Сцепление на властите

Росен Босев, в. Капитал

"Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява" - с тези думи, излъчващи страхопочитание, съвсем наскоро в интервю пред mediapool бившият премиер Бойко Борисов се опита да обясни модела на най-успешния (за него) политик в България - този на Ахмед Доган. В същото интервю, въпреки че беше провокиран на няколко пъти, Борисов избягваше да коментира Делян Пеевски, за когото каза единствено, че е депутат от ДПС. Няколко дни по-късно бившият вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов се опита да обясни битието си на обвиняем и подсъдим по няколко дела с факта, че депутатът от ДПС и медиен магнат (който официално не притежава медии) Делян Пеевски контролира съдебната система и Висшия съдебен съвет (ВСС) чрез главния прокурор Сотир Цацаров. Думите на заместника на Бойко Борисов в ГЕРБ сложиха началото на задочен спор между него и Делян Пеевски. Благодарение на внезапните откровения на неслучилия се шеф на ДАНС и следовател от запаса обществото успя да получи факти, които потвърждават механизмите, по които се реализира властта в България. От тях разбрахме как се кадрува в съдебната система и как се използват медиите за опъване на чадър. Или с две думи - как се управлява по модела на Доган. Как се кадрува в съдебната система Един от въпросите, по които Цветан Цветанов и Делян Пеевски се разминават, е точно колко пъти синът на Ирена Кръстева е бил гост в сградата на МВР на ул. "Шести септември" по времето, когато зам.-председателят на ГЕРБ беше вътрешен министър. Според Цветан Цветанов става дума за няколко срещи, а според сина на Ирена Кръстева – за точно 40 посещения. В подкрепа на думите си депутатът от ДПС представи справка от МВР за това колко пъти е влизал в сградата на министерството - общо 40. От документа, който МВР е издал, не става ясно дали Пеевски е бил на среща и с другите министри на вътрешните работи, които са заемали поста през този период от време (краят на управлението на Михаил Миков, служебният вътрешен министър Петя Първанова и първата половин година на Цветлин Йовчев). И ако "успелият мъж на 33" е ходил всеки месец при Цветан Цветанов, той очевидно е в добри отношения и с настоящото ръководство на МВР. Няма друго логично обяснение за факта, че ръководеното Цветлин Йовчев министерство успя толкова скоростно да изготви, и то по неясна процедура (нито по реда на Закона достъп до обществена информация, нито по Закона за защита на личните данни), поисканата от Пеевски справка. Никой простосмъртен гражданин не би получил толкова бързо подобна информация, още повече че в последно време вътрешното министерство отговаря (когато въобще намери за необходимо) с месеци закъснение на исканията. Показателно е, че вътрешният министър Цветлин Йовчев отказва категорично да предостави тази информация и когато "Капитал" я поиска по реда на Закона за достъп до обществена информация още през юли, когато въпросът за срещата между Пеевски с Цветанов и Цацаров беше коментиран и от тримата. След като протака два месеца отговора, Йовчев (който между другото по време на цялото управление на ГЕРБ беше част от властта – било то като председател на ДАНС, съветник на Бойко Борисов или началник на кабинета на президента Росен Плевнелиев) отказа да даде информацията, мотивирайки се твърдението, че така щял да наруши правата на депутата от ДПС Делян Пеевски. Задочният дебат между Цветан Цветанов и Делян Пеевски до някъде внесе яснота (не че някога сме си мислили друго) какъв е бил предметът на срещите им. Най-коментираната от тях е тази, на която е присъствал и главният прокурор Сотир Цацаров. Тя трябва да се състояла някъде в края на 2012 или началото на 2013 г. - времето между избора на Цацаров за главен прокурор през декември и назначенията на неговите заместници, които станаха в две поредни заседания на Висшия съдебен съвет (ВСС) през втората половина на януари. От думите на Пеевски става ясно, че на тази среща Цветанов е поискал от Цацаров да назначи приближената до него окръжна прокурорка на Шумен Ася Петрова за зам. главен прокурор и в "никакъв случай да не бъде избиран Борислав Сарафов за заместник главен прокурор", защото "не го харесвал". Борислав Сарафов е назначен за зам. главен прокурор на 17 януари, а Ася Петрова – на 31 януари. Още тогава в магистратските среди се коментираше предвид близостта между Цветанов и Петрова, че тя е "неговият" зам. главен прокурор. Те са избрани без дебат, но с впечатляващо мнозинство - от 17 и 18 гласа. По-късно при други гласувания щеше да стане ясно, че толкова гласове се събират винаги, когато минава важно за главния прокурор решение. Очевидно Сотир Цацаров има квота от негови хора, които му гласуват всяко предложение във ВСС. Друга тема от разговора между вътрешния министър и Цацаров е искането на Цветанов главният прокурор да прикрие разследване срещу