Свободата днес и тук 18 Февруари 2025  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Кой? 15. БЗК – или как ген. Бригадир Аспарухов спаси един от най-крупните банкови апаши

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

В ранната есен на 2003 г. България е разтресена от един от най-големите скандали в историята на българския преход – имащ както вътрешнополитически, така и външнополитически измерения. Скандалът е свързан с решението на тогавашния премиер Симеон Сакскобурготски да назначи за свой съветник, координиращ действията на специалните служби, ген. Бригадир Аспарухов, който от 1991 до 1997 г. е директор на НРС, а в този момент е депутат от БСП. Решението поражда бурна политическа и медийна реакция, стига се до напускане на НДСВ от страна на група депутати, до несъгласие на водещи министри, до индиректно и пряко изразяване на несъгласие от страна на НАТО и ЕС, които дават ясно да се разбере, че такова решение е неприемливо за тях и отстояването му може сериозно да накърни шансовете за партньорство с България. Брус Джаксън, по това време председател на Американския комитет за разширяване на НАТО, директно заявява, че „Вашингтон това се приема като умишлен удар върху САЩ, дори като умишлена обида”, стига се в крайна сметка и до пряката намеса на американския посланик Пардю, който изисква специална среща с българския премиер по този въпрос. Става ясно, че БСП също не приема еднозначно това назначение – и че президентът Първанов има определени резерви спрямо нея. Въпреки всичко и с ясното съзнание, че поставя на карта геополитическите приоритети на България, Симеон упорства до последния момент – когато под външен и вътрешен натиск ген. Аспарухов е принуден да оттегли своята кандидатура.

Междувременно обаче той вече е напуснал НС – което придава на скандала още едно измерение – юридическото. Проблемът е там, че генералът е подсъдим – срещу него е заведено дело и единствено фактът, че е станал депутат от БСП, замразява съдебния процес – след оттеглянето му като народен представител обаче той вече е лишен от имунитет - и няма никаква причина делото да не бъде възобновено.

Самият процес е започнал през декември 2000 с обвинение за това, че в качеството си на директор на НРС ген. Аспарухов е унищожил досието на агент Румянцев. Зад този агентурен псевдоним се крие Атанас Тилев, бивш шеф на фалиралата Банка за земеделски кредит, негов личен приятел от детските години и бизнеспартньор на Симеон Сакскобурготски. През април 2001 следственото дело е приключено с обвинителен акт, който безспорно доказва вината на обвиняемия. До съд не се стига единствено защото скандалният генерал е избран за депутат от листата на БСП. Депутатският имунитет е и поводът Софийската военно-окръжна прокуратура да прекрати делото – през 2003 г. обаче това основание вече не е налице и няма никакви пречки Аспарухов да застане на подсъдимата скамейка.

Решението на прокуратурата е обжалвано и отменено от състав на Върховния касационен съд. Според решението на най-висшата съдебна инстанция, което не подлежи на обжалване, делото може да бъде спряно временно, но не и отменено. И тук се стига до най-необяснимия парадокс: не друг, а дясната ръка на тогавашния главен прокурор Никола Филчев – Цеко Йорданов, водещ отдел “Следствен надзор” във ВКС, иззема делото “за справка” и тихомълком го прекратява. При това с презумпцията, че няма престъпление. Само по себе си такова прекратяване на висящо пред съд дело с прокурорско, а не със съдебно решение, е правен парадокс. То прилича на много други случаи, при които свързани с висши политици дела се поставят  “на трупчета” от Филчев и ВКС, за да се гарантира тяхната зависимост. Този подход предполага и възможността делото да бъде възобновено във всеки момент, в който прокуратурата намери това за необходимо. В случая – предвид огромния скандал, това може и да й се наложи. Защото престъпление има и то е безспорно доказан факт.

Обстоятелствата са следните: на 31.05.1993 началникът на отдел №5 в НРС полк. Нинов внася при своя началник предложение секретният сътрудник Румянцев да бъде заличен от сътрудническия апарат, а неговото дело, заведено под № 8531, да бъде унищожено. На 08.06.1993 ген. Аспарухов утвърждава собственоръчно предложението. Специално назначената от следствието съдебна експертиза е доказала, че положеният подпис е автентичен. Мотовите се лаконични: “Сътрудникът е използван по конкретно дело, но случаят не бе реализиран и отпадна необходимостта от използването му. Материалите по делото не представляват оперативен интерес.”

