Възможно ли е гражданско общество в България?

             Възхищаваме се на събитията в Украйна.Правим съпоставка със ситуацията тук и се питаме дали в България има гражданско общество , което да извоюва своите победи? В медийното пространство може да се чуят различни твърдения относно гражданското общество в България,че то се е родило „днес“ с тази или онази гражданска енергия,или че го е имало доскоро , но уви се е разпаднало мигновено след поредния неуспех на протестната вълна.Всъщност гражданското общество не може да се появи изведнъж и следователно мигновено да изчезне,а то е резултат от редица условия за възникване и фактори позволяващи неговото утвърждаване и ефективност.Формулираните дефиниции за определяне на това какво е „гражданско общество“ са редица основавайки се на смисъла ,че това е поле,извън семейството, управлението или пазара, където се сформират общи интереси чрез доброволното сдружение на хората, основано на доверие и солидарност.Какви се условията за съществуване на гражданското общество в контекста на днешната ситуация и как се  оценят реално възможностите за случването му.В тази връзка фокусът се поставя върху българската социална структура.

Състоянието на гражданския сектор

Налични са множество доклади , които правят оценка на гражданския сектор,броят на различен тип неправителствени организации в регистрите непрестанно расте.Но дали това означава ,че българското гражданско общество съществува и се развива?Отговорът е – напротив.Установен е фактът „гражданска активност без участие“ ,а твърдението е заглавие от проучване на „Индекс на гражданското общество 2008-2010“ реализирано от Институт „Отворено общество“.В тази връзка се получава разминаване между дейността на неправителствения сектор(претендиращ да представлява гражданите) и същинските интереси на гражданите.Финансирането на „третия сектор“ се осъществява непрозрачно и от външни източници – „по този начин секторът се структурира по-скоро отгоре надолу,в повечето случаи в отговор на търсене от донорите и в работа за гражданите,а не с и от тяхно име и мандат.Това поставя все още актуални въпроси,кого представляват организациите на гражданското общество,кой е легитимния глас и как гражданските организации легитимират своите дейности и участие.^[1]“Въпросът за легитимността и липсата на гражданско участие в този сектор се разминават значително като условия за наличие на гражданско общество според определените стандарти.Разбира се акцентът пада върху липсата на участие,тоест в масовата си част българското население не съумява да се ползва с гражданските си права за участие в обществения живот на страната,което означава липса на гражданска култура.Въпреки,че в по - големите градове се наблюдават различни прояви на самоорганизиране и заставане зад различни общи действия по един или друг обществен проблем ,като извод тенденцията си остава следната „ниското доверие на гражданите в институциите е свързана и с ниската гражданска ангажираност с обществено значими каузи.Участието на гражданите в процесите на вземане на решения на различни нива на публичното управление,отвъд гласуването на избори,е по-скоро изолирано явление...Налице е също и невъзможност за създаване на общност поради липса на устойчиви социални връзки между отделните индивиди,както и ограниченост в социалните контакти до кръга на семейство и приятелите.“^[2]

