Накъде върви Русия

 В Русия стават феноменални неща, незабележими за мнозина.Въпросът с какво ще бъде запълнен огромния идеологичен и духовен вакуум в Русия след провала на комунизма, е не само крайно любопитна тема, но и свързана с бъдещата съдба на всички заобикалящи я нации. И ето, след четвърт век пред нас вече се очертава нещо като национална доктрина, която разкрива накъде се движи мисленето на Путин и Ко.

Научаваме например, че първо  кремълската администрация ( а тя е огромна) ще бъде обучавана в основите на философията на британския и на руския консерватизъм и самодържавие от 19 век. Посочват се имената Николай Бердяев, Иван Илин, Лев Тихомиров, Николай Данилевски и Константин Победоносцев.

Да кажем веднага – ваденето от нафталина на тия имена в Русия, и то в 21 век, е невероятен факт. Ето и кратка справка за тия руски (имперски) мислители със съответния коментар на края на статията.

КОНСТАНТИН  ПОБЕДОНОСЦЕВ(1827-1907).

Обикновено считан за най-бесния имперски реакционер и «сивия кардинал» на имперската политика. Победоносцев – това е емблемата на руското мракобесие (на английски OBSCURANTISM). Съветник на трима царе и Обер-прокуратор на руския Свети Синод. (Обер-прокуратор е  назначаван държавен надзирател  за контрол над руската православна църква, създаден още от Петър Първи.)

Победоносцев вижда човека като грешник по природа, който трябва да отхвърли идеала на свободата и независимостта като  «опасни илюзии  на нихилистичната младост». Той пробутва с всички сили авторитарното управление и осъжда изборите, представителната демокрация, съдебната система със съдебни заседатели, свободата на словото, свободното образование, благотворителната дейност и социалните реформи. За избираемо правителство той пише следното: «Какво по-ужасно има от това, когато съдбата ни изпрати смъртоносен подарък – всерусийски парламент!»

Той отрича също така Дарвинизма като грешно обобщение. По времето на така наречения от българите «цар-освободител» Александър Втори, Победоносцев заявява, че западните институции са крайно лоши сами по себе си и изобщо неприложими в Русия, понеже нямат историческа връзка с руската култура и не отговарят на руския дух. След убийството на този цар, който до последно е отлагал подписването на декрета за премахване на робството в Русия, мракобесието на Победоносцев става откровено злокобно. Той отрича демокрацията като «непоносима диктатура на вулгарните тълпи», както и парламентарните методи на управление и светското образование. В едно от печатните му размишления той заявява, че Русия трябва да бъде «замразена във времето», за да покаже своето уникално посвещение в авторитаризма.

ЛЕВ  ТИХОМИРОВ (1852-1923)

Отначало революционер, след убийството на Александър Втори той емигрира в Швейцария и Франция и става типичен руски консерватор. В 1905 той излиза с огромен четиритомник под заглавие «За монархичната държава», който става основа на монархисткото движение. Там той заявява: «Ако в обществото съществува морален идеал, който приканва всички към доброволно подчинение и съвест, то това показва нуждата от монархия, понеже съществуването на този идеал отрича нуждата от физическа сила (демокрацията), или управлението на елит (аристокрация). Всичко, което е нужно, е постоянното утвърждаване на този морален идеал. Най-подходящия начин за неговото изразяване е издигането на един индивид в положение на пълна независимост от всички политически сили».

НИКОЛАЙ  ДАНИЛЕВСКИ (1822-1885)

Плодовит анти-дарвинист. Според него създаването на света има определена цел и следва волята на божествения творец. Данилевски разглежда нациите като отделни животински видове без нищо общо помежду им и твърди, че всяка нация и цивилизация е единна в своята култура и език, които не може да бъдат предадени на друга нация. Така според него Петър Първи и неговите реформи в Русия са обречени на неуспех понеже налагат чужди ценности в живота на славяните.

ИВАН  ИЛИН (1883-1954)

Религиозен и политически философ, идеолог на бялата емиграция, обединена във Всеруския Военен съюз, чиято цел е била да освободи Русия от болшевишкия режим. Консервативен монархист и славофил, той постоянно пише и говори за «историческата мисия на Русия», както и за нуждата руснаците да развият  свое индивидуално правосъзнание, основано на руската душевност, морал и религиозност.

НИКОЛАЙ БЕРДЯЕВ (1874-1948)

Свободомислещ интелектуалец от благороден произход (доколкото това понятие има смисъл в Русия). Християнски екзистенциалист, добре известен в българските културни среди. Язвителен, критичен, логичен.  И царска Русия,и болшевишката власт са имали големи неприятности и конфликти с неговите критични мнения и възгледи. Верен на руското православие, но отровно критичен към църковната институция. Публикувал е редица творби за руската революция и за националния руски характер. За руския национализъм пише следното: «Русия не постигна своята древна цел Москва да стане Третия Рим. Църковната схизма от 17 век показа, че московското царство не е Третия Рим. Месианската идея на Русия придоби апокалиптична, или по-скоро революционна форма. Тогава настъпи невероятно събитие в съдбата на Русия: вместо Третия Рим, Русия постигна Третия Интернационал. И така, много от характеристиките на Третия Рим бяха пренесени в Третия Интернационал. Третият Интернационал е също така Свещена Империя, основана на правата вяра. Третият Интернационал не е интернационална, а руска национална идея».

------------------------------------

КОМЕНТАР. Какво е накарало Путин и Ко. да подберат такъв на пръв поглед интелектуален миш-маш, простиращ се от средновековното мракобесническо чудовище Победоносцев, през философа на Бялата Гвардия, та до интелектуалеца пар-екселанс Бердяев?

Общите точки между тия личности обаче са доста очевидни: вярност към руското православие, издигане на пиедестал руската съвест като особена правна категория,  русо-центризма и руското месианство. Путин и заобикалящите го наследници на КГБ внедряват безапелационно тия понятия като основа за «новия» морал на руснаците.

Имената на тия мислители показват, че путинистите не се интересуват повече от болшевишката революция като превратен момент и включват в новите ценности на руското общество просто всички, които доскоро са били дамгосани като реакционери или буржоазни врагове, стига да са доказали принадлежността си към руската душевност и религия.

В русоцентризма на тия хора може да се подразбере и нещо много болезнено за руския тип мислене, а именно утвърждаващото се мнение в днешна Русия, че болшевишката революция е била осъществена чрез подавляващото влияние  и ръководна роля на руското еврейство, както в Учредителното събрание на революцията, така и в целия болшевишки елит. За това мнение най-много е допринесъл Солженицин.

Нищо от казаното до тук има нещо общо с мисленето, традициите и ценностите на българското общество - нито руската мания за уникалност, нито нейното месианство, нито нейното държане от типа RUSLAND UBER ALES. По последни данни българите, в голямата си част наследници на траките,  нямат и генетична връзка с руснаците.

Това, което обаче дълбоко засяга чувството за национално достойнство на българите като нация, е раболепието на българските социалисти в пълно подчинение на руските интереси, безразлично чия е властта в Русия. Още в 1914 година като военен кореспондент в България Леон Троцки, създателят на червената армия и практическия пълководец на революцията, не може да разбере защо българските социалисти пеят руски песни, когато болшевиките са най-големите врагове на всичко свързано с царска Русия!

Българските социалисти и досега пеят руски песни и не разбират къде свършва Русия и къде започва България!