"И скучно, и грустно ..."

             Специалните части „Беркут” са разформировани със заповед на временния вътрешен министър на Украйна Арсен Аваков. Частите, изпълнили заповедта да стрелят и убиват свои сънародници, се разпускат. За Източна Украйна те не са убийци, а герои. В някои части на света критерият за геройство е такъв - своеобразен. За същия критерий протестиращите срещу него са … фашисти. Т.е. – хората, които не са съгласни с подмяната на техния европейски избор. Сякаш Европа и светът не са участвали във войната срещу фашизма.

        Тъжно е в началото на 21-ви век да биеш барабана на антифашизма и да наричаш несъгласните с тебе фашисти. Във време, когато държави – съюзници или противници през Втората световна война, са минали на следващо ниво заедно – убедени в необходимостта от равноправно сътрудничество помежду си. Независимо от различията си, независимо от неизбежните проблеми при това сътрудничество. Тъжно е, поради изостаналост, да търсиш опора в миналото и врагове в настоящето, за да се оттласнеш. Като не можеш с друго.

            Тъжно е да изпитваш дълбоко възмущение от „поредния случай на вандализъм” към един паметник, който не оправдава присъствието си по никакъв начин, освен насилствено. И това до ден днешен. При „освободителната” окупация на България през 1944 няма загинали съветски войници при военни действия. Германци вече няма. Никой не оказва съпротива.

            Странно е да не изпиташ същото дълбочинно възмущение от жертвите на площада в Киев. Странно е по-скоро да изпитваш косвено одобрение към тяхното убийство, защото защитават националната си чест и европейска ориентация, което е в твой ущърб.

            И други неща са тъжни. Не знам на какъв трамплин стъпи Меглена Кунева, за да обяви предрешените бъдещи победи на Реформаторския блок. Мнението на политическия пенсионер Иван Костов за несътрудничество с ГЕРБ предизвика лавинообразна атака. Тя прелива и към наследника му. Да, верни са уравненията на Огнян Минчев. Опитвам се да си представя ГЕРБ без лидера си. Трудно е. Прескачам днешните управляващи. Прескачам и новото поредно генномодифицирано образувание. Не защото ще се съюзявам с тях, а защото вредата от управлението им за мен е явна и безспорна. От управляващи и от опозиция се цедят тънки депутатни струйки към децибелното „цунами“. Дали това сбиране в общ извор е изключение или ще се превърне в тенденция, бъдещето ще покаже. Дали изворът няма да се окаже локва – пак то ще покаже.

            Ще покаже и други неща. Дали рожденият устрем на „22 септември” не е, за да бъде рудиментарен орган на ГЕРБ. Дали разнородната сплав в Реформаторския блок ще следва ясна посока или ще прави камшичести движения, основани на безпринципни компромиси.

            „А годы проходят – все лучшие годы !”

            Не знам. Само подозирам, че голяма част от днешния политически калейдоскоп и пъзел заедно със създателите си е излишен за полезното бъдеще на България. Статуквото продължава и ще продължи да инженерства политически. А извънземни няма да дойдат да помогнат. Трябва да се оправяме сами.

            Междувременно Русия даде убежище на Виктор Янукович, а хора от „Беркут“ превзеха сградите на регионалното правителство и парламента в Крим. Вероятно има стремеж за нова Южна Осетия или Приднестровие. Не е изключено да има още жертви.

            Ясно е едно. Трябва да престанем да се мерим кой е по-десен. Трябва да престанем да се упражняваме в оригиналност и сарказъм един към друг. Ориентацията на България за възход не минава по размитата и обезсмислена у нас линия ляво-дясно, а по линията Европа – Русия. Очевидно - те не могат да са на кантар. Едната трябва да натежи и да преобладава. Няма как иначе да стане. Остава само да наблюдаваме кой накъде тегли или се прави, че тегли. А може би своеобразен ориентир ще ни предостави призивът на Иво Инджев на 4 март в 18.00 ч. да сме при паметника на окупатора-освободител. Ако се срещнем там, нека не се настъпваме по кокалчетата. Но който и да дойде, да заяви несъгласие с присъствието на гранитното чучело.

         Накрая нещо ведро. Абитуриентите от Втора АЕГ в София ще бъдат на бала си спортно облечени – в бели тениски и по дънки. Защото ще дарят парите за скъпи рокли, костюми и обувки за лечението на деца, страдащи от булозна епидермолиза.

http://dnes.dir.bg/news/abiturienti-epidermolizis-buloza-peperudeni-detza-16213675?nt=10

Нарекли са инициативата си „Панаир на добротата“ в противовес на кичозния лукс и шумната суета в началото на май. Казват, че са приели каузата да облекат „сърцата си в красиви премени, а не телата си …“.

            Искам хора като тези момичета и момчета да решават какво да е бъдещето на България. А ние да им помагаме с каквото можем. Да отстъпим крачка назад. Да не убеждаваме света колко сме безгрешни и незаменими. Да сме по-смирени. Отнася се за всички вождове и индианци от всички партии и движения, които претендират, че са нещо по-различно от днешното управление.