ЛЕНИНОПАД ИЛИ ЛЕНИНОМОР?

 Тия дни българските комунистически социалисти се спотайват – Украйна дава много лош пример какво може да стане и с тях. Пред очите им пада Ленин след Ленин, нещо като Садам след Садам.

Янукович се крие като Кадафи, най-вероятно в някоя дупка и запасен със суджуци.

Боксьорът Кличко е хвърлил око на президентството и иска да прави лустрация с типичното за него дясно круше - в Украйна има смели хора.

Украйна чака тоя момент цели деветдесет години след ужасите на гражданската война, когато червените и белите са измъквали последния залък от устата им, последвана от колективизацията и голодомора, национализацията на земята, присвояване и русификация на  украинската история, втората световна война...

Отворете която и да е информация за Украйна и вижте до каква степен страната е плащала с преселения и емиграция по целия свят, заточения и  апокалиптичен брой избити хора.

Ако такава метла беше преминала през България, с нейните седем милиона, от нея нямаше да остане и спомен. А може би не съм прав, може би в нея щеше да остане паметникът на съветската армия и паметниците на всички ония Альошовци, без чиято окупация на България комунизма щеше да си остане там, където му е мястото – на бунището на историята.

Българските комунисти-социалисти се спотайват, защото не знаят как да гледат на Украйна – досега те са свикнали да я взимат  за част от Русия и нищо друго. Така им е заповядал  Сталин и те още го слушкат. Така и днес, по примера на баща си, ги баламосва  украинския апендикс Станишев («Кой се интересува днес от досиетата?») . А той е готов да ги баламосва докато българите не загреят, че трябва да бъде премахнат хирургически.

Естония първа показа среден пръст на Путин и той в типичен КГБ-стил й спретна отмъстителна електронна блокада. Още един среден пръст му показа и Грузия и той едва не я прегази. Ние можем само да гадаем какво ще поднесе на Украйна. А той ще й поднесе -  можете да бъдете сигурни, така както сте сигурни, че утре слънцето пак ще изгрее.

С българите обаче той не знае какво да прави – той знае, че са опърничаво племе и  ги е страх да бутнат съветските паметници, че увъртането им е национална черта, както и шикалкавенето и баламосването и така му вдигат кръвното всеки път когато си упражнят артистичните способности върху паметниците, въпреки усилията на неговия посланик и хилядите местни рубладжии, готови угодливо да вадят цветята от боклуджийските кофи и да ги слагат отново в краката на Свети Альоша, както подобава на всеки богомолец. И така нататък.

С такива просто не се излиза на глава.