, а на тяхно място се вдигат други. От благодарните потомци – на тия, дето ни отърваха, с цената на спокойствието, уюта, благоденствието си; които разбраха, че търпението е просто срамно, а със срам на челото не се живее! Тези, дето днес са на барикадите в Украйна в зверския студ, и ако ни питат нещо, то ще бъде: А вие, братя българи? А вие? Къде е вашата революция?

            Да, къде е, братя българи?

            Моля се Богу...