Свободата днес и тук 26 Септември 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Путин гледа на България като на амбразура за стрелба срещу западното единство

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев, http://ivo.bg/

 

 

Най-високопоставеният в йерархията на ЕС политик Жозе Барозу днес каза в прав текст това, което в много свои (явно  „криви”, защото се „радват” на медийна изолация) текстове съм писал: в България действа руска агентура!

 

Как по-ясно от това да бъде формулиран проблемът на България, изправена пред невъзможната задача да се снишава пред руската агресивност и опитите тя да бъде възпряна от евроатлантическата общност, от която страната ни официално е част, но поради активността и влиянието на петата колона на Кремъл у нас се  опитва да избегне позицията на противопоставяне срещу Путин!

Репликата на Барозу за руската агентура в България е признак за прелялата част на търпението спрямо заиграването на Кремъл с българската карта в търсене на малка, но все пак европейска амбразура за стрелба срещу общи западни усилия да бъде усмирен прероденият завоевател на “жизнено пространство” за неговия “богоизбран народ” Владимир Хитлер.

 

Както можеше да се очаква, след демонстративната бруталност при анексирането на Крим, Путин не дава признаци на вразумяване. Този човек буквално лъже пред целия свят- както на 4 март, когато заяви в руския телевизионен ефир, че прииждащите въоръжени бойци без опознавателни части на полуострова били „местна самоотбрана”.

 

Миналата седмица, след извънредната среща на Джон Кери със Сергей Лавров в Париж, кремълската пропаганда беше упълномощена на излъже, че е започнало изтегляне на струпаните по границата с Източна Украйна руски войски. Те обаче изобщо не са напускали позициите си в 30 километровата гранична зона. Стоят там в като надвиснала лавина, докато се разгарят провокациите срещу украинските власти в серия от градове, чрез които се цели да бъде създаден повод да бъдат задействани готовите за този сценарий руски „освободители”.

 

През това време България се прави на славянин, потопен в блатото, който диша през сламка, за да не го забележат враговете и да нападне коварно в правилния момент ( така ни учеха в училище едно врееме- че това била типична славянска военна хитрост).

 

Ако има нещо, което обединява 4-те партии в българския парламент, някои от които са официално скарани по какви ли не въпроси, това е общата им позиция по един единствен пункт: не бива да има санкции срещу Русия!

 

Така мислят както управляващите, така и от ГЕРБ.

 

Така разсъждава и извънпарламентарният борец за пробив в следващия парламент Бареков, който по всички останали въпроси напада статуквото, но само за санкциите срещу Русия е солидарен с това статукво.

 

Интересно, какво още трябва да предприеме Адолф Путин, за да бъде припознат най-после като Владимир Хитлер, на какъвто го оприличават от седмици насам в европейските и американските медии?

 

Ако Адолф Владимирович се опита да приложи кримския опит за ново посегателство срещу териториалната цялост на Украйна, разчитайки на ясно заявеното нежелание на Запада да му се противопостави военно, пак ли радетелите на проруското статукво у нас ще се тревожат колко би било вредно да се опълчваме на Кремъл?

 

За съжаление, колкото Владимир Хитлер е непредсказуем, толкова неговите адепти у нас са лесно предвидими. За дребните човечета, добрали се до върховете на българската политика и властта приоритет е да бъдат с Русия, пък ако ще и тя за пореден път да гази с танкове правила, граници, договори, традиционни връзки ( с братя славяни или православни християни, като грузинците).

 

Да сте чули поне веднъж някой от защитниците на бон тона у нас- което означава на руската политика ( каквато и да е тя!) да коментира изобщо най-опасния аспект от московското вероломство спрямо Украйна? Нищо чудно мнозина дори да не са го забелязали.

 

С накърняването на суверенитета на Украйна, при това от позицията на военното превъзходство, Русия създаде прецент по повод ядрените гаранции за световната сигурност, под които се е подписала. Защото тя даде писмени уверения през 1994-та, че Москва ще гарантира сигурността на нововъзникналата независима държава Украйна, ако тя предаде ( на Русия!) ядрените оръжия.

 

Русия прегази вероломно собственото си обещание с откъсването и анексирането на Крим, което едва ли би си позволила, ако знаеше, че насреща си има противник, способен да й отвърне с възпираща сила. Сега Украйна е попаднала в унизителното положение на отказ от военна съпротива,тъй като Адолф Путин само това чака, за да доразвие агресията си като „ответна реакция”.

 

Как сега да бъде обяснено на държави, които световната общност мъчително се опитва да въвлече в преговори срещу разширяването на ядреното въоръжаването в света, че системата на международната сигурност заслужава доверие?

 

Всеки дебнещ ядрен екстремист получава от Путин подарък „ядрена бухалка” с прецедента в Украйна!

 

Домораслите ни коментатори, за които сълзите на радост от „завръщането” на Крим в Русия са основен пропаганден коз за оправдаване на руската агресия срещу Украйна, не обичат да задълбават в такива пластове. На тях им дай подхвърлените от Адолф Путин на повърхността повърхностни опорни точки и гледай само пропаганден сеир!

 

За съжаление обаче не става дума само за зрелище, а за престъпна дейност. Подкрепата за Владимир Шикългрубер днес не е въпрос на изопачено схващане за плуралистичен нагон, а на престъпна поддръжка на опитите за създаване на нов световен ред по стъпките на Адолф, превърнал в ад живота на десетки милиони хора.

 

Ако някой не разбира още, да му го опиша така: легитимирането на опорните точки на Путин като част от нормален диалог е все едно да сложиш в едно студио да спорят Химлер и жертва на холокоста с презумпцията, че представяш двете равностойни гледни точки.

 

Да се заеме днес принципната позиция на осъждане на руската агресия е също толкова императивно важно, колко е било да се противодейства на Хитлер. Преди да е станало твърде късно, когато новият Нюрнбергски процес ще бъде слаба утеха.

 

Западът твърде дълго плащаше съюзнически данък „втора световна война”  на съветско-руските безобразия в мачкането на близки и далечни народи. Избирателно, в зависимост от ситуацията, Москва и нейните протежета, обичат да се позовават на съветския принос за разгрома на хитлеризма и на сътрудничеството със Запада, но само тогава, когато е необходимо да се натрие носа на някой, който се оплаква от московския гнет в Източна и Централна Европа примерно.

 

Това пропагандно обезоръжаване на демократичния свят донесе неизброими страдания на подчинената на СССР част от европейския континент. Синилата от бича, следите от позора тегнат е днес!

 

Самата Русия обаче този път е сама ( ако не броим петата й колона в държави, като България).

 

Явно само през страданието на изолацията ще бъде показано на нейния народ какво си е причинил сам, когато позволи на Путин да го подкупва със спечелените от износа на нефт и газ милиарди, за да преглъща и прегръща авторитарното управлeние на Адолф Путин- точно както германците са възприемали икономическото възстановяване на реваншистка Германия като заслуга на техния Хитлер.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional