Отвъд носталгията, под знамената

Дълги години българската левица гледаше на носталгията като на стратегически резерв, за който се грижеше далеч по-усърдно от тези на държавата. Беше успяла до голяма степен да си го приватизира политически и да го пуска в обръщение при нужда.

До голяма партийната работа на БСП представляваше дейност по нейното културно поддържане и възпроизводство. Извън нея носталгията по-скоро парализираше малкото напъни за социална и политическа промяна.

С други думи, нейната полезност бе в това да си поддържа добре познатата общност на тъгуващите по соца, но и да засенчва доколкото може развитието на нови образи и интерпретации за света, в който вече живеем. Да удържа в себе си тези, които трябва да й останат верни докрай, но и да разпръсква сенки върху трудната и постепенна промяна на лична и обществена реалност по посока Европа.

През последната година обаче дойде края на тази нейна, все пак относително пасивна употреба. Вече се отива отвъд нея. В ход е далеч по-мащабен опит за създаване на тотално алтернативен образ на реалността: контра-европейски.

В тази операция не просто са пуснати в обръщение добре познати клишета, братските и славянските версии, културната близост, арсенала от биографични спомени. Тя се хиперболизира и около нея се надграждат откровени измислици. Соц/иологически агенции пускат надлежни данни за неотменимото русофилство на българина и за ужаса от (неосъществените) европейски санкции.

Анализатори чертаят мрачни сценарии за европейската демокрация от възраждането на „украинския фашизъм“. С опримчени медии, соц агенции, армии от тролове пред очите ни върви опит за създаване на напълно подменяща реалност.

Арсеналът е все по-видим. Анти-ЕС говореното става институционално, навлиза в обществените медии и се превръща в mainstream. Пускат се обръщение пълни измишльотини като легализацията на еднополовите бракове.

Създават се напълно фалшиви битки като тази за запазване на „розовите“ домати при положение, че самия ЕС върви точно по посока на все по-голяма подкрепа за местните и био сортове и земеделие. Проектите за директиви и регламенти станаха любимо четиво на полуграмотни интерпретатори, които не просто не си правят труда да вникнат и разберат за какво иде реч, а директно си измислят.

Нелеп министър от кабинета пък обяви за провал политики (например социалната), които съюзът въобще няма, защото те съвсем съзнателно са оставени като правомощия на националните правителства. До изборите на 25 май Брюксел сигурно ще бъде обвинен, че не може да осигури надбавки за пенсионерите или по-високи детски.

Хиперболизират се извън всякаква пропорция най-различни международни процеси. Години наред настървено се популяризираха най-тежките и често напълно нереалистични сценарии за развитие на кризата в еврозоната.

Предсказанията за разпада на евросъюза по едно време започнаха да догонват ежедневните сводки от интерпретации на казаното и неказаното от Ванга. Тезите за „залеза на Запада“ и „възхода на останалите“ здраво възбудиха сетивата на вече десетилетия потиснати от загубеното геополитическо съревнование анализатори и политици.

Жалейките за тромавата и задръстена Европа и за изпадналите в трайна икономическа криза САЩ заляха местните „медии“. През последните седмици пък полетяха „анализите“ за дълбоките икономически връзки с Русия, някакво разклонение на великата илюзия за „нашите пазари“ там.

Бившият президент Георги Първанов пък едва ли не направи руската икономика №1 по важност за българската, удобно пропускайки това, че вече около 65% от търговията ни е с ЕС.

Настъпва и „западния икономически империализъм“ с „нео-колониалните“ вериги, които са си позволили лукса да заемат цяла една трета от търговията с храни и да ударят раннопреходните коптори на местните червендалести олигарси.

Ако зачетете изданията - строители на "1984" 2.0 ще научите, че в тези дупки на нечовешкия капитализъм чистачки си позволяват да чистят, докато клиентите пазаруват и им създават тежък и необратим психически дискомфорт.

Походът срещу „неправилните“ чужди инвеститори очевидно цели да влоши напълно остатъчния имидж на страната, за да се отвори повече жизнено пространство за тези, които заемат последните места на всички класации за корупция.

Както се вижда в казуса с ЕРП-тата, властта не просто не желае да прави разлика между регулация и откровено преследване, а целенасочено иска да отврати всякакви инвеститори, които не са от правилната „кръвна група“. Легитимни политикономически идеи като тази за реиндустриализицията се превръщат в опити за тежки корупционни схеми („Химко“).

Новата публичност прелива от прочувствени разкази за чествания на градски празници (например, „Първа пролет“ в Кюстендил), на които най-накрая „Бийтълс“ е отстъпил на балалайките. Към традиционните концерти на „Любе“ започнаха да се появяват още музикални предложения.

Веригата супермаркети „Берьозка“ се разширява все по-систематично на фона на доста скромната й клиентела. Руската държава постоянно увеличава броя на стипендиите за своите университети, за да генерира поне малък интерес към тях. 

В името на „равнопоставеността на гледните точки“ национални медии започнаха да звучат като официози на Москва с надлежно разработени „опорни точки“. Взети са мерки и на „културния фронт“ на списанията.

Тази активизация на местните стожери на „светлото минало“ не е изцяло местна самоинициатива. Под знамената са свикани всички, автентични, намаляващи носталгици, русофили по длъжностна характеристика, най-обикновени хейтъри, най-обикновени наемници.

Тече експеримент по създаване на контрареалност. Реалност, която да успее да набута в ъгъла това, че хората в България са все по-здраво вкоренени в Европа, а не в междувремието на прехода. Мечтаят да пратят децата си да учат и живеят там, пътуват и ходят там на екскурзия, разчитат на тамошните пазари за работа за себе си и своите близки, ценят най-много нейната култура и стоки, издържат се с парите, изкарани на нейните пазари.

Това пренастройване на живота сигурно не е още достатъчно вкоренено в нашия език, нагласи и култура, но дори толкова незряло може да се окаже доста „по-трудна хапка“ от очакваното.