Винаги се опитвам да стъпя в обувките на другата страна. Да видя с техните очи. Да разбера защо мислят и постъпват по определен начин. И често не одобрявам, не харесвам, но разбирам. Факторите са много, личният опит е друг, и затова даден човек мисли по по-различен начин от мен.

Разбирам псевдо-патриотите, разбирам анархистите, разбирам капиталистите, разбирам и социалистите. Разбирам гледната точка на бедните, разбирам тази и на богатите. Разбирам крайните материалисти, разбирам окултистите, веганите, амишите. И не съм съгласен с никого за всичко, но ги разбирам.

Има обаче едни хора, които не разбирам. Въпреки, че чета и се опитвам да разбера, не мога. Не мога да разбера хората, които нареждат да бъдат убивани други хора – десетки, стотици, хиляди. Не разбирам Янукович, не разбирам Мадуро, Асад, Путин, Сталин, Брежнев, Хитлер, Робеспиер и стотици други.

Всеки има някаква история, някаква цел, някакви виждания. Готов е да направи много неща за пари, за удоволствия, за усещането за власт. Това го разбирам. Но идва момент, в който с действията си (или дори заради действията на други), човек поражда недоволство, много хора вече не го искат. И какво става в главата му? Как той рационализира последващите си действия? С кауза, може би? С това, че ако не е той, други хора ще страдат повече и той трябва да спре инвазията на лошите? С геополитика? С пари?

Ако ви предложат да имате 10 милиарда лични пари, да управлявате 15 милиона души и сте сред най-високите международни среди, но за целта трябва да убиете 50 човека, какво бихте направили? Морална дилема. Повечето хора ще отхвърлят предложението. Защото това е от лесните дилеми. Има и трудни дилеми, много по-сложни и нееднозначни. Но точно тази е очевидна.

И все пак съществуват хора, които казват „стреляйте по демонстрантите“. Убивайте хора. Хора, всеки от които може да допринесе за развитието на човечеството. Всеки от които има шанс да донесе на държавата си повече пари, отколкото Путин може да обещае. Всеки, от които има собствен път и не е ничие право да спира този път. Може би съм по-тъп, отколкото изглеждам, но за мен е пълна мистерия какво се случва в мозъка им. Каква рационална или ирационална причина надделява над това да се оттеглят с каквото имат, което пак е много, и да останат в историята с добро?

Не разбирам.

Но това ми неразбиране ме води до предположение. Има и още едни хора, които не разбирам. Онези от Полет над кукувиче гнездо. Тези, на които нещо в мозъка им се е скъсало, на които невроните са дефектирали. Лудите, психопатите.

Да, Янукович е психопат. Путин е психопат. Мадуро и Асад са психопати. И се надявам обществата по света да се научат да разпознават тези болни хора преди да е късно. Европейските общества вече са се научили. Притеснявам се, че нашето още не е, защото много хора подкрепят действията на Янукович и Асад. Но се надявам да не се налага да се учим от личен опит.

(снимка: @euromaidan)