ФОТКАЩИ И ФОТЕФОБИ

Както е известно графоманията е и психично отклонение, няма нужда да си д-р Фройд, за да се  класифицира  към тях и един варненски драскач, който от години се пъчи като “приятел” на Христо Фотев, че и на всичко отгоре се е пише и адвокат на поета и го “защитава” от въобразени, само нему известни,  “врагове”… Очевидно е, че на доктора със съответващата му  фамилия Чалдъков, си е, както е казал народа, “луд за връзване”; въпросът е защо разни медии му се връзват на простотиите и лъжите, които не се уморява да сипе в изобилие… Въпросният господин/другар  Чалдъков има още една особеност, която за етичния автор на текстове е непонятна – разпраща един и същи текст по всички медии, тоест прави кампания с цел охулване и опозоряване на омразни нему личности, впрочем с неизвестна цел; а целта всъщност покрай името на Фотев да се чуе и неговото убого именце;  жалка история…

            При това въпросният господин или другар се държи така сякаш  е собственик на поета и неговата памет; последният му протуберанс с претенции е по повод четвъртото издание на конкурса на името на Христо Фотев. Упрекът е, че даден автор, който той е определил като фотефоб, е новият лауреат на наградата. В това той вижда заговор на тъмни сили, включително и отвъдни, които искат да опропастят Бургас, морето и неговите трудови хора…

            Наградата, видите ли съм бил “дал” аз, понеже също съм фотефоб, според развихрилия се господин/другар;  затова тежко деяние “присъждане на литературна награда”, разбира се, са нужни демонични сили, чрез които съм манипулирал останалите 4 члена на журито… Но да оставим това – всъщност кое е свинското в случая, защо хора като Чалдъков се опитаха да вговнясат 80 годишнината на Христо Фотев, след като вложихме толкова усилия и труд по организацията? Нека му кажа на въпросният господин/другар, че точно аз “фотефобът” бях един от инициаторите за създаването на 11 членния организационен комитет, който да свърже 80 годишнината на поета с провеждането на конкурса. Нямаше да има никакви чествания, които Фотев заслужава в “града на поетите”; да, нямаше да ги има… Нямаше да има и наименуване на алея в Морската градина, както и никой досега не беше сетил да предложи да се направи музей на поета… И какво още – имам доста текстове посветени на поета, които не размахвам като трофей,  пак аз бях съ-участник в прословутото плащане на спрения му телефон, пак аз го водих  до хотела му, когато Гранитски      Георги Първанов и цял отбор партийни другари  употребиха болният поет и го изоставиха на премиерата на тритомника, напечатан с парите  на Мултигруп; но не съм ревал по стъгдите, като някои негови “фоткащи” след смъртта на поета “приятели”, които по повод 80  годишнината не пропуснаха да поискат да им се заплати участието в тях…

            Да, казах, че изданието на Гранитски е отвратително, както подбора, така и парвенюшкия просташки начин, по който беше направено всичко около него. Разбира се, ще премълча щенията на някои родственици на поета, които от негово име просеха и се опитаха да присвоят имущества от дружеството на писателите.

            А днес и научих и откъде иде и патосът на Чалдъков, конкретно против мен. Аз съм бил “уволнил” ?! предходният глав. редактор на едно цветно парцалче, което се бе нарекло “национално маринистично списание Море”, в което Чалдъков беше абониран като автор, естествено срещу тлъсти хонорари, които редколегията делеше  с още няколко бургаски драскача 17 години. За сведения на Чалдъков, който вероятно ще ме обвини и в тунеядство, заплатата ми в списание “Море” е под 200лв, също така редакторите нямаме право на хонорари за публикувани авторски текстове; така че другарю Чалдъков, ние сегашното “лошо” списание “Море” сме си отгладували подобаващо и каквото и да казват разни плужеци, които обсаждат редакцията, не ми пука от такива като вас…

            Впрочем не смятам и да правя Чалдъков известен, като водя безсмислени полемики с безсмислени същества като него. Впрочем дочух и за още няколко пигмея, хейтърстващи по адрес на конкурса, които така са си плюли в устите, че чудно как не са се изтровили.... Но както казваше баба ми “едно куче като се научи да яде лайна, си отива до живот…”.

 Така че вървете по дяволите, другарчета, там откъдето сте се и пръкнали…