Свободата днес и тук 27 Септември 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Сибирски папагал? Гнезди в България!

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
ИВО ИНДЖЕВ, http://ivo.bg/

РУСИЯ СЕ ПРЕВРЪЩА В ЛИДЕР НА АНТИЗАПАДНИЯ СВЯТ

1 Април 2014

Маша Гесен, в. Вашингтон пост


“Ние не влизаме в нова Студена война”, каза в сряда в Брюксел президентът Барак Обама, представяйки как вижда посткримския световен ред след консултации с други лидери от НАТО. “В края на краищата за разлика от Съветския съюз Русия не ръководи блок от държави и няма глобална идеология”. Президентът Владимир Путин със сигурност няма да е съгласен. През последните две години в Кремъл се очерта нова идеология.

Настоятелно лансирана по каналите на държавната телевизия, тя зае позицията на руски национален идеал – и е водеща сила зад новото агресивно положение на Русия в международен план. Русия отново се превръща в лидера на антизападния свят. В годишната си реч пред парламента “За състоянието на федерацията” през декември Путин обяви гласно тази идеология.

Тя сама по себе си е нещо ново – за предишните 13 години управление Путин се придържаше към прагматизма в речите си. Сега той лансира визия, за която много руснаци жадуват от близо четвърт век след разпадането на Съветския съюз, което остави огромна празнота в самосъзнанието на гражданите му. В декемврийската си реч Путин каза, че Русия няма амбиции да бъде суперсила, в смисъл че няма “претенции за глобална или регионална хегемония”.

Той обаче допълни: “Ще се борим да бъдем лидери”. Обяснявайки новата самоличност на Русия по отношение на Запада и претенциите за лидерство, той каза: “Това е абсолютно обективно и разбираемо за държава като Русия с нейната велика история и култура, с многовековен опит не в т.нар. толерантност – безполова и безплодна, а в реалния, неподправен живот, където различни хора съществуват заедно в рамките на една държава”. “Така наречената толерантност”, която той спомена като отличителен белег на западната цивилизация, не е от тази гледна точка нищо друго освен плъзгане по пътя на неморалното.

Вероятно толерантността включва хомосексуализъм, ето защо тя бе описана като “безплодна и безполова”. “В днешно време много страни преразглеждат своите морални ценности и етични норми, рушат етнически традиции и различията между народи и култури”, каза той.

“От обществото сега се иска не само да признае правото на всеки на свобода на мислене, политически възгледи и неприкосновеност на личния живот, но и също да приеме безусловно равенството на добро и зло, както се вижда, странни концепции, противоположни по смисъл”. Накрая, каза Путин, време е да устоим на този бич на толерантност и разнообразие, който пълзи от Запад. “Знаем, че все повече хора по света подкрепят нашата позиция на защита на традиционните ценности”, заяви той. Ролята на Русия е да “предотврати движение назад и надолу в хаотична тъмнина и връщане към примитивно състояние”.

Накратко, Путин възнамерява да спаси света от Запада. Започна с Крим. Когато казва, че защитава етническите руснаци в Украйна, той има предвид, че ги защитава от многото ужасни неща, идващи от Запада. Няколко дни след декемврийската реч Алексей Пушков, който оглавява Комитета по международните въпроси на Държавната дума, дефинира тази заплаха от трибуната на долната камара на руския парламент: “Съветници от ЕС на практика във всяко важно министерство контролират финансовите потоци, националните програми, както и разширяването на обхвата на гей-културата, която стана официалната политика на ЕС”.

Три месеца по-късно руснаците гледат точно така на събитията в Украйна: Западът буквално взема превес и само руските войски могат да застанат между нищо неподозиращите граждани на славянската държава и прииждащите от Брюксел хомосексуалисти. Русия не оглавява блок от държави в този антизападен кръстоносен поход – поне за момента. Но със сигурност не е сама в жаждата си за опазване на “традиционните ценности”. Русия събира неформален блок в ООН, защитаващ “традиционните ценности”.

