Парад на папките и нулеви резултати

Вече се приема като закономерен фактът, че циклите на активизация на военна прокуратура неизменно съвпадат с промените на политическата власт. Идването на новото правителство предизвика и поредното раздвижване сред обвинителите под пагон, които получиха своя дял от папки с нарушения на бившето ръководство на отбраната. Съобщиха, че са образували 36 дела и заявиха готовност да ги разследват.

Договорите и сделките на Министерството на отбраната (МО) са сред най-добре пазените тайни в държавата. За разлика от средствата, изразходвани от други ведомства, те не са в центъра на общественото внимание. Простото обяснение е, че там не се харчат пари на ЕС, няма го постоянното наблюдение от Брюксел, няма я заплахата "какво ще каже ОЛАФ". Така десетки и стотици милиони от парите на българските данъкоплатци изтичат незнайно къде и за какво, тъй като и парламентът досега не е проявявал настойчив интерес.

Напоследък публиката се забавлява със старото -ново разкритие за розовите БМВ-та на МО, новият министър на отбраната даде три папки с нарушения на прокуратурата, а премиерът Борисов обяви, че в министерството е извършен "пладнешки обир".

Розовите БМВ-та и конкретните договори, за които сигнализира министър Николай Младенов, са всъщност само "черешката на тортата" или по-скоро "трохи" от големия пир, който през последните години глътна огромни пари за модернизация и доставки на армията.

За това, че голяма част от тях са били нецелесъобразни, че са сключвани в изгода на политически и бизнес посредници, че новопридобитата техника и оборудване в крайна сметка не са допринесли за боеспособността на армията ни, е говорено и от политици, и от експерти, и от медии.

Но всичко това са празни приказки, защото, ако се съди по ефекта от работата на военната прокуратура, във военното министерство през последните 20 години не е откраднат и един чарк.

Или не искат, или не могат, а вероятно и двете

Обяснение може да се търси в две посоки - или се работата се спъва нарочно, или военните прокурори толкова си могат. Най-вероятно и двете неща са верни.

Наред с образуването на нови дела, военната прокуратурата обяви на 1 септември, че предишни дела, включително и такива срещу досегашния министър на отбраната Николай Цонев, са прекратени без да е проведено обективно и пълно разследване.

Парадоксалното е, че едното от делата е водено от самия висш обвинител Спас Илиев, който междувременно е станал и шеф на Софийската военноокръжна прокуратура.

С известна досада той каза пред журналистите, че щом висшестоящите (Върховният касационен съд) смятат така, делото ще бъде разследвано отново. Илиев натърти, че разследването зависи от вътрешното убеждение на отделния магистрат.

Излиза, че срещу Цонев е имало разследване още преди 9 години, което не е било проведено обективно и всестранно. За това не е виновен Цонев, а самите прокурори.

Логично следствие от обясненията на прокурор Спас Илиев щеше да е да обяви оставката си. Или някой за му я поиска.

Това е въпрос, който трябва да се адресира и към главния прокурор Борис Велчев, и към контролните органи на Висшия съдебен съвет, които би трябвало да се поинтересуват кой носи отговорност за необективното и непълно разследване.

Глух ропот, но без последствия

Вместо това откъм цивилната прокуратура отдавна се носи глух ропот срещу военната, но всичко си остава в "къщата" и нещата се замитат под килима.

"Работата с военните прокурори никога не е била лесна, но в повечето случаи е повече от трудна. Понякога е почти невъзможно дела, образувани във военната прокуратура, да се прехвърлят в цивилната", заяви пред Mediapool високопоставен магистрат от ВКП.

Разрешението на този проблем би било частично решение, тъй като и цивилната прокуратура е буквално задавена от папки, особено в следизборен период, а и ефективността на нейната работа също буди съмнения.

Но самото съобщение, което направи във вторник Спас Илиев – че шефът на военните прокурори не може да проведе обективно разследване, оставя риторичният въпрос какво изобщо може да се очаква от неговите подчинени.

Натрупалите се абсурди около разследванията на злоупотреби в армията за пореден път поставят въпроса какъв е смисълът от съществуването на военната прокуратура.

След като години наред се твърди, че в България има проблем с контрола, отчетността и отговорността в съдебната власт, какво да кажем за магистратите под пагон, които са тотално затворена и недосегаема система?

От едното чекмедже в другото и обратно

Бегъл поглед на делата на военна прокуратура, показва наличие на еднотипни проблеми, които никой през годините сякаш не желае да разреши.

Практически при повечето договори, сключени от МО, подписващите са политически лица. По добре утвърдена схема обаче делата се образуват първо от военна прокуратура. Там те престояват с години преди някой да се сети, че въпросът не е от тяхната компетентност и бъде прехвърлен на градска прокуратура. Отново минават години. Резултатът е забатачване и последващо прекратяване на разследванията без реално разследване.

Емблематични в тази посока са делата за сделката с бронетранспортьорите, сключена с "Текстрон" или замените на жилищни терени.

Вече две години папките по тези казуси се прехвърлят от градска на военна прокуратура и обратно, без да се проведе някакво реално разследване. Въпросът все още е висящ, въпреки очевадния факт, че сделките са сключвани от политическото ръководство на МО, което е цивилно.

Парад на папките

При смяната на ръководството в МО през декември 1999 г. на тогавашния главен прокурор Никола Филчев бяха дадени над 300 папки. Военна прокуратурата се задейства, но няма информация за дело, доведено до край.

С идването на правителството на НДСВ и военния министър Николай Свинаров историята се повтори, като в този случай не той сезира прокуратурата, а тя сезира сама себе си. Информация за осъден отново няма.

Преди повече от година, когато оглави МО, Николай Цонев през ден френетично оповестяваше скандал след скандал и размахваше документи за нарушения.

Когато дойде ред и на Николай Младенов да предава папките, бяха повикани журналисти и камери. Тази публичност никак не е излишна, стига нещата да не се ограничат до една PR -акция и временни политически дивиденти.

А всичко, свършено от прокурорите под пагон дотук дава малки надежди за друго. Досега тя е показала, че може да прикрива, компрометира, насочва внимание в определена посока, но не и да разследва големите казуси в отбраната.

Ситуацията на шизофренност по отношение на случващото се в тази сфера вече се превърна в норма.

Бившият министър Николай Цонев, обект на няколко прокурорска проверки, например обяснява как през последните години във ВВС са сключени договори за над 1 млрд. лв., но не са придобити никакви бойни способности.

Цивилният прокурор Севдалин Цанков прекрати воденото с години разследване за закупуването на седем учебни самолета "Пилатус" за 33.2 милиона евро с извода, че процедурата е била "предпоставена". Той установи, че са допуснати редица административни нарушения, но и глоби няма как да се наложат, защото двугодишният срок е изтекъл.

Без резултат през прокуратурата минаха сделките с "Елбит системс", с "Юрокоптер", заменките с имоти и редица други договори.

Показателна е и развръзката по случая с взривовете във военното поделение в Челопечене от миналото лято. Столичани вече забравиха за случилото се, а Военната прокуратура продължава да очаква пожаротехническата експертиза.

Военните обвинители обявиха първоначално, че водещата версия за инцидента е икономически интереси, но обвинение бе повдигнато единствено срещу бившия командир на поделението майор Мирослав Митов за незаконно изсичане на дървесина в района.

През прокурорска амнистия минаха и проверки за строежа на военно НДК, а пред медиите настоящи и бивши министри все още се уточняват колко е струвала сградата. Засега става дума за плюс -минус 12 милиона лева. Но това пари ли са?