БАЛКАНИТЕ - МИНИ-ЕВРОПА И МИНИ-НАТО

Защо беше създадено НАТО? Най-популярният неофициален отговор след войната е бил следния: «TO KEEP THE GERMANS DOWN, THE AMERICANS IN, AND THE RUSSIANS OUT”.

Балканите останаха извън НАТО, тъй като Сталин безцеремонно си ги присвои почти изцяло. Първите, които му се противопоставиха и едва не си докараха война с него, бяха сърбите, тоест тогавашна Югославия, въпреки че Тито беше сталински любимец. Вторите, които започнаха да правят кал на СССР, бяха румънците, а след тях албанците. Не че комунизмът в Румъния и Албания беше с нещо по-различен от сталинизма, но и в Румъния, и в Албания липсваше оная дълбока комунистическа традиция на подмазване на Москва, така типична за българските комунисти.

Това че Балканските държави и днес са бедни и изостанали се дължи не само на тяхната привлекателност за външни агресори, но и на тях самите: още  Херодот (шести век преди новата ера) описва траките като най-многобройния народ след индийците: ... «те живеят разделени на племена и постоянно воюват помежду си, но  ако се обединят, те ще станат най-могъщия народ на земята».

Даки и илири, еднакво сродни с траките, не правят никакво изключение. Дори и името на самия континент идва от западните брегове на Босфора и вероятно е свързано с името на река Еврос (Марица) .

Дори и след 2,600 години думите на Херодот ни поднасят формулата за прогреса на днешните балкански народи, а именно тяхното икономическо и политическо обединение.

Днешният исторически момент предлага както никога причини за спешно федеририне на балканските държави, оставяйки на втори план техните етнически различия и исторически спорове – точно в духа на обединена Европа.

Географията е неизбежна. Нещо повече, географията, казват, е съдба. Съвсем по примера на Вишеградската четворка, географски и исторически императиви водят и балканските страни  към тяхното естествено сближаване. Едно по-динамично икономическо интегриране на всички народи от района не само ще повиши стандарта на живот в тях, но и ще им даде много по-голяма възможност да защитават интересите си на международната сцена, освен че би ги направило много по-силни при опити на други държави за манипулиране или противопоставяне една на друга.

Историята на всички народи и етнически групи на Балканите е пълна с примери на безскрупулно практикувания принцип «разделяй и владей», редовно водещ до кървави конфликти. На тоя фон срещата между сръбския, румънския и българския премиер на 7 март беше напълно своевременна и уместна.

Растящата руска агресивност в опасно съчетание с нейната изостаналост прави такива срещи много по-наложителни, а динимиката на балканското сближаване много по-неотложна. Енергийната независимост на тези народи води само към един път – пътя на обща енергийна мрежа, изградена на обща енергийна политика. Това, както диктува географията, е неизбежна алтернатива. Напълно в контекста на европейския съюз, това е единствения път.

На срещата между тримата премиери румънския Никтор Понта напълно логично е предложил да се институционализира сътрудничеството между трите страни, което означава създаването на наднационални органи за преодоляване на  пороците на комунистическата държавност и за разширяване на сегашните форми на коопериране и общ пазар, включително и общи въоръжени сили.

За съжаление, можем само да бъдем скептични, че скудоумието на сегашното правителство на Орешарски може да види по-далече от носа си и да се издигне на нужното идеологическо виждане за такива промени. Еднопосочната идейна ориентация към Русия на наследниците на комунизма в България с нищо не помага на такава алтернатива. Напротив, тези хора се държат като класически реакционери без никаква връзка с нациите си и робуващи на идеологичеките си предразсъдъци.

Нуждата от силна антикомунистическа и проевропейска десница е повече от належаща, ако искаме Балканите да бъдат нещо повече от това, което ги описва Херодот, въпреки че от тогава са минали 2,600 години!