Предложението е просто камуфлаж. Никой шеф на отдел не би написал такова, знаейки, че влиза в конфликт с правните норми и носи наказателна отговорност. Просто Бригадир Аспарухов се е нуждаел от формален повод, за да спаси своя приятел от евентуално дискредитиране и да прикрие реалните му функции в политическия живот. Впрочем базирайки се върху показания на свидетели, обвинителният акт дава малко повече подробности за реалните мотиви. Според него НРС е преценила, че агент Румянцев не може да бъде използван “поради честото му появяване в Република България, вследствие на което е придобил публичност чрез все по-активното му навлизане в политическия и икономически живот на страната.”

Посочените мотиви са несериозни. По това време Атанас Тилев е женен за дъщерята на бившия финландски министър-председател. Да се дезактивира такъв агент би било пълна ахмащина от страна на която и да било разузнавателна централа. По-скоро истината е друга: на Атанас Тилев му предстои поемането на други функции и ангажименти, които се оказват по-важни от дългогодишната му агентурна дейност в полза на ДС. По това време той вече е член на борда на създадената от Андрей Луканов Банка за земеделски кредит; година по-късно става неин шеф.

Банка за земеделски кредит е създадена с ПМС №15/19.02.1990 г.  за насърчаване на индивидуалната и частна инициатива в селското стопанство.  Уставният капитал първоначално е 75 млн.  лв., като учредители са ДЗИ, ДСК, ЦКБ и Стопанска банка. Разрешението за банкова дейност задължава БЗК да кредитира малки фирми и малки предприятия за преработка на селскостопанска продукция.  Само месец по-късно обаче председателят на БНБ Иван Драгневски с писмо Х 10-204/15.03.1990 г.  предлага на МС и лично на Андрей Луканов
БЗК да централизира постигнатия от личните частни производители "валутен ефект". По така предложената схема се осъществява стратегически важния и перспективен принцип:  държания валутен дълг – под мораториум, а валутните средства, реализирани от все още централизираната икономика – в предвидената да стане частна БЗК.

На 04.03.1991 г.  капиталът на банката е увеличен на 150 млн.  лв. след разрешение на БНБ, дадено с протокол №75 от 12.11.1990 г., като акциите, разбира се, са на приносител.  Акциите са купени първо от Максуел, а после препродадени учудващо ниско под пазарната им цена (под номинала, при условие че се котират 2,5 - 3 пъти над него) на Райфайзенбанк.  Как по-точно е станало възможно това, вероятно знаят Иван Драгневски, Камен Тошков и особено Емил Хърсев.  Към 31.12.1992 г. "Райфайзен централбанк" е закупила общо 31,66% от акциите, 10 % са закупени от КФ "Дару" на Атанас Тилев, акции са закупили и други частни фирми и частни лица, с което банката е де факто приватизирана.

При своя старт БЗК се ползва с недостъпни за която и да е друга кредитна институция преференции.  Например:  С цел да се осигурят повече валутни постъпления, банката е освободена от ограничения за износ, чрез нея МФ изплаща от държавния бюджет премии и надбавки за изкупуване продукцията на частните земеделски стопани, освободена е от данъци върху печалбата в течение на пет години.  Колко са влетите пряко и косвено държавни средства в тази банка могат да кажат навярно само покойният Андрей Луканов и подопечната му тогава БНБ.

В същото време БЗК е получила разрешение да предоставя кредити в "местна и чуждестранна валута" и на други физически и юридически лица освен частните земеделски стопани, какъвто е първоначалният замисъл, оправдаващ дадените й преференции.  В резултат, частните земеделци са получили само 7-8%   от всички раздадени кредити. Кредитната експанзия на БЗК бързо се модифицира в раздаване на големи кредити на произволни фирми, някои от които значително превишават определеното й съотношение от 20% спрямо собствените й средства.

