За България по барековски

 Чудя се, дали има нормално мислещ човек, който да се е учудил на истеричния бяс, в който изпадна Хюсеин Хафузов, декларирайки от парламентарната трибуна, че тръгва на кръстоносен – пардон, на героичен поход за да защити своята свобода. Обяснението е просто. С всеки изминал ден става ясно, че предварителни избори ще има. А доганството в такива случаи повелява, че на електората трябва да се покаже ужасът, който го очаква, ако забрави за бащицата си от Дръндар. ДПС са търсили винаги страхът като обединяващ фактор на своя електорат, а не разума. И нека им признаем, че до сега за тази политика празно няма.

 Не се чудя обаче на факта, че Бареков с наслада пое подадения му пас и изригна в обръщение въпрос към   „украинският гражданин Сергей Станишев, Лютви Местан, който така сладкодумно говори за Васил Левски, Бойко Борисов, представителите на Реформаторския блок и бившият представител на Тройната коалиция в лицето на Меглена Кунева застават ли зад позицията на Касим Дал, че България трябва да поиска от Европейския съюз безусловното приемане на Република Турция в европейското семейство?”

 Ще си позволя с разбираемо отвращение  да коментирам безумията на Бареков. Нека започнем с твърдението му, че горепосочените искали да вкараме Турция безусловно в Европейския съюз. Трябва изрично да отбележим, че такова нещо няма. Какво значи "безусловно". Всички други при влизането са длъжни да се съгласят с условията, залегнали в Дружествения договор, така, че никой от изброените от Бареков не си и помисля те да не се отнасят за Турция. И не само това. Всички са наясно, че влизането на Турция в ЕС ще е резултат на дълги преговори, които вече текат. Най-губещата позиция за нас в този процес ще е да правим референдум за членството на Турция и да се зъбим по барековски на "тирана". Видяхте какво стана с нашите превозвачи. Ако слушаме нашия пишман политик, зовящ се още Дудук, трябва да забравим близкия изток като регион, с който ще правим какъвто и да е бизнес. И още нещо. Трябва да сме луди да питаме народа има ли место за Турция в ЕС, след като не го питахме за България. Ще станем за смях с тази претенция. Само идиотизъм на квадрат може да роди такава мисъл.

 Бареков ни обяви гръмко още нещо -"Вчера Касим дал заяви в най-гледаното предаване на Би Ти Ви - "Лице в лице", че от 20 години е личен приятел на Ердоган, който е ислямски фундаменталист и екстремист. Според мен това е опасно за националната сигурност на страната. Затова нека също така Борисов и Цветанов, които ходиха на конгреса на Ердоган и Реформаторския блок, който се издържа от ислямски фондове, да кажат защо подкрепят Ердоган." Гледах интервюто с Касим Дал. Да, той споделя, че е близък с Ердоган, но никъде не казва, че зад тази близост стои готовност да защитава турски интереси в България. напротив, твърди, че ако може да използва доброто си познанство с турския премиер за доброто на България, ще го направи. Нека в името на интересите на България Дудука или Каракачанов да сторят същото.

  Впрочем удивен съм от поведението на Каракачанов. Ако има нещо, което трябва да му се признае, то е умението му да намери ракетата носител, която да го вкара в поредния парламент. И това въпреки имагинерното съществуване на нещото, наричащо се ВМРО. Някой да е чул от този македонеещ се българин друго, освен кресливи изблици на псевдопатриотизъм, които очевидно вече не хващат декиш,  след като се опитва да хване последния влак, прегръщайки си с цензора Бареков. Да не греша, цензора, защото този човек ни показваше години наред недопустимото срастване на лакомия, подлост и строг контрол на медиите, които ръководеше. Там чуждото мнение си беше табу. Е, сега с Каракачанов са си лика прилика.

 Но да се върнем към основната тема.  Ясно е като бял ден, че ние не можем да избягаме от съседството си с Турция. Но има и още нещо. Турция е огромен пазар.  Къде е нашият интерес - да сме в добри отношения с нея, или да се смразим и да воюваме с нея. Бареков ни призовава да започнем война, която няма как да спечелим. Призовава ни по най-подлия начин, като се опитва да използва и паметта за Дякона Левски, за да намери подкрепа. Да, когато си спомним за Апостола ни обзема справедлив гняв към убийците му. Но да използваш това справедливо патриотично чувство за да постигнеш незаслужена популярност е гадничко.

 А що се отнася да турските пари, с които се финансира Реформаторския блок - това е гнусна клевета. Но кое ли в Бареков не е гнусно. За тази гнусотия, както стана ясно той ще отговаря пред съда. А за гнусотиите, които сипе всеки ден по отношение на всички, които не са с Пеевски и КТБ ще го съдим ние. И ще му напомним, че и Левски, и Ботев, и Стамболов, и Вазов на стари години се отрекоха от Русия. Безнадеждни са опитите на политически отрепки да се опитват да ни привързват наново към сибирската мечка. Който е петимен това да стане – прав му път за Сибир. Там място има много. При нас то е кът. И ще си го пазим за нас. Любой ценой, товарищ Бареков.