ОТ ЗАГНИВАНЕ КЪМ ЗАГИВАНЕ

            Фалшивите статистики – да, всички досегашни български статистики просто се пръснаха по шевовете. То не бяха лъжи, измишльотини, стъкмяване, нови методи и изчисления – само и само да докажат, че у нас циганите са наполовина, както и турците. И кой спечели от всички тия лъжи? Разбира се, турската секция на КГБ, наречена ДПС; но това е малкото зло. За голямото може да питате социалните служби, плащащи ежемесечно милионите на професионалните родилки от цигански произход – разбира се, от нашия джоб. Щото държавата свой джоб няма. Навремето имаше, допреди комунягите, само че влакът София-Москва ги извози в неизвестна посока. Сега всичко е от нас със тебе, читателю. Твоята мизерна заплата, моята пренебрежимо малка пенсия, никаквите пари за образование на децата ни – всичко това отива да се стимулира онова малцинство, генериращо само престъпност, мръсотия, воня, болести, проституция и всичко друго, просто наричано цигания.

         Тук е редът да кажа, че не съм расист. Дажи никак. Защото циганията не е само цигански приоритет. Има я и сред добрите семейства. Влизал съм в цигански къщи, където всичко блести и нравите са като в Европа преди двете войни. Но какво от това? Минете в ловешките, луковитските и колкото щеш други села, където българите бяха принудени да си дадат имотите на безценица, заобиколени от тази паплач. Нищо не е възродителният процес пред това, вярвайте ми! И никакви оправдания с безработица не са валидни пред тази инвазия! Това е война – и който не е разбрал, или си запушва очите и ушите, или просто е глупак. Или пък се радва като техните босове – ще ги познаете много лесно по палатите с малоумен дизайн, щръкнали навсякъде из завоюваните области.

         И всичко това досега се прикрива. Защо? Ще ви кажа – защото политиците са просто идиоти. Те правят сметка за няколкото хиляди гласа, дето уж ще спечелят от циганите, ако не се опитат да ги вкарат в пътя. И като им платят. Само че всички им плащат. Опозицията – още повече. Защото политиците не мислят за нищо, освен джоба си. Не броят оная маса българи, пропищели от циганията.  У нас идеята да се служи на България е в лозунгите. В понеделник след всеки избори тя се изхвърля заедно с изгнилите афиши. Понятия като родина за нашите политикани са смехотворни. Всъщност всички досегашни управляющи по своята същност са комунистически мутанти. Явно е така – живелите през реалният комунизъм са болни. Малцината имунизирани сме натоварени да изживеем страданията заради болното, нещастно, жалко мнозинство.

         И какво ще стане? Питаш ли се, изгнил българино, какво ще стане? Ще измрем – това добре – но вече е дошла критичната точка, от която нататък и да се напъваме като младоженци всеки девет месеца, все едно – държавата ни ще помургавява все повече. Или смяташ, че ония в Европа не са си направили тази сметка? Не срещу България и Румъния са захлопнати вратите; за циганията са. Нищо чудно вече в някой европейски мозък да се мъти идеята да дават пари, да плащат, само да ни отвържат от хорото и да ни забравят навеки – за радост на путинската ламя, дето не се насити на земя. Сякаш знае какво да прави с нея.

         Изход? Надявам се все още да има. И той е в кратките няколко категорични точки. Без допълнителни клаузи, анекси и вратички.

         Първо. Грамотност. Проверка на място при изборите. Не фалшиви свидетелства за четвърти клас – представям си какъв бизнес би се развъртял! Пишеш, четеш – гласувай. Всъщност, ти си задължен да го можеш. По конституция.

         Второ. Всички социални благодеяния да се включват единствено в заплатите на майките и бащите. Раждането на деца не е професия.

         Трето. Незабавно включване на двумилионното българско емигрантство в избирателната система чрез Интернет.

         Но прави ли ви впечатление, драги ми читателю, че никоя партия не е включила тия прости три точки в предизборния си списък с празнословия? Да не говорим как и зачатъците от тях веднага изчезват от дневния ред на поредните победители?

         А толкова е лесно да рискуват.

         Само биха спечелили.

         Е, защо не го правят?

         Питайте се сами, отговорете си сами. Защото аз не обичам да използвам улични думи.