«ЦВЕТАНОВ МЕ НАТИСНА В ПОЛУНОЩ!»

  Най-вероятно Делянчо е изтичал първо при мама и й е казал, че Цветанов го е натиснал. Да натиснеш някого си е натиск. Не е ясно къде и как е станало това – на канапето или прав, опипал ли го е или го е поканил за екшън! Във всеки случай, дружбата между двамата, подхранвана от четиридесетте (40!) посещения на царя на пресата в кабинета на Цветанов, очевидно се е развивала в посока нежност. А нежността, както знаем, завършва често с натиск, искам да кажа с натискане.

Да се разберем, тук не става дума за комунистически гаулайтери от сорта на Любен Гоцев (виж «Хомосексуалист ли е Любен Гоцев» в Свободата.сом?», или Волен Сидеров (виж «Хомосексуалист ли е Сидеров?» в същия сайт. Тук става дума за нещо много повече. Никой не отрича, че ако Цветанов е «оказал натиск», тоест натиснал, Пеевски (без значение дали е било на канапето или прав), то е било защото е видял нещо привлекателно в него. Може би това е било неговото телосложение, така наподобаващо на MAMA GODDESS, привличащо мъжете от шест хиляди години насам. А може би е било това великолепно съчетание на телосложение и медия, срещу които Цветановото либидо не е издържало!

Ами ако натискът е бил взаимен?  

Вижте, ослушайте се, обърнете внимание –  партията-многолетница винаги ще цапардоса някого със званието «педерас», «гей» или нещо от тоя сорт. Комплексът на партийния   MACHO  MAN е бил винаги мерило за духовната и телесна висота на партията, противопоставен на това долно, отвратително, еднополово същество, известно с винаги презрителното «педерас».

Партийният мъжкар – това е хомосексуалиста с партиен билет.  Той е силата, суперчовека, безспорния лидер. Хомосексуалист -  това звучи гордо! Цветанов и Пеевски са само покорни последователи и лоши ученици на партийната гордост.