Малка трошица от ежедневните български омерзения

 През изминалия четвърт век преход вече съм обръгнал на нелепиците, абсурдите и цинизмите по тези географски ширини – и родната кочина рядко успява да ме учуди.

Рядко, но все пак успява. Признавам – изпитах известно смайване, когато видях генерал Уесли Кларк на учредителната конференция на “България без цензура” – поредното уродче, изпълзяло от бестиариума за ГМО политици, създаден от и работещ в полза на БСП. Както и да е – казах си – този гаф е донякъде обясним с признанието на генерала, че не знае нищо за Николай Бареков, известен още като Дудука, емблематичният лидер на тази сган, чиито видни активисти са или дребни гангстери (Бисер Миланов – Петното), или рубладжийски храненичета (Ангел Славчев) или улични силоваци (тези от движението “Сила” например, захранвани от Алексей Петров – Трактора).

За сметка на това обаче направо зинах, като чух Петър Стоянов да хвали същия този дудук от екрана на БТВ. Да сме го чуели какви ги говори – казвал бил неща, които лидерите на десните партии отдавна трябвало да направят. Едно към едно: “Това, което казва той за демографията, обръщането на внимание на регионалните проблеми, обръщането на внимание на българските потребители… Ами нека да го кажа направо – лидерите на традиционните партии няма какво да се сърдят на Николай Бареков. Те трябваше отдавна да направят това, което той говори”. Освен всичко друго, бил говорел “с достойнство” на хората,  които са били по комунистическите лагери и затвори.

Само си го представете това: Бареков да говори с достойноство. Бареков и достойнство. Да казва неща, които десницата трябва да прави, ако иска да бъде достойна за уважение. Например да ибрикчийства на властимеющите. Или да обслюжва ченгеджийско-прокурорски сценарии като този с Костинбродските бюлетини.

Браво.

Нямах и нямам обяснение за казаното. Опитвам се да го отдам на някакво моментно увлечение, на някаква инфантилна логорея. Опитвам се – напразно, да, знам, че е напразно – да не повярвам на фактите, които са повече от изобличителни – и които лъснаха с цялата си отвратителна грозота от едни два реда в “Капитал” – а именно следните: „Уесли Кларк е член на борда на фондацията “Център за глобален диалог и сътрудничество”, основана от Петър Стоянов. Основен спонсор на нейната годишна среща в края на 2013г. във Виена е Корпоративна търговска банка”.

Толкова. И толкова гадно, толкова омерзително – всички ли в България се продават по този делничен, битов, ужасяващо циничен начин?

Е, имах приятел на име Петър Стоянов. Вече нямам. Дано не се случи да го видя никога и никъде.