Генерал-лейтенант Калин Найденов е родоначалник на българската артилерия. Роден е през 1865 г. на 2 март в Широка лъка. Участва в Сръбско-българската война през 1885. Там е ранен при Три уши. През 1891 г. учи във военната академия в Торино, Италия. През 1892 е в Германия на оглед из заводите „Круп”. После отива във Франция и Англия за обмяна на опит. В България се връща през 1894 и става преподавател във Военното училище. Участва в Балканските войни като помощник-началник на артилерията в щаба на армията. Като много или повечето от българските офицери, воювали за националния идеал на България, загива при атентата в църквата „Св. Неделя” на 16 април 1925 г. Един от всички тях, посветил своя живот на отечеството (да не се бърка с Русия). Защото посветили живота си на Русия (в частност на СССР) извършиха въпросния атентат.

            Наследниците на извършилите атентата в днешно време ни честитят победата в Крим като на православни славяни и християни.

            Те биха имали очи да ни честитят също:

-       избитите през 1925 при атентата в „Св.Неделя” – офицерите, водили война за национално обединение на българите, загиналите деца и жени;

-       30-те хиляди избити след 9.09.1944 без съд и присъда;

-       това, че затриха цвета на нацията с Народния си съд и извън него – както успяха да смогнат;

-       че все още са фактор в държавата и претендират да са такъв безсрочно.

            „Когато псетата на моя цивилизационен враг лаят по мен, значи съм на прав път.” – каза един другар.

            Сякаш в отговор на това проникновение е статията на Владимир Левчев – без настървение, а с факти. (http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/03/22/2265625_koga_i_kak_shte_spre_da_se_vurti_koleloto_na_istoriiata/)

            Авторът говори за САЩ, където различни по националност емигранти се спояват в нация – без  принуда и насилие. И за територия, която тъкмо с принуда и насилие присъединява към себе си каквото може.

            Развитието на света не можеш да го спуснеш с никакви директиви в свободния свят. В него не може някой сърп и чук да предопределя и да решава. Както птиците наесен не летят към северния полюс, така и потокът на човешката миграция не се стича на изток към „мъртвите сибирски полета”.

            Доколко е нормално да припознаеш някоя държава за свой цивилизационен враг докато присъстваш в съюзите й. Дотолкова, доколкото анемично се оказа въздействието на закона, припознал комунистическия режим за престъпен. Последствия от него няма никакви. А вероятно целта е да предизвикаме Европейския съюз да ни изключи. Например, като отхвърлим някои негови санкции. „О, тогаз, майко юнашка.” Поредното „освобождение” е зад ъгъла.

           Коя друга държава е демонтирала паметници на загинали за нейното обединяване войници и офицери, за да въздигне на тяхно място дворец на културата тъкмо за 13-я конгрес на управляващата партия. Партия, видяла и задържала власт с една решителна въоръжена подкрепа.

          Заплашваше ли някой жителите на Крим с физическо унищожение. Или отказът на избягалия украински президент да откъсне страната си от Европа мобилизира масови протести. Ако протестиращите срещу решението на Янукович хиляди хора в очите на Москва са фашисти, то такива са Европа и САЩ. Кажи-речи – целия свят без Сирия и Северна Корея. Доказани нефашистки и развити демокрации.

            В последната „Панорама” руският политолог Сергей Михеев уточни, че контролът в Киев е поет от неонацисти. Че Русия няма да превзема повече украинска територия. Че това, което става, не е руска експанзия, а следствие от разпада на украинската държавност. Но пречи ли нещо експанзията да продължи, ако едни „фашисти” много настояват. А водещият „Панорама” благодари за назидателното, настъпателно и нетърпящо възражение интервю.

            Настъпило е време, ако разбира се колоните с имената на българските герои не са унищожени, да ги поставим най-после на мястото на гранитното грозило, вирнало щикове над София. Или колоните при бившите пехотни казарми в София са също нечий цивилизационен враг за сметка на паметника на окупатора.

            Някой пак тропа с обувка по катедрата срещу „фашизиралия” се свят. А той като един Оле затвори очички се надява нещата да се оправят от само себе си. Достатъчно ли е да се уповаваме на това, че руснаците също обичат децата си, както пее Стинг.

„We share the same biology
         Regardless of ideology
         What might save us, me, and you
         Is if the Russians love their children too”

https://www.youtube.com/watch?v=Rxk9Oh7l8rc