Въпросът за доверието и солидарността

До тук изброените и констатирани липса на участие обществената сфера,ниската гражданска ангажираност и липсата на гражданска култура са резултат от липса на взаимна солидарност между индивидите и липса на доверие в различни аспекти.Адам Селигман разглежда проблема за доверието и гражданското общество като неразривно свързани.Той анализира случая в Унгария(единствената страна в изследването от Източна Европа) като се основава на резултатите от Европейското изследване на ценностите през 1982 г. и 1990 г. и посочва ,че „гражданското общество почива преди всичко върху идеята за автономните индивиди и условията за сдружаване,доверие и взаимност между индивидите.“^[3]Как стои този въпрос с България – двадесет и пет години след началото  на демократичните промени,това ще покаже същото Европейско изследване на ценностите^[4],но реализираното през 2008 г. в нашата страна.Изследването се реализира на всеки 9 години , за пръв път тук през 1999 г. и отново през 2008 г.Констатира се изключително ниско доверие на хората към самите тях,а именно (73,1 %) през 99-та и (82,3%) за 2008-ма.Следователно доверието е променлива величина и в конкретния случаи се липсата му се задълбочава.Висок е и процентът на усещането ,че хората са готови да измамят, отколкото да се отнесат почтено.Недоверието в институциите също е високо в следната последователност – политически партии,парламент,правителство.В същото време доверието в семейството е високо и по значение се определя като „много важно“ от 85,9 % от анкетираните.При въпроси дали анкетираните участват в организация или осъществяват доброволна дейност отрицателните отговори са със стойност от над 98%.Тези данни ясно показват,че обществената активност е изтласкана в периферието на битието им и категорично липсва възможност за самоинициатива и самоорганизация.Тази констатация е в противоречие с базисните основания за съществуване на гражданско общество ,които се полагат на доброволното сдружаване около общи интереси чрез доверие и солидарност между индивидите.Трябва да се отбележи ,че всичко това е по-скоро резултат от други причини , отколкото причина сама по себе си .Тук следва да се постави въпроса за социалната структура на българското общество и какво показва тя.Защо и къде се къса връзката между индивидите и невъзможността им за ефективно колективно действиев обществената сфера?

Структура на българското общество

Кризата или липсата на гражданското общество е следствие от криза на самото общество,което изпада в аномия.Индивидите не се основават на принципа на солидарност , а доверието във всичките му измерения се срива.Всичко това е резултат от социалната структура на българското общество,като предпоставка,която  позволява или съответно не позволява развитие на силно гражданско общество умеещо да сформира общи интереси.Според Антоний Тодоров „за гражданско общество можем да говорим тогава,когато са налице поне две основни предпоставки:политическо равенство и автономия на гражданите.“^[5]Автономията и независимостта на гражданите са ключов елемент за наличието на средна класа и следователно за съществуването на гражданско общество.Отговорите за реалнотосъстояние на българското общество са налице при разглеждане на социалната стратификация.Наблюдава се голямо неравенство като се сформират два социални полюса в двете крайности на свръхбогатство и свръхбедност,което предопределя наличието на рехава и несъстоятелна средна класа в България(макар,че средната класа не зависи единствено от доходите,а от синтез между образование,стандарт на живот,свобода,независимост и други фактори).Разделението се случва на много нива, което е причина за каспулиране на отделните части на обществото,затваряне в себе си ,без връзки помежду им,което не позволява организиране и дефиниране на общи интереси.Самата средна класа също се дели на три части(висока,средна,ниска) и се наблюдава отново липса на връзки и тип единство помежду им.Средата на средната класа е от изключителна важност,но „свиването на тази гражданска съвкупност и оставянето и в политическа зависимост директно отнема много от силата на нацията и от суверенитета на икономиката и на държавата.“^[6]Тоест като извод се констатира,че „социалната връзка се къса..между високата и ниската средна класа,поради изтъняването и зависимостта на свързващата ги среден слой средна класа.“^[7]Индивидуалната характеристика на индивидите и общото състояние , в което се намират не създава мотивация у тях да участват активно в процесите на изграждане на едно гражданско общество.Следователно не намират пряк интерес да инициират случването на процеси в полза на общността , в която се намират.Освен липсата на гражданска култура и липса на мотив , българското общество в своята си масовост се среща с проблема за незнанието как и с какви инструменти да въздейства при защитаване на собствените си интереси.Въпреки,че предимно в София се наблюдава определена активност и протестни акции , активистите трудно дефинират проблемите и дават произхождащо от тях конструктивно решение.Действията , които произхождат от едно истинско гражданското общество не може да се характеризират с наличието на гражданска енергия сама по себе си.Ключово важно е дали хората са в състояние да действат използвайки наличния инструментариум даден им по право за въздействие на средата,тоест същината е какво се случва във времето извън една или друга протестна акция?

Генезисът на проблема е в социалната структура на българското общество ,следователно той е базисен и е трудно да бъде решен.Тоест се предполага ,че и в бъдеще гражданското общество няма да бъде възможно или поне недостатъчно ефективно.Ще се наблюдава единствено изграждане на гражданската култура в София и в още няколко големи града в страната.