РАЗМИСЪЛ ЗА РУМЪНСКАТА БАРИЕРА

 България днес минава за свободна страна, но дори и да не е, поне има шанса да бъде такава. Казват, че географията е съдба. Имат ли си представа българите колко дължат на самото физическо присъствие на Румъния за факта, че изобщо имат държава?

В така наречения Варшавски пакт България беше единствената страна без обща граница със Съветския съюз – разделяше ги Румъния. За далечните планове на Съветска Русия това е било неприемлив факт: нейната мечта преди Втората Световна война (и тя се е готвела за това) е била да си присвои България и Сърбия, а това е означавало да прегази Румъния. Заради Румъния, след войната България не беше прибавена към Съветска Русия и беше  превърната в нейна отвъдморска колония  с предопределена  форма на сервилна държавност.

На фона на войнствената анти-колониална пропаганда на Съветския съюз в целия свят, само срамът от международна излагация е бил причината  България да остане държава, макар и в състояние на зародиш. Страхът от международно унижение е бил и главната причина Съветска Русия да не приеме горещото предложение на Тодор Живков за «сливане на кръвоносните системи на двете страни», освен финансовия му банкрут.

Цар Борис очевидно добре е познавал имперските апетити на СССР, когато не е поискал да вземе предлаганата от руснаците Северна Добруджа, пак за да е по-далече от горещото дихание на руската мечка. На царят му е била много ясна геополитическата изгода от това, че Румъния е била помежду им.

Въпреки етническата близост между България и Румъния още от тракийски времена (даките са тракийци), руските чувства към Румъния често избиват в неприязън, и дори в презрение и ненавист, издаващи нейната безпомощност да я заобиколи, за да се настани в Сърбия и България.

Към тая чисто географска неизбежност се прибавя и един много важен фактор – езика. По волята на съдбата и още от римското минало езика на румънците е с латинска основа с чувствително българско влияние. Фактът, че румънския език е неразбираем за руснаците навярно е вбесяваща реалност за тях. Да се преодолее езиковата бариера са нужни не само пари, усилия и време, но и много хора, ангажирани с позитивно отношение към проблема, което руснаците никога не са показвали. Негативният ефект от тая имперска простащина, царска и комунистическа, е и факта, че грандоманията им ги кара да очакват, че другите народи трябва да знаят руски език, а не обратно.

Като малки и бедни страни, България и Румъния не страдат от такива комплекси. Напротив, голяма част от населението и на двете страни е най-малкото двуезично (в смисъл че знаят какъвто и да е втори език) – свидетелство за техния предприемачески дух още от далечното минало. Езиковия комплекс на руснаците изби на повърхността и в случая със шпионската авантюра на бившия български военен аташе Петър Зикулов в Букурещ . Там Русия има много по-слаб  шанс да шпионира и затова прибягва към българските си довереници.

Всеки може да си представи, че в България такава дейност за руснаците е много по-лесна, далеч не толкова от познаването на руски език, колкото от угодливостта на българските бивши ДеСарски кръгове.  Все още невероятен остава денят, когато в България ще открият и изритат руски шпионин.

Какво може да е разузнавал Зикулов? Една възможност е била неотдавнашното оптимизиране на румънската радарна система, която въведе модерни западни радари за запълване на непокрити от съществуващата й система коридори срещу проникване във въздушното пространство на страната от север.

Това е военния аспект на бариерата Румъния, от която като член на НАТО България печели директно. Да оставим настрана средновековното минало, когато Дунава не е бил граница и българското царство е било от двете страни на реката. Такова е било положението и във вековете на римското присъствие, и през тракийската античност. Да оставим и най-могъщата българска династия, тая на Калоян, Асен и Петър, по произход кумани и говорещи румънски.

Да вземем само така наречената Освободителна война,на която класическия марксизъм се присмива жестоко като на чисто империалистическа и завоевателна. Единствено заради това всички европейски сили се вдигат да попречат на царска Русия да граби земи и което е най-важното - да я държат далече от Босфора. Нещо повече – българите обявяват принадлежността си към Европа като създават Търновската конституция, полярно противоположна на руското царско мракобесие.

Най-известната руска подлога в България днес е Гоце Първанов, допуснат два пъти до президентството от политически ленивия български гласоподаваател. Той не пропускаше случай на 3 март да определи тая  война като «справедлива и честна». За балами ли ни мисли това ченге, когато всичски знаят, че в ламтежа си към Босфора руснаците са се настанили трайно в България с мечти за бъдещи походи на юг и едва след повече от 20 години, тоест като отмъщение срещу свободолюбивите българи, са   спуснали на страната височайшото си разрешение за независимост? Сеща ли се тоя човек, че Стамболов заплати с живота си за тая независимост? На фона на днешната украинска криза, предизвикана от надигащото се руско мракобесие, ние нямаме никакво съмнение, че всички десари от котилото на Първанов се правят на ударени.

За Румъния обаче, това е Войната за независимост, за която те са се били и умирали на наша територия, и то не защото са мечтали за походи на юг, а защото са искали да отблъснат Отоманската империя колкото се може по-далеч на юг. Така нищо, което засяга една страна на Балканите, не може да не засяга и останалите. Ако признаваме, че за нас тя е освободителна война, би трябвало да признаем, че за нас тя замени стария завоевател с нов, тоест Турция с Русия. И за да не стане отново това, не е зле на румънските паметници по наште земи да има и наши цветя, ако не за друго, то поне от благодарност че Румъния е там, където е, тоест между нас и Русия, независимо от това какъв бабаит  управлява тази нова-стара империя.