БОЙКО - ЛЕВАК ИЛИ ДЕСНЯК?

 Поради доказания си идеологически провал и практическа некадърност да управлява, за БСП и прилежащите й БКП-та би трябвало да се използва думата «леваци». Левак ли е Бойко Борисов?

Бойко Борисов не е същия. Освен че възрастта чука на вратата му, и кръвното го кара да стои на тръни. Някогашните му нарцистични изблици и бърборене можеха лесно да бъдат обяснени с фукарлъка на успял политически лидер, надминали за негова изненада и собствените му очаквания.

Много лесно забравяме факта, че звездата му изгря чрез един много прост трик – той разигра антикомунизма почти като централна тема на партията си и спечели голям брой привърженици. Това само по себе си е показателно, особено в една България, където страха от комунистически изстъпления продължава да е фактор за съобразяване и дори за говорене.

Мнозина приеха неговия антикомунизъм за чиста монета и останаха със зяпнала уста, когато с манталитета на селския идиот той подхвърляше хвалби за такова нищожество като диктатора Тодор Живков, или комплименти към корумпирани московски бандити като Лужков.

Бойко Борисов не е антикомунист, но той би искал да бъде. Страхът от огромното влияние на руската пета колона не веднъж е определяла ходовете му, особено когато е трябвало да взима решения в полза на нацията си и в разрез с руските интереси. Играта с руснаците му беше ясна, както и играта срещу стената от десарски поклонници на Русия, от които зависеше самата му власт.

Разбира се, че той искаше да мине за по-голям хитряга, отколкото се мислеше, но беше сам, а да управляваш държава само с инстинкта на Тодор Живков («Да не ти забият и карфица в задника»), не беше възможно.

Времето минаваше, а Бойко изпускаше най-голямата си възможност – огромната членска маса, която си остана само това – маса. Естествено дойде и момента, когато един от неговите хора го попита: «По какво се различаваме, че сме дясна партия?»

Тази маса е огромен потенциал, но тя няма да му е вярна за дълго. И ако той е достатъчно хитър, той трябва вече да е усетил момента, че едноличното му водачество трябва да свърши и че завоя на дясно за ГЕРБ е на живот и смърт. В тоя смисъл гъделичкането на егото му от това, че разни десни формации го търсят, би било продължаване на агонията на собствения му залез.

Неговият шанс да седне на една маса като равноправен  с тях би бил шанса му да се издигне от нивото на политически профан, за какъвто го обвиняват и да покаже политическа зрялост. Тогава наистина антикомунизма му няма да бъде само лозунгаджийски.