Константин Павлов,http://komitata.blogspot.com/
снимка
Путин окончателно се превърна в Кадафи и ще сподели съдбата му.
Ако имах възможност отново да задам същия въпрос на Константин фон Егерт, сега щях да имам повече аргументи. И вече съм сигурен, че аз излязох прав, а не адаша.
Вълкът може да си смени кожата, дори за 50 милиарда, като Олимпиадата в Сочи, но нравът му остава същият.
Дори и отявлени критици на Путиновата политика и на нашето мижитурно проруско правителство в София, успяха да изтръгнат от себе си по някоя похвала за свършеното там „Да, голяма грандомания, но много неща са успели да постигнат“ и т.н.
Изглеждаше, като че ли Путин е закрепил роненето на престижа си, и дори до известна степен е успял да си върне от реномето („очовечил“ се е) . Всичко (почти) изглеждаше като „при хората“ – хотели, спортни съоръжения и дори обслужващия персонал е бил изключително любезен (което е потресло издълбоко някои руски журналисти). Масовото умъртвяване на бездомните сочински кучета и публичният бой на правозащитнички с камшик мина почти незабелязано и беше записано в графата „национална специфика“ (за каквато „специфика“ и тук мечтаят хора)
Събитията в Украйна, изглежда, са ядосали неимоверно Путин и свитата му. През изминалите години след 2004, най-големият кошмар на путиновия режим, който предизвикваше непрекъснато ретроградни промени в законодателството, влошаване на медийния и бизнес климат и множество дискредитиращи действия, се дължаха именно на страха на Путин от „цветни“ революции. А най-известната цветна революция е „оранжевата“ в Украйна.
Какво означава недопускането на „цветни“ революции - това означава да не се допусне никаква непредвидимост в обществото, всичко да се случва по план, и то по плана, който се спуска от лицето на най-горната седалка. Това означава, да знаем не само кой ще е следващият президент, а и предишният да го посочи.
На човешки език борбата с цветните революции е борба в никакъв случай да не се допусне гласоподавателят и гражданинът сами да посочат кой и как да управляват държавата, тоест, пълен приоритет на „ръчното управление“ от началството над някакви спонтанни демократични „глупости“ (Учудващо е колко фенове има ръчното управление и в България, но това е разговор, който ще оставя за друг път).
Случилото се през 2008г. в Грузия, така или иначе, въпреки престъпния си характер, можеше да бъде наблюдавано само в по-едромащабните карти и по време на сочинската олимпиада на Путин окончателно му беше опростено. (между другото, водена по време на олимпиадата в Пекин).
Само дни след олимпиадата, с агресията си в Крим Путин окончателно се превърна в международен парий, тоест отсега нататък, възстановяването на образа на Русия като нормална държава минава само и единствено през слизането на Путин от власт. А слизането на Путин от власт вече няма как да стане по мирен път. Защото дори, ако в пристъп на лична лудост или разкаяние, той подаде оставката си, в най-добрия случай го очаква съдебен процес, който завинаги ще го остави зад решетките. Тъй като в момента, в който той пусне юздите на властта, всички факти, всички престъпления, всичко натрупано през годините ще му бъде предявено а той няма да има къде да избяга и как да се защити.
Демократичното устройство, освен че осигурява редовната смяна на водата в аквариума на държавата, предпазва и тези членове от политическия елит, които са били на власт, от саморазправа. Тъй като са на власт за ограничен срок и с ограничени правомощия, те няма как да натрупат критично напрежение. А и чисто физически по-трудно могат да натрупат престъпления след които няма връщане назад, макар че някои майстори като Янукович го могат и това.
А случаят Путин/Кадафи вече не е тоя, последната граница беше премината.
Прогнозата не е много весела. Властта в Русия се клати, Путин не може да слезе от гърба на тигъра, защото ще бъде изяден. Остава му единствено да затяга гайките и да отлага неизбежното – с все по-големи репресии над опозицията, все по-голямо ограничаване на свободата на словото, все по-голяма намеса в икономиката, все по-интензивно използване на силовите структури.
Да, и тукашните му „приятели“ да му мислят, на чий кораб се возят и колко е безопасно за тях.
PS. Честит рожден ден на блога, между другото! Днес навършва 8 години!
Гледам че дори и в първия месец, когато Стойчето пишеше по-често, имаме материали за Русия и Путин.