Тази практика ескалира през 1993 г., когато изпълнителният директор Янко Янев успява да раздаде на фирми от "приятелския кръг" Орион над 10 млн.  щ.д.  Същата практика продължава обаче и Атанас Тилев, след като изкупува контролния пакет акции, вкарва в затвора Янко Янев и обявява две от фирмите на "Орион" в несъстоятелност.  Близо 1,2 млрд. лв. са задълженията на неговите фирми към БЗК, като към това трябва да се прибавят финансирането на приватизационната сделка за хасковската "Астика" с близо 4 млн.  щ.д.  

Неговите золуми заслужават специално внимание, тъй като става дума за фигура с двойна обвързаност – както към ДС, така и към КГБ – която има определена роля в историята на прехода. Атанас Жеков Тилев се връща в България през 1992 г. - и същата година се включва в Съвета на директорите на Банка за земеделски кредит. Основанието за включването му е, че придобива 10% от акциите в банката, които заплаща с част от парите от трансакция в размер на 20 млн. долара, преведени от Виена. Произходът на тези пари не е известен.

БЗК не е случайна банка. Тя е територията, на която ще се състои основния сблъсък между двете враждуващи фракции в БСП по време на управлението на Виденов – тази на младия премиер и тази на Андрей Луканов. Тъкмо с парите на БЗК се създава “приятелския кръг” Орион, поддържан от първия управител на БЗК Янко Янев. Атанас Тилев, който в началото е изключително близък с боса на Орион Румен Спасов, се оказва човекът, който нанася основния удар срещу групировката и организира зърнената криза, разклатила позициите на социалистическото правителство.

Създадена с преките протекции на Андрей Луканов, БЗК се ползва с уникалната привилегия в течение на пет години да не плаща данък печалба. При учредяването й в края на 1991 държавата има 42% дялово участие, като следващия голям акционер с 16% е фирмата “Баймекс”, регистрирана във Великобритания с 60% участие на фамилията Максуел и 40% българско – на Янко Янев и Стопанска банка. Участвуват още виенската “Райфайзен – Централбанк” с 15% и “Дару” на Тилев с 10%. Паралелно със самото учредяване с Протокол №57 от 10.09.90 БНБ продава на БЗК дяловото си участие в “Добруджанска банка”. По-късно тази собственост ще се окаже ключова в далаверите на Атанас Тилев.

През 1994 той е избран за председател на Съвета на директорите на банката, а дотогавашния шеф Янко Янев става негов заместник. Започва активна приватизация на БЗК под масата. Тилев закупува дела на “Райфайзен”, която след смъртта на Максуел изкупва неговия дял и вдига участието си до 31,6%. Тъй като БНБ разрешава дела на Тилев и фирмите му да бъде не повече от 24,5%, акциите на “Райфайзен” са разпределени между “Дару кар”, ЗД “Витоша” “Агропромстрой БД и сие” – Монтана. По този начин Тилев овладява над 40% от капитала на БЗК. През есента на 1994 БКК продава 17% от дяловото участие на държавата – като купувачи стават старите акционери, сред които вече е и скандалният “Евроенерджи холдинг”. При тази продажба Тилев закупува 10% акции като физическо лице, а акциите на “Дару” нарастват с 2%. Банката е овладяна и държавното участие е сведено до блокиращата квота от 25,1%.

Първата стъпка на Тилев е да се разправи с Янко Янев, основният банков благодетел на Орион. На 26 и 29 юни 1995 той пише две жалби до главния прокурор Татарчев, с които иска наказателна отговорност за раздадените на фирмите от Орион кредити. В първата жалба се споменава и за “подготвяна неотдавна саморазправа, организирана от Румен Спасов срещу председателя на съвета на директорите на БЗК-АД”. Според секретен доклад на НСС атентат срещу него наистина е подготвян, като за целта Румен Спасов е провел разговори с Димитър Джамов. Само че Тилев посетил Джамов в офиса му и обяснил, че “зад него стоят руски интереси и ако косъм падне от главата му, или на някой член от семейството му, групировката на Джамов ще бъде изчистена” (цитатът е от секретната справка на НСС А 0006619, посветена на Орион и подписана от тогавашния директор на службата полк. Юли Георгиев). В крайна сметка Янко Янев е арестуван, а заведения срещу него иск за раздадените без покритие кредити на “приятелския кръг” Орион възлиза на 15 694 201 долара.