съдията от Софийския градски съд (СГС) Румяна Ченалова. Става дума за досъдебно производство за измама в особено големи размери, което се води срещу нея в Македония. За неговото съществуване става ясно през януари 2013 г., а главният прокурор изпрати официално информация до съвета в края на февруари, когато получи отговор от македонския си колега. Сред някои членове има очевидно нежелание да се "рови" в тази посока. Такъв например е Ясен Тодоров, председател на Етичната комисия, който предложи преписката да се прекрати. След дълго протакане беше образувано дисциплинарното производство срещу Румяна Ченалова, като това стана с половин година закъснение – през лятото на 2013 г., когато ГЕРБ вече не са на власт. Показателен е мотивът, който Цветанов е изтъкнал в защита на Ченалова – тя е съдия по делото срещу Алексей Петров (т.нар. "Октопод") и евентуално разследване срещу нея ще доведе до прекратяване на процеса и избор на друг магистрат, а вътрешният министър настоявал именно тя да довърши делото. Този факт повдига редица въпроси – не бива да подминаваме думите на Цветан Цветанов от времето на ареста на Петров, когато той дори посочи размера на присъдата, която трябва да му бъде наложена. Делото се гледа в Софийския градски съд, който е председателстван от семейната приятелка на вътрешния министър Владимира Янева. Назначаването на Янева през пролетта на 2011 г. взриви магистратската общност и беше посочен от Европейската комисия (ЕК) като пример за непрозрачно кадруване в системата. Изборът на Янева стана повод за оставката на двама от членовете на съвета – Капка Костова и Галина Захарова. Дали назначаването на Янева е резултат от посещението в кабинета на Цветанов на членове на тогавашния ВСС, не знаем, но от два независими източника "Капитал" научи, че бившият вътрешен министър действително се е срещал членовете на съвета, за да коментира кадрови въпроси в съдебната система. Третият сюжет, които изпъкна в задочния спор Пеевски-Цветанов, е самопризнанието на сина на Ирена Кръстева, че притежава медии (каквито по документи няма) и че политици се обръщат за услуги към него за това какво да излиза и какво да не излиза в тях. "Молбата му - ще го кажа в прав текст, бе да осъществявам чадър в моите медии над няколко престъпни босове, с които той и Станимир Флоров били близки", казва Пеевски пред pik.bg и дава примери: "Ами например за Киро Японеца и за Йоско от Сливен, който оказвал голяма подкрепа на ГЕРБ в изборните кампании." После синът на Ирена Кръстева уточнява: "Сега със съжаление ще призная, че съм оказвал такова съдействие." Впоследствие Делян Пеевски щеше да уточни, че под "мои медии" е имал предвид тези на неговото семейство: "Публичен факт е, че това са медиите на моето семейство, на моята майка. Казах го чисто символно. Аз не принадлежа ли към своето семейство?" По-късно лидерът на ДПС Лютви Местан щеше да коментира, че Пеевски не е имал мандат от партията да говори с Цветанов и става дума за негови бизнес контакти. Синът на Ирена Кръстева официално не участва във фирми. Разбира се, по стандартите на българската политическа действителност – "чадъросването" на престъпници и кадруването в съдебната система са бизнес теми. Какъв е бил предметът на останалите (поне) 39 срещи между бившия вътрешен министър и депутат от ДПС не е ясно. Поне засега, защото в четвъртък Пеевски отново направи заявка за разкрития: "Ще го попитам само веднъж - в нощта на 26 срещу 27 юли 2012 г., когато имах рожден ден, дали той ме е извикал в неговия кабинет и, злоупотребявайки със служебното си положение, ми е оказал натиск по определена тема?" Преглед на медиите на семейство Пеевски от следващите няколко дни показва няколко основни теми – председателят на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова (към онзи момент разпозната от Цветанов, като основен него враг), споровете на Любомир Павлов и Огнян Донев за собствеността на вестниците "24 часа" и "Труд" и, разбира се, разследването на атентата в Бургас. И стигаме пак до въпроса кой Нещо изключително важно обаче се случва в периода около среднощната среща между вътрешния министър и Делян Пеевски. Точно по това време е открита е процедурата за избор на членове на новия Висш съдебен съвет (ВСС) от парламентарната квота. Разпределението на силите в бъдещия състав на съвета е изключително важно - само след няколко месеца – през септември 2012 г., те ще трябва да избират новия главен прокурор. Официално ДПС има двама свой представители - това е Васил Петров, бащата на жената, от която Пеевски има дете, и прокурорът от Апелативна прокуратура - София, Магдалена Лазарова. Изборът й стана в съглашателство с БСП и ГЕРБ. По идентичен начин се случи и скандалният избор на Венета Марковска за конституционен съдия. Като близък до Делян Пеевски се счита и номинираният от "Атака" следовател Ясен Тодоров (самият той е