ХРИСТОФОР КАРАДЖОВ 

ПРЕКАРАЛ съм 8 години от детството си край Москва, вече 17 се мотая насам-натам из САЩ, а времето по средата съм изживял честно в България. Въпреки този очевиден международен опит не съм си позволявал досега да напиша изречение, започващо със "Средният руснак това" или "Средният американец онова". И за българите избягвам да обобщавам извън приятелския разговор.

Обаче в момента ме тресе истинска русофобия, макар и не в смисъла, който обикновено се влага в тази дума. Направо ме е страх от руснаци. Не за друго, ами защото - ще си позволя да го кажа публично за пръв път - според мен те са много, ама много по-докачливи от американците.

До такава степен, че напоследък се боя да обсъждам с руските си приятели теми, които потенциално могат да засегнат националното им достойнство, дори приемани доскоро като неоспорими факти.

Например от 1988 г. чета почти всичко, публикувано за сталинските репресии. Темата ми е била страшно интересна през този четвърт век, откакто започнаха да излизат обилни исторически свидетелства за епохата. И оня ден, моля ви се, един иначе чудесен колега, учен географ от Москва, ми заяви, че всичко това било измислица. Пропаганда от времето на студената война. Нямало милиони загинали. Когато го попитах дали е учил история от телевизията Russia Today, ми се обиди. Е, грубиян ли съм?

Спорил съм яростно с американци по най-чувствителни за тях въпроси като оръжейния контрол, социалните помощи, имиграцията, гей-правата и по малцинствени теми. За политика, Буш-младши и Ирак съм водил словесни престрелки като в битката за Фалуджа.

Никога не съм чувал от американци довод като "Ти си чужденец, не знаеш". Нито пък някой от тях се е опитвал да спечели с аргумента, че моите доводи са чужда пропаганда.

Сигурен съм, че американските ми приятели и познати могат да се ядосват, цупят и държат зле точно като всички други хора. Но някак си не мога да си спомня нито един спор лице в лице, който да е завършвал с обидени пози (фейсбук е отделен случай).
С руски приятели и познати напоследък постоянно удрям на камък в това отношение, и то не само по руски теми. Няма средна позиция, няма компромис. За Украйна, олимпиадата в Сочи, "Пуси Райът" и световната политика като цяло мотото е: "Който не е с нас, е против нас" (Буш- младши също мислеше така).

Не всички руснаци влизат в този калъп, разбира се. Но започвам да се блъскам в него твърде често, за да не му обърна внимание. Ако не ми пукаше за Русия, нямаше да се впрягам толкова. Щях да я обърна на карикатура пред студентите си, вместо сега да им говоря, че нещата невинаги са такива, каквито изглеждат. И че огромна държава, със забележителна култура не бива да бъде съдена прибързано.

Не че не се нервя и с американци, но те обикновено са в политиката. Ето, във вторник Дик Чейни изпълзя от нафталина само колкото да изтърси някаква откровена лъжа за Обама.

Игнорирах го този път, понеже бях зает да се чудя на предложение от друг приятел руснак относно спорния Паметник на Съветската армия. Като не ни харесвал, каза, да сме го прекръстели на "Паметник на освобождението на Източна Европа от нацизма". Че в композицията са включени българи, а и защо такъв монумент да стои в София, не бяха валидни аргументи за него. Важна беше Червената армия.

Фашисткият пуч в Киев, подклаждан от американските интереси, е аксиома сред руската ми извадка. Дори "водопадът от кич" в резиденцията на главния прокурор на Украйна получи своята защита под формата на контраатака - в Лас Вегас всичко изглеждало по-безвкусно! Това беше казано съвсем насериозно от руски журналист. Аз ли попадам на по-особени хора?

Надявам се, че това състояние на свръхдокачливост и буквализъм е временно. Разчитам вродената самоирония на руснаците да им подейства като противоотрова евентуално.
Но когато случайно в разговор с оня географ стана въпрос за холокоста, реших да не го питам дали смята и него за пропагандна измислица. Изведнъж се уплаших да чуя отговора.

Авторът приема читателски коментари на [email protected]