Проблемът е, че тези доноси са материализация на принципа “крадецът вика – дръжте крадеца”. Самият Тилев носи в качеството си на председател на СД на директорите пряка отговорност за раздадените кредити, някои от тях са и преподписани от него. Личните му отношения с Румен Спасов дълго време са превъзходни – скарването им се дължи на специална пресконференция на Спасов, който определя БЗК като банката на Максуел и обвинява Тилев в съзнателно предизвикване на зърнената криза. Проблемът обаче не е в това. Проблемът е, че и Тилев раздава кредити без покритие по точно същия начин – и то на собствените си фирми, като мащабът на неговите ужилвания далеч надхвърля направеното от Орион.

В секретния доклад на Николай Добрев за кризата в банковата система през 1996 има цял пасаж, посветен на БЗК. Там се посочва, че “Директорите на БЗК  Атанас Тилев и Янко Янев са отпускали кредити в големи размери на фирми от групировкате “Дару” и “Орион”. Заниженият контрол при валутните операции е изпълзван умело от служители на банката за осъществяване на незаконен износ на валута зад граница. Едноличното ръководство от страна на Тилев, след остраняването на Янко Янев от банката, е позволило износа на капитала на банката зад граница, чрез присвояване на финансовия инструмент в размер на 6 мнл. щ.д. и отпуснати кредити на фирми с участие на Тилев в размер на над 40 млн. щ.д.”

Това е рекорд дори и спрямо мащабната практика на банковия грабеж в България. Няма друг мошеник с бяла якичка, който да е успял да раздаде над 40 млн. долара от собствената си банка на собствените си фирми. Единствено близкият до сърцето на Симеон Сакскобурготски и ген. Аспарухов банкер е успял да направи това. Този тип “навлизане в политическия и икономически живот на страната” вероятно е бил и причината за спешното заличаване на неговото агентурно досие.

Тилев обаче е рекордьор и в още една дисциплина – по пълното източване на поверения му банков трезор. През 1995 БНБ извършва ревизия в БЗК с участието на инспекторите от “Банков надзор” Татяна Петрова, Иван Искров, Елена Иванова и Мартин Христозов. От доклада е видно, че само големите кредити, раздадени от банката, надхвърлят почти 38 пъти собствения й капитал. Капиталовата адекватност е 1,79, а след като дългово-капиталовия инструмент не бива признат от УС на БНБ, общата капиталова адекватност става минус 1,55. Към 1995 редовните вземания са само 5,79% от всички кредити – останалите попадат в графите на съмнителните и несъбираемите. Банката на практика е куха – всичките й ресурси са изсмукани – плюс 38 пъти по толкова чрез “рефинансиране”– с други думи – от парите на данъкоплатците.

Още ревизията на БНБ в банката на Тилев през 1995 показва, че в случая става дума за мащабни финансови престъпления. Оказва се, че големите просрочени кредити са близо осем милиарда лева и по-голямата част от тях са вътрешни кредити, въпреки че банката не ги отчита като такива. Или – иначе казано, фалшифицира своите отчети. Според чл.49, ал.8 от Закона за банките и кредитното дело БЗК е длъжна да уведоми БНБ за всеки вътрешен кредит в 15-дневен срок, но не го е направила. И има защо. Защото става дума за тъй наречените “икономически свързани лица” по определението на параграф 1 от допълнителните разпоредби на същия закон – тоест за фирми с един и същ собственик. Основната верига от такива фирми принадлежи на Председателя на СД на банката, запазил функциите си и на изпълнителен директор – Атанас Тилев. Тази верига обхваща “Дару кар” ООД, “Дару метал” ООД, “Астика”ООД, Лазурит” АД, “Дару АВ” ООД, “Дару фарма” ООД и др. Това е империята на Тилев, градена с ограбени от собствената му банка средства. Общия размер на раздадените вътрешни кредити е 3 508 726 000 лв. и надхвърля 12 пъти основния капитал на банката. Общият извод на ревизорите е, че “капиталовата база на БЗК е силно ерозирана от текущата й загуба – големите инвестиции в други дружества”.

