Часове преди референдума в Крим украинските военно-въздушни сили и парашутни войски са отблъснали руски войски при опита им да навлязат в Херсонска област, съседна на Крим. Проникването е планомерно и настъпателно. Докъде ще продължи и има ли намерение да спре. От Херсонска област може би също зоват отзивчивия освободител. Кой ще е следващият, който се налага да бъде „освободен”. Посоката на освобождението следва концентричните кръгове на камък, хвърлен във вода. Близо сме до камъка. Отделно от това нараства руското малцинство у нас. Дали освободителят не предвижда желанието да бъдеш освободен, преди да си го заявил. Освобождение по телепатия. Ще надделее „правилното” решение на екзотичния референдум в Крим. Така през 1946 то надделя и у нас след „телепатичното” телепортиране на 3-ти украински фронт две години по-рано.

            Внимание. Следващите редове съдържат цитиране и разсъждения върху лекция на Иван Костов на тема „Украинската криза и рисковете за България”. Моля, да не се чете от обладатели на благородно възмущение.

             Според Иван Костов най-вероятният вариант е нова студена война. Рисковете за България са да се превърне в санитарен кордон – зона на руски интереси (сякаш са секвали някога), в страна със застрашен суверенитет, обект на електронна информационна война и слабо развита периферия на Европейския съюз.

           Въз основа на това споменавам възможността – да попаднем в центрофугата на „командната демокрация”, както се изразява г-н Костов, за да не засегне някого.

            Той говори и за две стратегии. Едната е за общо координирано развитие на Европа. Другата е стратегия от времето на великите сили през 19-и и 20-и век за доминиране на днешна Москва над страните от бившия СССР и социалистическия лагер. Изразява опасение, че на България е отредено място в новия евразийски проект, доколкото днес е нестабилна икономически и политически.

            Уточнението е, че Евразийският проект е възможен, само ако Украйна е вътре в него. Иначе – не. И Ленин навремето е смятал, че ако Русия не се обгради със себеподобни държави, е обречена.

            Наистина съвсем не е нереалистична перспективата някой ден един кораб да застане срещу Поморие и да каже: „Тук има много руснаци”, съответно подлежащи на освобождение.

            Това, което предлага авторът:

           1. „Бърза и дълбока интеграция в ЕС” – влизане в Шенгенското пространство и в еврозоната. Именно бързо и без колебание.

            В момента проиграваме шансове, докато тъпчем на място. Докато звучат несвързани брътвежи, че работата по Южен поток продължава или оксиморонни призиви като: „Никога срещу Русия, никога срещу Европейския съюз.” Русия откровено застана срещу Европа и света. Лозунги, подобни на споменатия, ни отправят по средата на нищото.

            2. „Искане към НАТО да разработи заедно с българското Министерство на отбраната планове за отбрана на страната.” Тук има малък проблем – какво правим, ако министерството се съпротивлява и не ще да си отбранява страната. Междувременно г-н Костов продължава „еретичните” си мисли: „Да се разпростре чадърът на сигурността над България така, както се разпростира в момента над Прибалтийските страни.” Още: „Южен поток е наказателна акция срещу Украйна. Тя ще бъде спряна.”

            А мнението на Збигнев Бжежински е, че светът си има работа с „ирационален лидер с мания за величие”. Дали управляващите у нас проруски партии ще се противопоставят, за да защитят България. А достатъчно ли е да купим лаптоп на всяко детенце, да дадем пари на ръка, да хванем избирателя за ръчичка и да му помогнем да се ориентира към рая на скара-бирата, пържолките, футбола или енергийните пируети. Или е по-добре да го насърчим да мисли с главата си и да не му пречим – независимо от риска да не ни хареса.