- Дядо, дядо, … защо пак си тъжен? Защо все седиш до прозореца и гледаш навън?

- Уморен съм, моето момче, … много съм уморен – старецът с пожълтелите мустаци отклони поглед от пролетната игра на птиците, и погледна с нежелание към мрачната сивота на стаята. – Защо не отидеш да си учиш уроците?

- Ама аз вече ги научих, искаш ли да ме изпиташ? – пионерчето се оживи и погледът му заблестя в готовност.

- Не  – отвърна тихо старецът, понамести се и пак извърна очи към прозореца.

- Дядо!!

- Уф, добре! Дай да видим! – възрастният мъж въздъхна примирено и се приготви да слуша – Какво имахте днес, пак ли история?

Хлапето изду гърди, заби очи в тавана и започна вдъхновено да разказва:

***

Ъмм, … Урок 18 – Преходът. В края на 20-ти век, ламтежът за власт на алчните капиталисти отново довежда до световна криза и до завръщането на фашизма. Фашистът-милионер Джордж Сорос и неговите марионетки, посредством лъжи и манипулации, яростно нападат миролюбивите социалистическите страни и братския СССР. Подлите атаки на загиващия капитализъм се провалят, разобличени напълно от великите народни писатели В.Дърева и П.Волгин.

По това време, в резултат на забавеното развитие на социализма в предходния период, през 1990 и 1997, трудещите се започват да организират масови шествия за ускоряване на прогреса. Партията откликва с готовност на справедливите желания на масите и започва да издига на ръководни постове все по-опитни другари.

Въпреки огромният напредък в следващите години, изстрадалият три робства български народ (византийско, турско и фашистко), вдъхновен от Партията и братска Москва, не спира да настоява за радикално ускоряване на изграждането на развития социализъм.

Така се стига до “Февруарското Мирно Въстание” от 2013. Стотици будни синове, верни на Партията и народа, дават доброволно живота си в подкрепа на положителните процеси в страната. Тогавашното правителство, умореното от неспирния труд, преминава в заслужена почивка. А на негово място е издигнато правителството на великия син на българския народ – другаря Станишев.

В следващите години започва задълбочаване на плодотворните връзки на НРБ с братския Съветски Съюз и Северна Корея, разгръща се строителство на мощна индустрия с ускорени темпове. Неспирни са постиженията във всички сфери на живота. В ежедневието се вливат модерни технологии – като например таблетите, измислени от гениалния съветски учен Андрей Дроидин. С тяхна помощ дори и най-малките пионерчета могат свободно да четат и да се учат в мрежата “Коминтернет”, създадена от друг велик съветски гений – Генадий Експлоренко.

Гнилият империализъм бива окончателно изтласкан зад здравите защитни стени около страната, изградени под умелото ръководство на Партията, и лично на другаря Станишев. А когато той загива от преумора, докато се труди през нощта за благото на масите, признателният български народ въздига (само за една нощ!) бляскавият Паметник-Мавзолей. Там, в центъра на София, всички пионерчета могат и до ден днешен да видят, и да се преклонят пред подвига на другаря и вожда Станишев.

***

- Това е! Дядо спиш ли?? – малкото момче разтърси рамото на стареца. Докато то декламираше урока с блеснал поглед, той се бе свил в старото си кресло и за пореден път умираше.

***