БЪЛГАРИЯ БЕЗ СПИРАЧКИ

             Една година след спонтанните граждански протести срещу монополите и статуквото - всичко е подменено: тези срещу които се протестираше тогава, изпълзяха отново, по медиите шестват десари, кредитни милионери, вампирясали политически трупове, медийни проститутки… И заглушават гласовете за  промяна, за смислен и достоен живот, убеждават ни, че най-важното днес са партийните битки и компромати… Неадекватното представителство по никакъв начин не се атакува, напротив, търсят се начини и тарикатлъци как да се прекара опонента, как да уредим нашите момче, които да осигурят  крадането и ограбването на държавата и гражданите…

Сякаш някоя адова стена се е пропукала и блъвнати от Пандора ченгета, мутри, лумпени, комсомолски парвенюта, религиозни лицемери маршируват из българската публичност, облепяйки всичко с пошла и вмирисана слуз и превръщайки българийка в пост/комунистически екарисаж…

            Ковчегът, въз който всички се носим през небитието, стърже по моралното дъно, което у нас, както винаги, е плитко… скоро всички ще избълбукаме за последно и ще се окажем в сивата пустош на безвремието и безперспективността. Застаряващо, оглупяващо, злостно и бездарно население, нискоквалифицирана работна ръка и нарастваща престъпност, чалгизация на човешките отношения, затихващо образование и здравеопазване…

            На тази база пръкващите се партийни котерийки като България без цензура, разните там телевизионни муцуни, псовясали за власт и пари, са нещо като пир по време на чума… Хората се възмущават, скърцат със зъби, но какво може да се направи в този вълчи капан, в който сме захапани от червената олигархия? И тая повилняла сбир, витло от смоци,  задушаваща медии и институции –  подмолна мафия, опозоряваща свестните, днес отявлено лъснала по екраните  като напомадена селска курва, уверена в непоклатимостта си… Гнусотата, която лъха от тези сборища вече е непоносима; непоносима е арогантността на тези хранени люде, жонглирането със замърсените от ръцете им национални светини, кухото патриотарство, дебелащината… Новите робинхудовци, загрижени за онеправданите, които те самите са ограбвали систематично…

            Същевременно се питаме – възможна ли е честната политическа борба? Явно не, тъй като липсва развито гражданско общество. Това общество, към което нешните управляващи се отнасят с презрение, корумпирайки на дребно големи маси, лумпенизирайки и без това ошашавеното население. Изборите наближават, но има ли кого да избираме? Има ли възможност гражданите да селектират т .нар. елит. Бандитската солидарност на днешния ни несменяем елит мачка опитите на хората да нормализират страната. Дали има смисъл? Струва ли си? Народът гледа изотдолу и нещо не ще да се включи в идиотския възторг на несменямите политици от наближаваща евроизборна кьорсофра; дали задължително или не, избираме едни и същи уроди от години. Вговнясването е тотално. Можем само да повръщаме.