Съветът на ООН по правата на човека прие серия от внесени от Русия резолюции, противопоставящи се на правата на хомосексуалистите, през последните три години. Съюзниците на Русия в приемането на тези резолюции са не само нейните постсъветски съседи, но също така Китай, Еквадор, Малайзия и още над дузина държави.

Антигей програмата може да изглежда като ненадеждна основа за формиране на активистки международен съюз от държави играчи, но има голям обединяващ потенциал, когато е очертана в рамките на по-широко антизападно усилие и дори цивилизационна мисия. Тази мисия по-скоро, а не желанието да отхапе парче от съседна страна е движещата сила зад новата война на Путин – и причината за това руското общество да я подкрепя така твърдо. Надеждата им е, че тази война, ще направи Русия не само по-голяма, но и отново велика.

БТА, e-vestnik

Авторката Маша Гесен е американска журналистка от руски произход и автор на книгата “Човекът без лице: Неочакваният възход на Владимир Путин”

———————————————————————————–

Тази статия на Маша Гасен си заслужава малък български коментар- малък, като нашата малка България, която обаче поне в едно отношение е „голяма работа”: може да служи като ориентир накъде духа вятъра от Сибир.

„Сибирски папагал”?

Такова животно „нема”, би казал шопът по аналогия с вица за жирафа. Обаче българският мутант на Путинизма, като нова форма на Ленинизъм, е реалност- като руското анексиране на Крим, наричано упорито от „внимателните” български медии „присъединяване”. България не е просто зависима от руския внос на суровини за енергетиката. Полезните изкопаеми си вървят тук заедно с „полезните идиоти” ( пак по израза на Ленин), с които е направо безполезно да спориш, защото боравят с категорията на вярата.

Един такъв, който настоява да бъдат разстрелвани сънародниците заради „вандализъм” спрямо монументалното наследство на съветския колониализъм у нас, демонстрира преди няколко дни в пряко предаване на Нова тв колко извъртяна логика може да по(д)несе един мозък, когато е болен от човекомразие, формулирано като човеколюбие от комунистически позиции.

На предизвикателството да обясни защо професор Любомир Далчев е отишъл да живее в САЩ, откъдето написа отворено писмо за необходимостта „жалоните на окупацията” да бъдат премахнати, кръвожадният другар отговори без да се замисли:  „отишъл е да търси нови творчески хоризотни”.

Да ви каже честно, това извъртане на факта, че най-видният и талантлив съавтор на скулптори в прослава на СССР и комунизма се е отказал от тях и отрича насилието (включително и оказаното върху творците от съответната епоха) , олицетворявано от тези статуи, ме впечатли повече от заканите за разстрел. Защото винаги съм казвал, че единственият въпрос, на който комунистите нямат готов отговор след своя световен идеологически провал, е непоносимият за тях, но и неоспорим факт на масовото бягство от социалистическия „рай” в капиталистическия „ад”.

Но ето, че поне в случая с професор Далчев, намират какво да кажат. Въпросът не е опира само до фанатизма- такъв винаги е съществувал и го има под какви ли не форми къде ли не по света.

Думата ми е за българската специфика на Русия да се гледа като на безгрешна величина в нейното трагично величие на привлекателен господар за умовете, сърцата или джобовете на много българи. На мястото на рухналите идеологеми на комунизма за експлоатацията на трудещите се (щото при соца немаше такава за жълти стотинки, нали!), загниването на капитализма (щото соца немаше как да гние- складовете беха празни и немаше нищо за загниване!) и т.н., днес щръква войнствената хомофобия. Тя претендира да се възправи като заместител и морален обединител в рамките на парадигмата за борбата срещу разпуснатите нрави на Запада.

