Сладникаво-сантиментална ретроспекция…

Веселин Ханджиев, http://www.frujin.com

Имам си блог, и това е супер-яко! Започнах да пиша преди точно една година (плюс, минус малко). Всъщност, винаги съм искал да пиша, но пък винаги съм си мислил, че за това се иска някакъв особен талант – точно както е с пеенето и с рисуването. Съответно, може би никога нямаше и да започна ако не се бяха случили две неща – очертаващия се провал на разделената десница (с произтичащата от това паника), и беглото ми познанство с един човек… Константин Павлов – Комитата.

Дали някъде през февруари 2013 нещата взеха твърде много да се скапват, или точно тогава взе да ми прелива чашата – не знам. Все тая, някъде по това време ми дойде до гуша. Започнах да искам да направя нещо, да направя разлика, да помогна да стане по-добре (каквото и да значи), но нямах представа как. По стечение на обстоятелствата, Комитата беше в списъка ми с приятели във Фейсбук, а аз четях нещата, които той пишеше в блога си. Ужасно много му се кефех! Едни ден, подтикнат от новороденото ми желание да променя света, започнах да му пиша разни глупости. Например, питах го как според него, по дяволите, може обикновен човек да направи така, че всичко в България изведнъж да започне да става по-добре. Образно казано. Поговорихме си, изпих цял вагон студена бира, и в един момент той каза ей това:

Пробвай с писане. направи си блог и пиши това, което смяташ за правилно. Ако се чудиш ще те чуят ли, ще те чуят…

Разбира се, не му повярвах. Особено на последното. Но все пак си направих блог. Започнах да пиша неща, дето сега като си ги прочета, ми идва да се изкатеря по стената и да изгриза тавана (то и с някои от последните е така!!). Често се допитвах до него за разни работи и исках от него “критика“. Страшно много съм му благодарен, защото някои от нещата, които се получиха добре, всъщност бяха завършени с негова помощ. Мерси Комита!!

През тази една година разбрах едно много важно нещо – човек трябва да споделя мнението си на всяка цена! Осъзнах от първо лице, че свободата на словото не е просто фраза от предизборна кампания, а безценно човешко право. Разбира се, винаги съм знаел, че това е така, но едва през тази година го усетих със сърцето си.

Така че хора, … говорете! Това може и да ви лиши от нечии симпатии. Даже, може да се случи да позагубите някой и друг приятел, поради “непреодолими различия в мирогледа“. Възможно е. Но със сигурност, каквото и да загубите, то не се сравнява на свободата да бъдете себе си. Нали знаете какво казват китайците??

Истинската любов не е когато двама се гледат един друг в очите, а когато гледат в една и съща посока…

Перифразирам. Но беше нещо такова …

Наздраве!

Сладникаво-сантиментална ретроспекция…

***

*******