Николай Флоров
От трибуната на конгреса Стефан Данаилов проплака и ни поднесе най-голямото бижу:
«Тази партия е нашата партия. Отново ми припомниха, че съм червен боклук, че съм един паразит, който крепи един стол в парламента и граби българския народ.»
На него званието «червен боклук» очевидно му е омръзнало, но трябва да свикне, така както на нас ни набиваха в главите, че «Ний младата сме гвардия на трудовий народ...», а тя (песента) се оказа плагиатство на химна на Тирол и един от любимите маршове на Вермахта.
Ще свикнеш, драги Данаилов, ще свикнеш, а ние винаги ще ти припомняме. А ако не свикнеш, можеш винаги да поемеш пътя към въоръжена борба за тържеството на социализма – това поне вашата партия знае. А ако си забравил, да ти припомним:
- първо, излавяш целия парламент от червени буржоа, заедно с реакционното монархо-комунистическо правителство. След това изравяш една голяма яма в Негован, поставяш ги на колене и им дърпаш по един куршум в тила;
- второ, национализираш фабриките, заводите, банките и сметките им, курортите, вилите, яхтите, хотелите, вестниците и телевизиите на цялата червена олигархия и ги пращаш да чукат павета в провинцията. По-непослушните отиват в трудово-възпитателни лагери. Всеки журналист лично да бъде прегледан какви ги е писал и ако има нещо срещу партията, съответно да бъде забит в провинцията да гние в калта, да яде силаж и да се обажда на партийния полковник всеки ден;
- трето, национализираш земята на всички едри земевладелци, къщите и имотите на всички народни изедници и спекуланти, след което правиш трудово-кооперативни земледелски стопанства;
- четвърто, партията прави закон, който позволява на важни ръководни позиции да бъдат назначавани хора без образование или квалификации, за да могат трудещите се да влезат в управлението на страната;
- пето, ограждаш страната с бодлива тел така че и пиле да не може да прехвръкне, за да не може международния империализъм да развращава нашата младеж с упадъчните си възгледи;
- На всенародните манифестации трудещите се издигат лозунги като «Нема лабаво», «Вечна дружба с Русия – защитник на трудещите се и опора на мира в целия свят!» и «Градим за бъдещето!»
- АЕЦ Белене, разбира се, ще се строи, както ни завещаваше бележития деец на международното работническо движение другаря Георги Първанов.