След референдума в Крим: Кутията на Пандора е отворена

Коментарите на Николай Слатински са публикувани във "Фейсбук". Заглавието е на редакцията

Бяхме свидетели на референдум по въпроса "Обичате ли майка си?". Така че резултатът е очакван, и даже е странно, че отговорът Да! не е даден от всичките 100% участващи.

Остава ни само да констатираме, че Кутията на Пандора е отворена и сега в следващите десетина години много региони ще решат да напуснат държавата си. От Атлантика до Урал казват, че са 43 такива спорни зони, а общо в света - близо 100...

Да напомня също, че в отговор на желанието не на 90-92-94-96%, а на цели 98% от судетските немци в Чехословакия (която била измислена държава, обречена държава, несъстоятелна държава), Хитлер ги присъедини през октомври 1938 г. към етническата им родина и им обеща същото - защита, уважение, златни дъждове от германски марки, завръщане в отечеството, за което са воювали дедите и бащите им. Напомням го не заради буквалната аналогия, а защото си струва да не се забравя.

***
Някои пишман експерти в носене на вода от 100 кладенеца, за да обосноват верността на политиката на Путин за отхапване на Крим (залък, който може и да приседне в нечие гърло, все пак е второто десетилетие на 21 век), наистина вече не подбират аргументите си. Сега чета как украинският език спрямо руския бил нещо като езика на българите в Македония спрямо българския език, демек изкуствен, сиреч безжизнен, общо-взето диалектен и вероятно коминтерновски!

Както бях писал, доскоро у нас:
- всеки, който различава Заркауи от Заухири, е специалист по Ирак;
- всеки, който различава Ирак от Иран, е специалист по иранската ядрена програма;
- всеки, който различава Северна от Южна Корея, е специалист по тоталитарния режим в КНДР;
- всеки, който различава Сирия от Асирия, е специалист по сирийската гражданска война;
- всеки, който различава сунити от шиити, е специалист по исляма;
- всеки, който различава "Фатах" от "Хамас", е специалист по Близкия Изток...

Е, сега явно вече и всеки, който различава Сръбска Крайна от Украйна, ще се изявява като специалист по драматичната съдба на Украйна!

Нека обаче се замислим - дали става дума само за отнемане на Крим, т.е. на част от друга държава?
Или се отваря Кутията на Пандора и започва разграждането на цялата държава Украйна...

Илюзия е в днешното рисково общество да си мислиш, че можеш ей така - да пипнеш нещо, без да развалиш всичко! Сега малките въздействия могат да имат огромни последици. А небрежно запратения на посоки камък може да се завърне като тежко стоварващ се по челото ти бумеранг.

***
Когато не зная как точно да определя позицията си по даден сериозен проблем, аз се ориентирам по интересите, ценностите, амбициите и предпочитанията на моите деца. И ги подкрепям, защото бъдещето принадлежи на тях, на тяхното, а не на нашето поколение.

Ето защо абсолютно, ама абсолютно не разбирам съветскофилите, объркали чисто човешкото си русофилство с безпардонен избор да аплодират неистово едни безумно сбъркани действия на Путин!
Та нали българските, т.е. нашите деца (става дума за над 95%!) не емигрират към Русия, не се учат в Русия, не смятат Русия за място, където ще бъдат оценени по достойнство и където си струва да отидеш в търсене на по-висок жизнен стандарт или поне на нормална реализация?

Как тогава родителите натрапват на децата си анахроничните си избори и емоционалните си, а не рационални, не прагматични, а архаични предпочитания - забележете! - в политически, антиевропейски план?

Аз винаги заставам зад избора на децата си, никога не съм си позволявал да ги тегля към миналото, да им продавам илюзии за връщане в златната клетка на държавната опека и силовата репресия над свободния избор. Нека се борят, животът е техен - да бъдат техни и неизбежните им победи, и възможните им загуби!

Не става дума, че Европа е панацея или рай. Но децата ни с краката и сърцата си гласуват За Европа...
Не е ли наш родителски дълг да уважаваме техния избор, а не да им натрапваме схоластиката на своите страхове, комплекси, паранои и неспособности да отговорим на рисковете и предизвикателствата, пред които сме изправени... Защо им навираме в очите собствените си несполуки, провали, обиди и неутешителни равносметки?

***
Когато един бъдещ (тогава) външен министър на страната ни публикуваше възторжени статии на принципа "Колкото се може повече държави на Балканите - толкова по-добре!", изобщо не му пукаше (пак тогава), че фабриката за държави в региона продължи ли да работи, в търсене на суровина за по-нататъшно производство може да се обърне и към България.

Сега умът ми не го побира - как може сляпото и фанатизирано русофилство (всъщност съветскофилство) да се възторгва от открадването на част от една държава! Та нали утре при този прецедент България е една от първите, която може да се раздели със своя територия чрез "най-демократично" волеиязвление, при което прави са тези, които са повече, а не е право международното право...