Гражданите за евразийско развитие на България няма да допуснат Сидеров да свали властта

Състезанието кой обича най-много Русия и нейния Путин продължава в България с пълна сила, демонстрирайки по-ярко от всякога (като става във време на криза и принуда), че и опозицията е на власт в днешна проруска България.

След като мандатоносителката БСП се разграничи от собствената си подкрепа за проевропейската позиция срещу фарсовия руски референдум в Крим, това се стори малко на съперничещата червена фракция АБВ. Формацията на Първанов нападна другарите си от БСП, че не са достатъчно напористи в защитата на Русия от западни санкции.

При изключително редкия случай, когато прокаженият за западната демокрация и нейните медии Сидеров се появява на локаторите на влиятелна световна агенция, яростният путинофил заплаши вчера чрез Ройтерс, че щял да свали правителството в София, ако то подкрепи нови санкции срещу Москва.

Днес в надпреварата се намеси лидерът на Граждани за евразийско развитие на България (ГЕРБ) Бойко Борисов. Той  направо призова управляващите да не се солидаризират с искането за санкции срещу Русия, обещавайки да ги награди с подкрепата си при такава проруска позиция. Сякаш някой се е съмнявал!

Борисов, който продължава да вярва в ползата от своята откровеност в споделянето на задните си мисли, беше особено честен да си признае пред репортери днес, че ще си формира мнението за санкциите след срещу с руския посланик. Прозвуча по същия начин, по който ни осведоми, че си е говорил по телефона с Путин преди да подаде оставка от премиерския пост.

Борисов не за първи път реагира напълно прозрачно в полза на руския натиск. С решаващото си мнозинство в парламента той уреди България да се откаже „доброволно” да знае дали разполага с шистов коз срещу руския газов шантаж.

Историята се повтаря при него, но не като фарс, а като явен рецидив, което е крайно време да бъде забелязан, колкото и да го прикриват с имитация на люта караница между различните субекти на руския постколониализъм, управляващ в “симбиоз” между власт и опозиция. Те всъщност се джавкат кой да е по-верен пудел на Путин.

През януари 2012-та Борисов срина границите между управлението и парламентарното й опониране именно, за да угоди на Москва по приоритетния за нея въпрос на местна почва да разиграва троянския си кон чрез енергийния камшик.

ГЕРБ, ДПС, БСП и „Атака” гласуваха единно (както по никой друг въпрос преди) мораториума не само върху евентуален добив на шистов газ в България, но и забраниха да бъде установено изобщо дали е вярно предположението на учените, че страната ни лежи върху несметни залежи от тази суровина, чийто потенциал не се харесва на бившите ни колонизатори в стремежа им да ни държат зависими за вечни времена. Мощен коз, макар и притежаван само на теория, беше избит от ръцете ни.

За ролята си в това престъпление Борисов ще бъде запомнен, колкото и да не се говори за него в Пунинофилските ни медии.

В изтеклите чрез Уикилийкс секретни доклади на американското посолство не случайно се посочва, че Борисов играе двойна игра, като се представя за „проамерикански” политик, който обаче духом е с Русия. Авторът на този блог не веднъж е предупреждавал американски събеседници, че един ден ще съжаляват за ролята на Борисов като “американски човек” в България, защото този абсурд дълго ще бъде използван за антиамерикански цели на българска почва.

И в момента Борисов се вижда в ролята на подобие на Колоса от Родос, стъпил евразийски на два бряга като подобие на Путин. Колосът от Родос обаче, извисяващ се на цели 34 метра (само с 3 метра по-ниско от Монумента на окупационната червена армия в София), просъществувал кратко като едно от седемте чудеса на света- сринал се при земетресение.

Чудя се какво чудо трябва още да ни разтресе, за да прозрат почитателите на Борисов, че той също играе в постколониалния отбор на Путин, макар и да го пускат на терена само в критични моменти. А понякога и му позволяват да вкара автогол, представян за статистиката като принос в головата разлика за Запада на български терен, какъвто е случаят с обречения да не се случи проект АЕЦ „Белене”, чиято целесъобразност той ту подкрепяше, ту отричаше.

Преди да се реши след 3 години и половина салтоморталета по въпроса да го обяви за закрит, Борисов нито веднъж не оспори легитимността на централата от стратегическа, геополитическа гледна точка, изключваща руски атомен пробив (след Чернобил!) в държава от НАТО, която и без това абсолютен енергиен васал на Русия.

Да обобщя: Сидеров заплашва да свали правителството, ако посегнат на най-милото му, на любовта му към Путин. Борисов обаче му завидя за старанието и го увери днес, че няма да му се наложи да сваля проруската власт, защото Гражданите за евразийско развитие на България  също са част от нея и няма да допуснат такова безобразие!