Славея Балдева, www.slaveyabaldeva.wordpress.com
Как тихият пристан търпеше неакостиралата доскоро „рожба“ Крим извън пазвата си. Европейският завой на Украйна направи така, че търпението свърши. Себе си и своите граждани ли защитава Русия или представите си за света от съветския период, към който все по-откровено се връща. Руската държавна информационна агенция ИТАР-ТАСС връща името си оттогава и отново ще се казва ТАСС – Телеграфна агенция на Съветския съюз. Официален повод за смяна на името е 110-ата годишнина от основаването на агенцията. Червените ескадрони са готови да препуснат и другаде, за да възцарят „вечна обич, вечна правда на света“. Така, както си я представят – ни повече, ни по-малко. Всъщност, винаги може повече.
НАТО прекратява политическото сътрудничество с Русия. Генералният секретар Андерс Фог Расмусен съобщи, че алиансът преосмисля своите отношения с Москва. Щефан Фюле – еврокомисар по разширяването и политиката на добросъседство заяви, че Европейският съюз е готов да приеме Украйна. Той определя тази стъпка като „безпрецедентно ефективна и стабилизираща сила“. Япония прекрати консултациите за облекчаване на визовия режим за руски граждани и замрази започването на преговори за сключване на три споразумения с Руската федерация. Министърът на външните работи на Великобритания Уилям Хейг заяви, че за страната му и нейните съюзници Крим остава част от Украйна. Днес Общото събрание на ООН ще заседава заради Украйна по настояване на нейния постоянен представител.
А ето какво казва републиканецът Джон Маккейн, който загуби президентските избори през 2008 г.: „Крим разкри тревожната липса на реализъм, характеризираща нашата външна политика при президента Обама. Този мироглед или липсата на такъв трябва да се промени.“. Още: „Русия е бензиностанция, маскирана като държава. Това е клептокрация. Това е корупция.“
Друго мнение застъпи председателят на движение „Русофили“ Николай Малинов в предаването „Референдум“ по БНТ. Той честити на всички православни славяни победата на Русия в третата Кримска война.
Честита победа, бе!
Для всех отмечающих праздником, които изтъкват аналог с Косово, да уточним една дребна подробност. Косово не се присъедини към Албания, нито пък стана американски щат. Неестествената държава Югославия се пукна като преял комар. Няма страшно. И Австро-Унгария се разпадна след Първата световна война. Дали пък Втората световна все още не е завършила, независимо че се подписаха договори. Следвоенният старт на уж мирна вече Европа преля в Студена война. Не беше ли сигнал за това фактът, че нацистка Германия подписа с всички съюзници своята капитулация на 8 май 1945. СССР подписа отделно на следващия ден. Именно на този ден празнуваше България, а не в деня на обединена Европа. И днес - след месец и нещо някои ще празнуют именно на този ден. Понякога бъдещите резултати са заложени още в началото.
Ако наистина приемем, че Втората световна война не е свършила, ние имаме голям шанс, защото поне формално вече сме съюзници с обединена Европа и САЩ и сме в НАТО. Добре ще е да се възползваме от него въпреки всем празнующим поредната „победа“.
Не го ли направим, има вероятност по световните агенции някога да изтече: „ТАСС е упълномощена да съобщи, че руският черноморски флот успешно помогна на застрашеното руско малцинство в България, като я освободи за трети пореден път. Сега и завинаги.“
Или, ако перифразираме Ботев, ще се получи следната песньовка:
„Ах, че мен, дядо, додея“
песни европски да слушам –
аримикански, още натовски.
Много мен, дядо, додея.
Затуй – напред с Русия,
Сирия и Северна Корея!
Конец.