Тези “други дружества” са фирмите на Тилев. Едва когато стартира процедурата за обявяване в несъстоятелност на БЗК, става ясно как по-точно са се раздавали големите вътрешни кредити. На 29.11.1996 Жана Генова от управление “Вътрешен контрол” внася своята проверка на кредитните и счетоводни досиета на фирмите от групировката “Дару” в СД на БЗК. Само няколко примера са достатъчни, за да илюстрират сенчестата кариера на Тилев като кредитен милионер. По договор за валутен кредит №231 от 12.06.1992 “Дару АВ” ООД получава 3 млн. долара. Кредитът е квалифициран като “безнадежден”, а обезпечение просто липсва. Липсва също застрахователна полица в полза на БЗК, както и договор между банката и представляващите “Дару АВ” братя Атанас и Валентин Тилеви. При проверката е установено, че “по отношение на обслужването на тази фирма са вземани еднолични решения – без да е докладвано на Кредитния комитет или на Борда на директорите”.  На всичкото отгоре неизправния длъжник на банката “Дару АВ” получава две години по-късно и втори кредит от 1 150 000 долара – също необслужван и обезпечен с три записи на заповед, които не са авалирани и дори не са подписани от двамата съдружници – поради което и са нищожни.

На 09.02.96 ОББ предявява за плащане пред БЗК запис на заповед, издаден от “Дару метал” на стойност 3 135 000 долара, за който БЗК е поръчител. Неплатеният дълг на фирмата, изискван от БЗК по силата на това поръчителство, възлиза на 2 563 261 долара. С договор № 399/14.10.94 на същата “Дару метал” е предоставен револвиращ кредит от 5 млн. долара. Следват цели пет анекса за отпускане на допълнителни средства, чрез които сумата нараства на цели 15 010 332 долара. Разбира се, и този кредит е просрочен. Могат да се посочат още ред примери – като помпането на пари в “Дару кар” и “Алпина кар”, сложните схеми с “Дервент 94” и прочее.

Подобни се прилагат и към приятелските компании от финансовия и индустриален елит.“Фрапиращ случай за непрофесионално сключена сделка, незащитаваща интересите на банката” – така е определено даването на банкова гаранция №50/1341 от БЗК в полза на БМВ Банк – Мюнхен, по искане на “Булгарлизинг” АД. Гаранцията е издадена в размерв размер на 3 млн. марки – без обезпечение, без решение на Кредитния комитет, без предварителен договор за кредит. На всичкото отгоре мястото на юрисдикцията е Мюнхен, Германия. И когато близкият до Тилев финансов играч Тадаръков забравя да покрие задълженията си, БМВ Банк предявява иск и БЗК плаща неизплатения дълг в размер на 2 512 590 марки.

Серия просрочени и необслужвани кредити свързват фирмите “Ирис 92” АД, “ИЛС” ООД и “Машиненбау естаблишмънт – Вадуц”. Общият валутен дълг на “Ирис” и “ИЛС” към БЗК възлиза на 2 415 839 долара, а на “Машиненбау”, квалифициран като “безнадежден” – 1 928 669 долара. Кредитите и фирмите са свързани с едно и също лице – Илия Илиев. Парите са похарчени за изграждането на петролно депо в Русе – същото онова депо, което през 1996 Димитър Калчев, още в качеството си на русенски кмет, щедро обещаваше в записан със СРС телефонен разговор с Илия Павлов, в който често се чуваха думите “Слушам, шефе!” От цитирания документ между впрочем става ясно, че Илия Илиев е предложил като обещетение площадката на бъдещото депо и построените там сгради, но това обезщетение не е било валидно, тъй като същите са държавна собственост, предоставена за стопанисване от СБ – Русе, а не частна, както лъжеше за свое оправдание министър Калчев.

Общите изводи от тази проверка са повече от категорични: във всички прегледани кредитни досиета има нарушения на ЗБКД и наредбите на БНБ, както и на вътрешните правила на самата банка. Жана Генова посочва, че “са налице данни за престъпление по смисъла на чл. 219 ал.1 и ал.2; чл. 220 ал.2; чл. 251 ал.1; чл. 281 и 282 ал.2”.

