Размразяването на САПАРД като послание

Спрени плащания за България по програмата САПАРД в размер на 110 млн. евро бяха възстановени след среща на българския министър на земеделието и храните Мирослав Найденов с еврокомисаря по земеделие Мариан Фишер Бьол. Това, разбира се, е само стъпка към цялостното размразяване на еврофондовете, което се стовари върху България благодарение на крадливостта, безхаберието и тепигьозлъка на тройната коалиция; едно управление, което спечели за страната ни  славата на най-корумпираната държава в Европа. Само стъпка, но първата – и  следователно: най-важната.

Най-важната и по още една причина: САПАРД беше най-драматичния пример за това как управлаващите в България се правят на балами и се опитват да хвърлят прах в очите на ЕС. И беше такъв най-вече заради прецедента с престъпната група на Марио Николов и Людмил Стойков, уличени директно от групата за борба с измамите ОЛАФ в злоупотреба на стойност 7,5 милиона евро, осъществена чрез документни измами, представящи купена на старо месопреработвателна техника за нова такава.

Наистина това беше най-яркия прецедент – защото докато в Германия осъдиха преди повече от година помагачите на Николов и Стойков, в България съдът още бави топката с делата срещу реалните извършители въпреки доказаната от ОЛАФ вина – и въпреки че е беше много добре известно, че докато този казус не бъде разрешен, България ще гледа еврофондовете през крив макарон. И поради още една причина: защото беше кристално ясна причината за мудността на Темида: политическият чадър над скандалната двойка измамници – тъй като Людмил Стойков беше сред кръга олигарси около президента Първанов, спонсориращи неговите предизборни камании, а Марио Николов пък се числеше към крупните спонсори на БСП.

Между впрочем този съдебен казус още не е разрешен – и въпреки това ЕС реши да започне голямото размразяване на блокираните пари от присъединителните фондове именно с тези от САПАРД. Това решение е знаково, то говори – и говори особено ясно на фона на холандските искания за по-строги санкции срещу България.

Ако трябва да формулираме неговото послание, то е следното: България получава първата жизнено необходима доза доверие от страна на ЕС, защото крадльовците ги няма. САПАРД беше в течение на осем години неприкосновената територия на ДПС; беше резервоарът, от който се захранваха обръчите от фирми на Доган – в резултат на което близо 90 процента от одобрените проекти бяха със съществени нарушения на изискваните от ЕС правила. Това положение бе нетърпимо – бруталната наглост, с която властта си правеше оглушки за злроупотребите и корепцията в тази агенция, се превърнаха в символ на корупционната същност на тази власт. Тази наглост днес е премахната, а модусът на политическото в страната ни – коригиран – от вота на българските избиратели: тъкмо този вот е възнаграден чрез сегашното решение за размразяване на фондовете; той е причината за свалянето на черните очила, през които ни гледаха досега.

Разбира се, не малко роля за това играе и демонстрираната от правителството решимост да се потърси отговорност за безобразията, извършени от тройната коалиция – с парите на всички българи, но и с тези на европейските данъкоплатци. Съвсем не без значение е фактът, че в същия ден, в който бе обявено решението за размразяване на САПАРД, бившия министър на земеделието Валери Цветанов и бившия председател на ДАГ Стефан Юруков бяха привикани в следствието, за да им бъдат повдигнати обвинения; не без значение е и програмата за радикална реформа на съдебната система, обявена вчера от правосъдния министър Маргарита Попова пред посланиците на ЕС. Това са безспорни знаци за нормализация, знаци за това, че България все пак има шансове да се правърне в правова държава и в достоен член на цивилизована Европа.

Най-важният знак обаче го дадоха българските избиратели, като наказаха БСП и ДПС за сторените безобразия. По този начин те доказаха, че българите не са безмозъчни говеда, които могат до безкрайност да бъдат лъгани с популистки жестове и кухи обещания, че те могат да осъзнаят своята мощ като суверен на властта и да поемат отговорността за своето бъдеще. Изборите през 2009 г. не бяха само избори – те бяха и изпит, бяха текст за нормалността и зрелостта на общността от хора, която обитава нашата територия.

Да – територия, защото България бе тъкмо това. След като издържахме този първи тест, имаме шанса да станем държава. До тази цел обаче ни чака дълъг път – и още много изпитания пред гражданската ни решимост, пред нравствения ни кураж и пред изповядваната от нас ценностна система.