бил пряк началник на сина на Ирена Кръстева, когато той се е водил на работа в Столичната следствена служба). Самият Ясен Тодоров яростно се опита да защити правото на Делян Пеевски да бъде хем депутат, хем следовател. Заедно с Магдалена Лазарова Ясен Тодоров беше сред членовете на съвета, които издигнаха кандидатурата на Сотир Цацаров за главен прокурор, а "тъстът" на Пеевски Васил Петров открито подкрепи Цацаров по време на избора и индиректно заплаши члена на ВСС Калин Калпакчиев, който се опита да поставя въпроси относно кандидатурата на Сотир Цацаров. След промяната на политическата конюнктура и оставката на правителството на Бойко Борисов Сотир Цацаров открито работи в синхрон с медиите на семейство Пеевски, а освен това налага в прокуратурата кадри, близки до ДПС – такъв е случаят с новоизбрания градски прокурор на София Христо Динев, който е приятел на депутата от партията на Доган Четин Казак, а неговата съпруга е била съветник на ДПС в предишния парламент. През седмицата Христо Динев също се постави в услуга на Пеевски, като отказа да предостави информация за това колко дела синът на Ирена Кръстева е решил за времето, когато е бил следовател. Очевидно е, че прокуратурата на Цацаров и Пеевски имат общ враг и това е вътрешния министър Цветан Цветанов, в когото държавното обвинение има фискация – за по-малко от година срещу него бяха образувани общо три дела, като две от тях вече са в съда. Източници от държавното обвинение коментираха, че повод за разрива в отношенията между Цацаров и Цветанов било посещение на бившия директор на ГДБОП Станимир Флоров при главния прокурор, на което той му показал негови разговори с окръжния прокурор на Хасково Иван Ванчев. Поведението на близкия до Цветанов Флоров била приета от Сотир Цацаров като опит за изнудване. Каква е конкретната причина за враждата между Делян Пеевски и Цветан Цветанов не е съвсем ясно, още повече че по време на управлението на ГЕРБ медиите на депутата от ДПС бяха основен рупор на шумните акции на тогавашния вътрешен министър. След конституирането на действащия сега парламент и малко преди да бъде избран за председател на ДАНС, любовта беше забравена - Делян Пеевски вече открито заплашваше Цветанов с прокуратурата от парламентарната трибуна: "Но аз няма да се занимавам с вас, защото с вас ще се занимава правораздавателната система, за да ви накаже", каза депутатът в парламента малко преди да бъде избран за шеф на ДАНС. Скоро след това думите му бяха потвърдени и държавното обвинение започна серия от разследвания срещу бившия силов вицепремиер. Именно прокуратурата на Сотир Цацаров беше основният двигател на разследването за печатницата в Костинброд в навечерието на парламентарните избори. Тогава информацията за разследването изтече от прокуратурата към близкия до Пеевски Николай Бареков. Той от своя страна произведе "новина", че ГЕРБ подготвя манипулация на вота. В крайна сметка в съда влезе обвинение не за изборна измама, а за неупражнен контрол от страна на главния секретар на Министерския съвет Росен Желязков. В още по-крайна сметка тази седмица делото беше прекратено от съда с мотива, че обвинителният акт е твърде общ и абстрактен и не става ясно какво точно е престъплението, което прокуратурата твърди, че е било извършено. Ако от тази акция на държавното обвинение няма никакви последствия, това ще означава, че тя е участвала в изключително груба манипулация на изборите в изгода на Делян Пеевски. Държавата: пас Встрани от официалната позиция (без право на уточняващи въпрос) на Сотир Цацаров, която отчасти опроверга думите на Цветан Цветанов и на практика беше призив той и Делян Пеевски да не си уреждат взаимоотношенията на гърба на прокуратурата, нито една държавна институция не реагира на скандала. Само няколко седмици след като ЕК каза, че ВСС не е независим орган и назначенията в него са резултат от политически и икономически натиск, кадровият орган на съдебната система беше разобличен с конкретен пример като проводник на политически решения – и покрай казуса с Ченалова, и с назначаването на заместниците на Сотир Цацаров. ВСС отказа да вземе отношение към случая. Единната и централизирана, подчинена само на Сотир Цацаров прокуратура също не намери за необходимо да се самосезира и да провери твърденията на Цветанов и Пеевски за изнудване, натиск и опъване на чадъри. Доколкото главният прокурор е Сотир Цацаров е страна в спора, обективното разкриване на фактите изглежда невъзможно – евентуалното установяване на обективната истина е камък в градината на ръководителя на държавното обвинение. Отказът на институциите да разнищят скандала е доказателство за тежките зависимости, в които са оплетени и медиите, и съдебната система. Но както казва (със страхопочитание) Бойко Борисов (който между другото използва скандала, за да скастри Цветанов) – така се управлява държавата най-дълго.