Получената даром от държавата Добруджанска банка също е използвана по предназначение. Тук  Тилев прилага друга хватка – продава дяловото участие на БЗК с огромна загуба за банката и с огромна печалба за подставените фирми, които го изкупуват. Характера на тази операция и цялата свързана с нея документация са отразени в доклада на дипломираните експерт-счетоводители Борис Начев и Росица Бачева от 01.07.1996 г. От този доклад става ясно, че продажбата на акциите е осъществена по искане на БЗК чрез писмо на Атанас Тилев, в което се казва, че по решение на Съвета на директорите  капиталът на БЗК в Добруджанска търговска банка АД се намалява от 85% на 25%, като акциите са продават на ЗПД “Витоша” и на частни лица по номинал, а полагащата се част от увеличението на капитала с 300 млн. лв., направено за сметка на резервите, се предава под формата на временни удостоверения на Атанас Тилев.  В последствие той продава и тези удостоверения на частни юридически и физически лица. Оказва се обаче, че са продадени акции за 264 млн. лв., а в банката са постъпили само 56,5 млн. лв. Загубата – или по-точно заграбеното от Тилев дялово участие възлиза на скромната сума от 207 500 000 лв. Тази мистерия става прозрачна, след като се установява, че “В банката липсват протоколите от съвещанията на Съвета на директорите, на които са взети решенията за намаляване и ликвидиране на участието на БЗК-АД в ДТБ-АД гр. Добрич. Освен това писмото до Добруджанска банка за намаляване  на съучастието на БЗК-АД не е изведено в деловодството, няма печат на банката и е само с подписа на Атанас Тилев”. С други думи цялата тази грамадна далавера с присвояването на цяла банка си е негово самостоятелно дело.

Дяловото участие от предадените на Тилев записи на заповед всъщност е изкупено от 11 фирми, регистрирани от един единствен човек – Красимир Михайлов, на една и съща дата – 15.09.95. Фирмите са “Хайми”, “Красим” Хрими”, “Арикс”, “Римис”, “Крами”, “Симир”, Сикра”, “Микра”, “Кахаха” и “Ловми”. (Изглежда въображението не е било основната добродетел на Красимир Михайлов, след като не е успял да измисли различни имена на фирмите, придобили Добруджанска банка, а ги е конструирал, размествайки или обръщайки ги – примерно “Римис” – “Симир”.) Придобивката е ключова – банката държи в ръцете си житницата на България – повечето зърнени бази например. Ударът изглежда е бил подготвян и съгласуван отдавна – тримата изпълнителни директори на Добруджанска банка към този момент са основни акционери в “Дару мел”, държаща бази с обща вместимост 600 000 т. зърно. Тъкмо чрез Добруджанска банка е даден старта на разправата на клана Луканов с Жан Виденов и неговия кръг Орион: чрез предизвикването на зърнената криза – като банката отказва да даде платеното от държавата в аванс зърно и връща парите обратно. Смята се – и то с основание, че Красимир Михайлов е подставено лице на Атанас Тилев.

Сродна стратегия е използвана неведнъж. Тилев изкупува дълговете на длъжниците на собствената си банка, след което ги прилапва по схемата “дълг срещу собственост”, получавайки огромни печалби. По този начин той влиза в “Слънце БТ”-Стара Загора, пивоварната “Астика” /която почти незабавно е продадена на белгийската “Интербрю”/, “Газотерм”-Благоевград, “Банксервиз”, “Нефтоимпекс” /ръководена някога от Янко Янев – фирмата, през която премина изчезналия нефтен заем на Световната банка в размер на 150 млн. долара през 1991/.

