ИВАН КОСТОВ, РУСОФИЛИ И РУСОФОБИ

По какво си приличат Иван Костов и Сергей Станишев? Сравнението е необичайно, но е наложително.  Отговор: по това, че и  двамата не понасят разделението на българите на русофили и русофоби.

Ето ви Станишев: «СТИГА СМЕ СЕ ДЕЛИЛИ НА РУСОФИЛИ И РУСОФОБИ!»

А ето ви и Иван Костов: «РАЗДЕЛЕНИЕТО НА РУСОФИЛИ И РУСОФОБИ Е ИЗЛИШНО!»

Усещате ли раздразнението? Нуждата и у двамата да говорят за това е не само раздразнение, но и неволно признание, че темата е много по-значима, отколкото би им се искало.

А темата не може да е омаловажена, тъй като е в самата основа на новата българска държава: ако не бяха усилията на русофобите, такава държава нямаше да съществува. Тези усилия са успели да измъкнат следосвобожденска България (тогава едва 2-3 милиона)  от лапите на най-ретроградната империя на континента – Русия.

От тогава  комунистите поемат ролята на възродители на русофилството, за да стигнат днес до статута на национални предатели, наричани още рубладжии, руски мекерета или руски слугинаж. Списъкът на епитети  и направо обидни названия е много дълъг и очевидно бърка в очите на двамата русофили Костов и Станишев.

Единият от тях, Станишев, има очевидни причини да злобее: той е руснак – а това значи, че принадлежи към една отдавна изпаднала в немилост нация в България. Освен това той  е син на члена на живковото политбюро, което автоматично го прави един от главните престъпници на комунистическия режим и само унаследената политическа инертност на сегашния българин го предпазва все още от позорно изритване от партийните му амбиции или изобщо от политиката.

Вторият, Иван Костов, носи със себе си отдавна съмнителен багаж на предполагаеми връзки със съветското ГРУ (Главное Разузнавательное Управление) – наднационална елитна организация с особена власт над нейните съзаклятници. Доколкото това или подобни фактори са верни,  такъв човек би трябвало да бъде държан на безопасна дистанция от политическия живот в България.

И двамата обаче са подразнени и от упоритостта на разделението «русофили-русофоби», което като явление съвсем не показва преходност, а напротив, показва все по-дълбок политически смисъл: русофилите – това са чисто и просто  реакционни комунистически вкаменелости с малко (или никаква) надежда за идейна еволюция, докато русофобите са нещо като нарицателното име на антикомунистическата опозиция. Тази опозиция не само няма намерение да си отива, но и расте. Колкото повече жаждата у българите за пълноценен човешки живот расте, толкова тази опозиция ще увеличава ролята си.

Срещу това нито Костов, нито Станишев, нито никой друг известен руски блюдолизец не е способен да направи нещо, освен едно: България да е винаги на първо място, а Русия на второ. Тогава и разделението ще спре.