Европейската комисия иска обяснение от страната ни за бъдещите промени в енергийния закон. При влизане в сила те ще изключат българския сектор на „Южен поток” от обсега на европейското законодателство, наричайки го „интерконектор”. Добра гавра е да наречеш поредната пранга в пълната си зависимост – нейна алтернатива.

            Тази Европа взе да става много „досадна”. Току с потока да компенсираме „греха” си за Украйна и Крим. Каква ли кръв капе от червеното партийно сърце, неналожило вето на санкциите срещу Русия в името на уви членството в ЕС. И ето, че министър Стойнев направи откритие три в едно: Америка, колело и топла вода. Той каза: „Европейската индустриална политика е провал, енергийната европейска политика е пълен провал, социалната политика на Европа е провал.” Лидерът на БСП също се показа скептичен относно начина, по който функционира ЕС. По време на дискусия на тема „Социалната алтернатива за Европа” г-н Станишев заявил, че „европейският продукт изобщо не вдъхновява голяма част от гражданите”. „Стреснат, трогнат, очарован” от един друг проект.

            Успех или провал беше управлението на партията им. Докогато не започнаха да се чувстват последствията от измамното благоденствие, в което живяхме години наред, то минаваше за успех. Електоратът им още мечтае за времето на Тодор Живков, когато всичко беше евтино и имаше карти за почивка. Тогава за европейски продукт и проект изобщо не мислехме, „слава богу”. Тогава всичко течеше както си трябва. Под ръководната роля на тази, която е права, дори като греши. Докогато не беше принудена при поредния, предизвикан от нея фалит на държавата, да жертва първия партиен и държавен ръководител през 1989, за да спаси себе си и да продължи както си знае, макар и без него. Уж го заклеймиха, низвергнаха и се разграничиха от него. Но му издигнаха паметници. Шизофренна партия, наистина. Разкрачена в шпагат от Брюксел до Москва.

            Успех ли беше поверителното признание на Петър Младенов през 1989, че, другари, положението е трагично. И как така, другари. От 1944 до 1989 кой управляваше – БКП или някой друг. Или Иван Костов и тогава не си е губел времето – дори като невръстно чавдарче или пионерче.

          Трудно е да се угоди хем на Кремъл, хем на Брюксел. Атака компенсира тази двойнственост. При нея няма колебание. Тя е „Криля Советов” в България. Едно от многото крила с привилегията да е най-откровено. През годините тези крила не са спирали да летят, махат и веят. Странно ми е, когато българи имат вид на нуждаещи се от памперс заради радостта, че Русия е присъединила нещо към себе си. Дори, ако с това среща разбиране от малкото държави, които преобладаващият останал и главно развит свят не разбира. Но „патриотичният кодекс” на русофилите кога е възприемал България като самостоятелна държава, освен като функция, апендикс и производна на Съветския съюз и Русия. Както се явяват през времето, откакто ни освободиха, за да ни окупират безсрочно. В техните планове винаги сме били това и трябва да сме това – територия безмълвна, гостоприемна и благодарна. И нищо друго. Другото е ерес и не е „патриотично” освен това.