Връх на всичко обаче е случаят с “Агропромстрой” – Монтана. Чрез цесиране на дълга срещу нищожни вземания Тилев придобива активи, които се оценяват на близо два милиарда и половина лева – като просрочието към БЗК и ЗПАД “Витоша е на стойност само около 100 млн. лв. При подписването на протокола за прехвърлянето на собствеността на “Агропромстрой” на БЗК от собствениците Борислав Славчев и Юлия Славчева, извръшено на 22.09.1995, е извършена фалшификация, установена от института по криминалистика към МВР. Борислав Славчев се е подписал два пъти – и вместо съпругата си Юлия Славчева, която в този момент е била в чужбина. Направил го е, защото е бил притиснат с чисто рекетьорски способи, както сам намеква в писмото си до премиера и председателя на НС. Любопитна подробност е, че по това време отговарящ за  събирането на дълговете от неизправни длъжници в БЗК е не друг, а бившия министър на МВР от кабинета на Беров – Виктор Михайлов.

По същото време Атанас Тилев широко парадира със своя антикомунизъм, доказвайки го с “битката” срещу “Орион”. Дребната подробност е, че основните служители в неговата банка са бивши кадри на ДС. Там е Любен Предов, бивш началник “Кадри” на ПГУ на ДС, там е Стефан Стефанов, последния комунистически шеф на ЦСБОП, там е бившият шеф на “Кинтекс” от комунистическо време Иван Дамянов, негов представител в Китай пък е Стоян Бакалов, също служител на ПГУ.

Публично тези подробности едва ли се забелязват, тъй като на неговата въдица се хваща и СДС. Един от големите скандали в синята партия е свързан именно с БЗК. През 1996 Иван Костов внезапно свиква извънредно заседание на Националния съвет на партията. Дневният ред не е обявен, но депутатите и представителите на партиите в коалицията научават със смайване причината за това. А тя е докладвана лично от председателя на партията – оказва се, че Атанас Тилев предлага на СДС щедър подарък – 20% от акциите на БЗК. Идеята намира привърженици – в нейна полза се изказват Александър Божков, Панайот Ляков и още ред други членове на НС. Само бурната реакция от страна на тогавашните “хадрлайнери” и преди всичко на филип Димитров предотвратява възможността банкерския “подарък” да бъде приет. В крайна сметка Иван Костов се съгласява с преобладаващото мнение, но мрачно отбелязва, че по този начин СДС губи възможността предяви съдебен иск към “Орион” в качеството си на съдружник в БЗК.

По това време предложения подарът всъщност не струва пукната пара. Малко по-късно БНБ изкупува безвъзмездно акциите на източената банка и прави отчаян опит да я спаси, като налива цели 6 милиарда лева в нея. Това се оказва недостатъчно, за покрие пасивите, които още в края на 1995 надхвърлят активите с цели 11 милиарда лева. В началото на 1997 започва процедурата по несъстоятелност на БЗК. Едва тогава подвизите на Тилев попадат в полезрението на МВР и прокуратурата. Срещу него и фирмите му са заведени следствени дела, забранено му е да напуска страната /но, кой знае защо, не му е отнет международния паспорт/, в крайна сметка е издадена и заповед за арест. И тук отново се намесва Бриго Аспарухов. С негова помощ, като се използват хората на НРС на летището, той е изведен от страната, без да се регистрира и без да премине през КПП. Паралелно с неговото бягство скандалният генерал поема и остатъчната дейност на фирмите от неговата империя. През 1997 става член на борда на директорите на “Дару кар”АД и ЗПАД “Витоша”, а през 1999 – управител на “Дару финанс” ЕООД и негов представител в “Лазурит”.

Това е съвсем накратко и непълно “опитът за завръщане” на Атанас Тилев – царският приятел, който според много източници е и сериозен спонсор на друг един „опит за завръщане” – този на Симеон Сакскобурготски. Човекът, заради когото се води делото срещу Бриго Аспарухов. В цялата история има много въпроси без отговор. Един обаче се натрапва: ако самият директор на НРС унищожава досие, за да спаси свой приятел и бизнес-партньор, взел изключително активно участие при банковото разграбване на България и извършил престъпления по цяла серия членове от НК, ако този директор е имал и очевидно не малки имуществени ползи от своите действия – то до каква степен можем да уповаваме в днешните секретни служби на РБ – и да вярваме, че Държавна сигурност е в историята, а не в нашето ограбено и нравствено осакатено настояще.

 

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional