Моли Маккю, Грегъри Маниатис, Вашингтон пост
Да се определя Путиновата инвазия в Крим като “поведение от 19 век” е подценяване на значимостта на последните събития. Путин не се е заблудил; той предефинира войната на 21 век.
Преди да нахлуе в Грузия през август 2008, Путин в продължение на месеци изграждаше традиционната организация на войната. Ремонтира железопътните линии и магистралите, за да транспортира танкове и войски. Изпращаше бойни самолети над Грузия. Използва държавната пропаганда, за да размъти разказа за това кой започна войната.
Но Путин вече не е обвързан от ограниченията на междудържавната война. Годините на конфронтация със сепаратисти, терористи и хора без отечество са повлияли мисленето му. В Крим Путин прави дебют на поп-ъп войната – бърза и потайна, която изглежда ще бъде образец занапред.
Първо, скрита армия се появи от нищото. Ничии войници бяха организирани за създаване на проблеми и улични битки. Тези войски, от които Путин се отрича, очевидно не са обвързани от законите, правилата и конвенциите за водене на война – най-сериозното отхвърляне на международния ред от Путин засега. Те са Путиновият хибрид между войници и терористи: скрити лица, тайно командване и контрол, неясни задачи, но несъмнено са задействани за постигането на държавни цели. Отсъствието на идентифициран лидер връзва ръцете на международната общност: няма генерал, с когото да преговаряш за примирие или предаване; ако насилието изригне, няма никаква възможност то да бъде спряно, без да бъде спрян всеки въоръжен.
Тези нередовни сили са също и психологическа заплаха за местното население и за Украйна, която не знае къде другаде да очаква тайната армия.
Вторият компонент на Путиновата война на 21 век е нейната виртуалност. Наименованието “пропаганда” би подценило коварната и отровна природа на тази информационна битка.
Кибер-тактиките обслужват сегашната цел на Путин: прекъсване на комуникациите на законодателите и органите на властта, докато рускоезичната дезинформация, тръбяща за нова война срещу “фашистите”, продължава да се лее.
Путин произвежда своя версия на реалността за пропагандата си, която трябва да дестабилизира Украйна. Той решава, че едно етно-езиково разделение е нужно, за да постигне целите си – и след това изфабрикува детайлите. Сега тази история се разиграва на стотици фронтове и е публикувана в социалните мрежи - виртуално излъчване на живо на аргументите на Путин за потисничеството, преследването и страха в рускоезична Украйна.
Реалността не играе никаква роля във всичко това. ИТАР-ТАСС публикува една история миналия уикенд, която след това Форбс и други медии преразказаха, че 675 000 украинци в последно време са потърсили политическо убежище в Русия.* Спомнете си, че през август 2008 г. Москва твърдеше за 2000 цивилни, убити в Южна Осетия, регион на Грузия, в който Русия изпрати и все още държи войски. Разследващи от Хюман Райтс Уоч по-късно установиха, че загиналите са 44 души. Но западните новинарски агенции отразиха Путиновите фалшификации като достоверни. Неговите изопачавания и произведеният смут забавят отговора на неговите действия и убиват решимостта на онези, които са изправени срещу него.
Трето, Путин използва финансовите пазари като аргумент в спора. С личното си състояние, изчислявано на десетки милиарди, той добре разбира финансовата мощ. Богатството на Русия й позволи да изгради “партньорства”, основани на взаимния финансов интерес, и Путин се опира на тази мрежа от връзки.
Путин е добре запознат с тези тактики. През 2007 г. след спор с Русия една кибератака изведе от строя за няколко дни естонските финансови пазари. Миналата седмица, след като руските пазари се сринаха с почеве от 10 процента заради страховете от война, Путин даде пресконференция, предназначена да успокои инвеститорите. Помислете колко пари може да е загубил и да си е върнал между понеделник и сряда. Веднъж усъвършенствал манипулацията на пазарите, Путин може да увеличава личното си богатство и по-нататъшното зареждане на паричната мрежа, която той вярва, че го прави недосегаем. Това е самопропагандиращо се, невидимо оръжие.
В крайна сметка тези тактики създават хаос, който той контролира, статукво, което му позволява да влияе върху политиците и политиката на Украйна.
Путин влезе в Крим, отчасти защото това беше начин да изпита своята нова война, без да поема голям риск. База на значителни руски военни сили и с отчасти проруско население, Крим е географски изолиран от Украйна; Путин можеше с голяма увереност да прецени, че неговото нашествие няма да получи физически отговор от глобално изтощения Запад.
Години наред Путин се опираше на тежката, съветска по стил сила. Последните му действия показват, че традиционните армия и разузнаване повече не са неговите предпочитани средства за битка. Докато Западът съсредоточено обмисля как да отговори, Путин най-вероятно прави следващата си стъпка: определя кои международни протоколи отговорят на неговите действия и как да използва тактиката си другаде.
Време е да изоставим декадентската вяра, че войните на континента са приключили. Светът вече играе по условията, зададени от Путин – реалност, която трябва да осъзнаем и на която трябва да намерим ефективен отговор.
* По данни на Федералната миграционна служба на Русия от началото на годината до 7 март политическо убежище в Русия са потърсили 82 души. Б. пр.