Писмо от Украйна

В кафенетата, магазините и по улиците на Киев хората питат едно и също: ще има ли война. Поразителното е, че никой не задава въпроса "Ще има ли война с Русия". И въобще как може да има такова нещо – война между Украйна и Русия. Вече свикнаха с този факт, като човек, който се примирява със загубата на близък – плачеш, страдаш, а след това привикваш и само на гробището в сърцето ти се появява неизбежната мъка.

Така и с Русия. За нас тя вече не съществува – даже тези, които имат в тази страна близки роднини, започват да ги възприемат като чужди, далечни хора – разбира се, когато тези близки роднини поддържат войната и оправдават агресията.

Разбира се, болно е, неприятно, досадно. Но никаква Русия повече за нас не съществува. Има окупатор, коварен и безумен едновременно. За нас е важно, че днес той издевателства над нашите военни в Крим, заплашва да нападне други региони на нашата страна, изпраща в нашите градове провокатори, за да смъкнат нашето знаме и да издигнат на негово място знамето на агресията и отмъщението. И за нас не е важно как се нарича този враг – за нас е важно той да не ни убива. Това е всичко, което питат хората на улицата: той ще убива ли, ще бомбардира ли, ще проникне ли с танковете си от окупирания Крим на украинска земя. А Путин и руснаците, които си избраха такъв президент, нас повече не ни интересуват. Те са като покойниците в гробището.

В еврейските семейства някога било прието да се чете възпоменателна молитва за роднините, които са преминали в друга вяра. Ние вече прочетохме такава за вас – вие преминахте към вярата в омразата към онези, които вчера наричахте братя. Можете колкото си искате да се снимате на улицата с потомците на тези, които докарахте в Крим преди няколко десетилетия, за да прикриете едно друго престъпление на вашата родина – изселването на коренните народи на полуострова. Но тяхната мнима любов, тяхната вяра във вашето подаяние, което скоро няма да можете да плащате, няма да ви замени нашата привързаност. Получихте Крим, а загубихте Украйна. Загубихте ни завинаги. Сбогом и не ни убивайте.

Нас, които ви загубихме, но вместо това придобихме цял свят от неравнодушни хора, които ни подкрепят в борбата ни за свобода – не само нашата, но и вашата свобода. Защото на вас свобода също ви е нужна, вие това все още не го знаете, но скоро ще разберете. Нас, които се убедихме кои през цялото това време са били наши истински братя и приятели, а кои само са се престрували с надеждата рано или късно отново да ни наденат на шиите хомота с двуглавия орел.

Понякога ще тъгуваме за вас и за онова време, когато ви смятахме за близки. Понякога ще си спомняме, че мнозина от нас говорят на същия език като вас. Понякога ще четем вашите писатели и сега вече – като целия останал свят – ще се чудим: как така писателите им са такива хуманисти, а те са толкова диви. Но това няма да се случва често. Прощавайте, сега си имаме много работа. Трябва да строим нова държава – вместо предишната, разрушена не без ваша помощ. Трябва да следим нашата власт – да не стане подслон за негодници, каквито до неотдавна ни управляваха и които продължават да властват у вас. Трябва да намерим възможности да създадем силна армия, която да ни защити от възможни агрестори: сега знаем, че сме обкръжени не само от приятели и че армията ни е необходима. С една дума, страшно много работа. Не ни е до Русия.

Когато вие въстанете и се отървете от този кошмар, в който живеете, ние искрено ще се радваме за вас – и за това, че вече няма нужда да се страхуваме. Но този страх, в който живеят нашите жени, и тази ненавист, в която сега расте нашата младеж, ние няма да забравим още дълго – и на вас ще ви се наложи много и упорито да работите, за да спечелите отново нашето доверие и да докажете, че сте станали нормални хора и повече не смятате, че единствената полезна вещ, с която можеш да се гордееш в този свят, е автоматът Калашников. Но ние ще се радваме, ако успеете – защото да си свободен е по-добре, отколкото да си роб, и да живееш в мир със съседите си е по-добре, отколкото да живееш в страх и омраза. Но всичко това ще бъде после и навярно няма да е скоро.

А сега просто не стреляйте.