Не че агресията срещу сексуално различните я нямаше и преди. Като гимназист си спомням как един съученик се хвалеше с подвизите си на бияч с лента „отрядник” на „заловени” в градската тоалетна хора, заподозрени в хомосексуалност. Биели ги и ги хвърляли в езерото „Ариана” насред София. Не съм си представял тогава, че тези подвизи могат да послужат един ден като атестат за привилегии по линия на активната борба срещу хомосексулизма и за кандидатстване в заместителката на КПСС, днешната Путинска партия „Единна Русия”.

Да, за западната разюзданост се тръбеше и преди. Но за затворените в соцлагера милиони роби на труда ( но не и на капитала), тази „разюзданост” беше лелеяна обект на неистово любопитство. То се разгаряше толкова повече, колкото по-яростно беше проклинано от високите трибуни на комунизма, от които ни махаха по време на манифестациите другарите, за които нямаше граници нито в пътуванията на Запад ( щото беха морално устойчиви и някакъв си стриптийз нямаше начин да ги възбуди и убеди в предимствата на западната разкрепостеност- зяпаха го, за да се убедят колко е гаден).

Нищо чудно, че при първа възможност, дълго сдържаната сексуална енергия на любопитството изби в началото на 90-те години на миналия век в ненормални по място ( в заводски ресторанти плъзнаха стриптизьорки) или по форма (като конкурса „Едно сърце тупти в панталона” на пернишкия стадион) изяви.

Ако днес някой се опита да забрани едничката радост на самотника пред телевизора с изобилието от гинекологично демонстрирана откровеност на плътта, това би предизвикало вероятно по-голям взрив от недоволство от всякакво набъбване на сметките.

Но ето, че от Москва долетяха опорните точки на вожда с леко неприличната (за българите) фамилия и българските Путинофили вкупом прегърнаха моралната кауза да мразят Запада на първо място вече заради моралната му разпуснатост по отношение на търпимостта към сексуалната различност.

В този смисъл западните наблюдатели няма нужда се мъчат да ходят чак до Москва. Тук в доста по-уютния заден двор на Русия, могат бързо да научат какви са най-модните тенденции на Путинофилията. Достатъчен е малък лаборатрен експеримент с местния малък Путин начело на парламентарно представените българи – (ю)наци Сидеров.

Същият дълго, страстно и със стоманен сталински плам громеше световното еврейство, посещавайки същевременно сборище на нацисти в Москва (в зората на своето политическо въздигане на крилете на руските спецслужби). В края на краищата не е случайно,че телевизионното му предаване и партията му бяха наречени именно „Атака”, както се е казвал и органът на националсоциалистите при възникването на кафявата епидемия в Германия.

Днес, в синхрон с опорната точка на Путин за оприличаване на украинците на нацисти, Сидеров е вече водач на българското антинацистко говорене. Ако не ми вярвате, пуснете си телевизионния му канал и ще се убедите в тази обърната ориентация.

Междувременно Сидеров, който демонстрираше разкрепостеност (до степен да си показва туптенето в панталона във фотосесия в едно мъжко списание), извади на първо място в изригванията си пред публиката именно твърдостта си срещу гейовете. Сега вече му е най-важно да заклейми „гейския съюз”.

Нямам представа дали и този израз не е измислен в Москва, както са например опорните думи като „протестер” и „соросоид”, повтаряни тук от сибирските папагали. Защо да не допуснем патриотично, че и ний сме дали на великата Рус нещо от себе си (освен дреболии, като старославянския, писмеността и християнството)? Както тя е дала в езиково отношение на другите народи звучната руска дума „погром”.

Кажеш ли pogrom на който и да е западен език, всички разбират,че става дума за преследване на евреите. Нещо като холокост в руски вариант, с тази разлика, че има вековна история и поради неговата делничност няма отделна дата, на която потомците на жертвите му да скърбят.

С разтуптяно сърце ще чакаме да научим дали хрумката с „гейския съюз” няма да се прихване на руска пропагандна почва и от тамошния космодрум да се изстреля като един sputnik от Путинофилите на околос(ъ)ветска орбита.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional