Николай Флоров Ходорковски получава възможност да бъде пуснат условно от затвора след изтичането на половината от първата му присъда. Веднага обаче прокуратурата започва да подготвя нови обвинения срещу него, и то подобни на първите. С други думи Путин го разиграва с мръсни номера. През март 2009 започва втори процес, на който е осъден на 13 години, а Путин коментира: «крадецът трябва да лежи в затвора».
Амнести Интернешънъл, която следи отблизо процеса, веднага обявява втория процес за пълен с пропуски и политически подправен.
През юни 2011 Михаил Ходорковски е изпратен в затворническа колония номер 7 в Сегежа на северния край на Карелия до финландската граница.
В заключителната фаза на втория процес той казва и своето мнение. В превод ви предлагаме част от неговата реч.
«Срамувам се от моята страна. Господин съдия, мисля че ние всички разбираме, че значението на този процес отива много по-далеч от съдбата на Платон Лебедев (негов колега) и моята. И дори по-далеч от съдбата на онези, които невинно пострадаха по време на репресиите срещу ЮКОС, проведени в такъв огромен мащаб и които аз не успях да защитя, но които не съм забравил. Мисля за тях всеки ден.
Нека да се попитаме какво мисли днес един предприемач, един отличен организатор, или просто образован и творчески индивид когато гледа нашия процес и знае, че резултата е предречен?
Очевидният извод за всеки мислещ човек е смразяващ с простотата си: бюрократичната и съдебната власт могат да правят каквото си искат. Право на частна собственост няма. Всеки човек, влязъл в конфликт със «системата» е лишен от каквито и да са права. Дори и когато правата са закон, те не са защитени от съдебната система, защото съдилищата или се страхуват, или са част от системата. Изненада ли е тогава, че мислещите изобщо не искат да се реализират тук, в Русия?
Далеч съм от мисълта, че аз самият съм идеален човек, но аз съм човек с идеали. За мен, както и за всеки друг, е трудно да се живее в затвора и аз не бих искал да умра тук. Но ако трябва, аз не бих се поколебал. Това, в което вярвам, си заслужава и аз мисля, че съм го показал.»
Три седмици по-късно и вече осъден за втори път, той допълва: «Зависим съд с нищо не е по-добър от бандитски клуб. И двата нямат място в цивилизовано общество.»
За българите остава да решат кой раздава присъди в българското общество: зависими съдилища, или бандитски клубове?