Свободата днес и тук 27 Май 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Завещанието на прехода …

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Веселин Ханджиев, frujin.com

 Иван Костов се разлюти наскоро в едно предаване по bTV, че как можело, видите ли, обществото да казва простичкото “Е*ах тоя преход!”, вместо сложното и според него коректно: “Имаше редица светли моменти в прехода, като революцията от 1997, управлението на ОДС, членството ни в НАТО и ЕС”. Ами оказва се, че може. За младото поколение, харесването на “светлите моменти” в прехода, е като харесването на оркестъра на “Титаник”, който свири чудесно, … докато корабът потъва.

Светли моменти действително имаше и управлението на ОДС, да речем, е един такъв момент. Но това не променя факта, че голяма част от т.нар. “младо поколение” е супер гневно. И на прехода, и на политиците му, че и на останалите българи …

“Какво направихме? Едно голямо лайно направихме, ето какво!”
из “Приключенията на добрия войник Швейк”

По обясними причини, десницата беше тази, която в началото на прехода трябваше да дефинира три основни задачи пред себе си и обществото – и то в този ред на важност:

  • Възстановяване на морала, традиционните ценности, родолюбието и самоуважението в народа.
  • Пълна декомунизация и премахване на тежката форма на русофилия от мисленето и културата.
  • Реформи, реформи, реформи! Налагане върховенството на закона. Преминаване от държавна към частна собственост, приватизация …

Това обаче не се случи. Т.е., то се е случвало в главите на отделни хора, вероятно и в главата на самия г-н Костов, но резултатът е никакъв. От трите исторически най-важни неща, се случи само една малка част – тук там реформа и държавната собственост стана частна. Туй то, нищо друго!

Можеше ли да е по-различно? Всъщност, отговорът на този въпрос е без значение (особено за младите!), защото, какъвто и да е той, неизбежно минава през факта, че каквото е трябвало, не се е случило.

Младото поколение има сериозни основания да е гневно. Де факто в България такова чудо като “крах на комунизма” просто нямаше. Случи се обикновен дворцов преврат. Червената върхушка и свързаните с нея кръгове отмъкнаха всичко, което можеше да се обърне във валута, награбиха тонове невъзвръщаеми кредити и бетонираха статуса си на “управници“.

Да, ама стана така, че сега сме член на Европейския Съюз и НАТО. Демокрацията, колкото и фасадна да е, започна да произвежда образовани, свободомислещи хора. Вярно е, че твърде голяма част от тях просто си хващат дипломите и се изнасят на Запад. Но все пак, някои остават и намират реализация тук. Освен това, влизането ни в ЕС съвпадна и с нахлуването на Интернет в живота на хората, появи се и Facebook като мощна форма на социално общуване. Стандартът на живот в големите градове и най-вече в София бавничко взе да се покачва. Ей-така се зароди въпросното “младо поколение”. То се събуди, отвори очи… и какво видя??

Една отровна обществена атмосфера, където демагогията и лъжата са всекидневна норма, а злобата и омразата са насаждани от най-висока инстанция. Застояла смрад на работническо-селски комунизъм от ерата на миналия век, повсеместно овчедушие, робска русофилия, и ужасяващ балкански провинциализъм от най-ретрограден тип. Една България, замръзнала някъде във времето от края 80-те на двадесети век… и като мислене, и като норми, и като ценности. Ей това видя младото поколение!

Още в момента на раждането си, това младо поколение започна да се чувства не на място. То е гневно, защото не може да намери лицеприятно обяснение за нещата изброени по-горе – такова просто не съществува. Както и за дупките по пътищата, панелките, чалгата, за абсолютно прогнилата здравна система, за деградиралата държавност и за отчайващата липса на желание в народа да заживее по-добре. Ще спра до тук, защото е невъзможно да се изброят всички онези неща, които тласкат младите към “терминала”…

За капак, дойде този парламент с цялата си арогантна неморалност. После протестите, #ДАНСwithme,#ОСТАВКА, ден след ден, месец след месец… и г-н Костов, който казва така:

“Вашето поколение няма със какво да се похвали!”
Иван Костов, bTV

Де факто г-н Костов е прав – нямаме с какво да се похвалим. Марионетката Орешарски още е на власт и България си е все същата. От друга страна пък, младото поколение, зарязано съвсем самичко,  започна бавно да осъзнава къде е истинският проблем – комунизмът и милионите изсушени от него човешки мозъци, миналият век, Москва, БСП/БКП, техните креатури и “бетонираните” олигарси. Героите на прехода ни “завещаха” едно голямо лайно… с малко светли моменти. Мерси!

Започнахме и да разбираме как се стигна до тук. Пропускайки онези три, най-важни неща изредени по-горе, и то когато им беше времето – в началото на Прехода. Неща, за които е нужен широк консенсус… в цялото общество. Но първо в десницата! По-ясно ли е вече защо сме толкова гневни?? Иначе – мерси за светлите моменти!

*Текстът е публикуван първо в блога на автора.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional