Защо се налага спешният десант на Расмусен в София

От доста време акцентирам, че разделението между българите от гледна точка на техния мироглед не минава по стандартната за демократичния свят линия на дясното и лявото, а по отношението към Изтока и Запада.

Да повторя схематично: на Запад, повече по прагматични причини ( защото там вирее очевидния просперитет, за който „гласуват с краката си” близо 2 милиона български емигранти), гледат все пак мнозинството българи.

Те обаче нямат свое политическо представителство, колкото и ГЕРБ да претендират да запълват тази ниша, защото редица поклони към Путин и Русия ( срещу която и Бойко Борисов не иска санкции)  доказват, че става дума за граждани за евразийско, а не за европейско развитие на България.

От другата страна на разлома стои едно сплотено малцинство от носталгици по миналото, общото между които е, че мразят Запада, защото ги пришпорва да се променят непоносимо бързо, докато Русия им предлага познатия уют на застоялото блатото, в което крякането в хор се дирижира от „силна”, бащинска ръка.

Голямата измама идва от това, че малцинството изглежда като мнозинство. То е гласовито, компактно, с добре охранен от Москва подкупен туземен „елит”, който се е подсигурил с няколко ешелона за гарантиране на водещата си роля в страната.

Подкупите, които Путин не жали ( 15 милиарда за Янукович в Украйна, 10 милиарда за Орбан в Унгария, някой друг милиард преди това и за проруска Сърбия…), са добра илюстрация на онова, което не знаем с точност по отношение на размера, но виждаме като резултат: че и тук си текат подводните потоци на руската корупция.

Нима Путин ще се „цигани” само и точно в България, в която толкова дълго е инвестирано от Москва?

В България в момента имаме президент, който заема ясна евроатлантическа позиция на осъждане на руската агресия в Украйна ( различна дори от тази на ГЕРБ, към която непрекъснато го причисляват и днес), поради което е обсаден от всички страни.

Има например и бивш министър на външните работи, доказала принципното отстояване на принадлежността си към западната ориентация на България, като Надежда Нейнски, която на среща със студенти в Благоевград вчера поиска строги и безапелационни санкции срещу Русия.

Да сте чули медиите да отразяват това ехо от времето, когато българското правителство отказа достъп на руски военни самолети до българското въздушно пространство през юни 1999-та? Няма как- това „не е важно” у нас. По-важно е да бъде дискредитирана в очите на еснафите Нейнски, която е сред малцината български политици, заемаща ясна и категорична прозападна позиция в изострената конфронтация с Русия.

БТВ, телевизията, която напуснах принудително през 2006-та  заради обвинение, че съм бил нарушил етиката чрез позоваване на анонимен източник, сега разпространява клюки по анонимни източници срещу Нейнски и праща екип да изчака края на нейния отчет за парламентарния й мандат в Европа. Но не, за да отрази събитието, а за да „разработи” с допълнително човъркане темата за начина, по който искала да си разпродаде ненужната вече покъщнина в Брюксел.

Впрочем разделението по остта Изток-Запад, като вътрешна специфика на България, днес е проблем от европейски мащаб и това се вижда ясно от статията на един румънски журналист за това как негова страна е изпаднала в положение на изолация в резултат на руските подкупи и интриги в тази част от света( нещо като Плевнелиев в София).

“Ромъния либера”: Румъния е обкръжена, съседите се сближават с Москва

8 Април 2014

e-vestnik

Румъния успя да установи безпроблемни двустранни отношения с Унгария при предишния мандат на Орбан, но все по-видимото сближаване на Будапеща с Москва може да създаде напрежение в Централна и Източна Европа на фона на събитията в Крим. Румъния се оказва заобиколена от сателити или привърженици на Русия, което превръща Букурещ в основния пилон на Запада в региона, пише авторът на “Ромъния либера” Кристиан Къмпяну.Будапеща не помни подобна проруска атмосфера от 50-те години. Партия Йоббик, която е близка до национал-болшевиките в Москва и е подозирана във финансиране от Русия, окачестви референдума в Крим като “образцов модел за политическо самоопределение” и не спира да възхалява Владимир Путин.

Йоббик събира между 14 и 20 процента подкрепа в социологическите анкети, а нейният лидер Габор Вона е близък до Александър Дугин – най-модерният политически гуру в Москва и изобретател на национал-болшевизма и на евразийската доктрина, върху която се основава проекта за Евразийски съюз на Путин, пише “Ромъния либера”.

Партията на Габор Вона и членовете на унгарската екстремистка формация опитаха неотдавна да предизвикат конфликти между румънци и унгарци в Търгу Муреш, което накара президентът Траян Бъсеску да поиска от правителството забрана на присъствието на Йоббик на румънска територия, припомня вестникът.

За разлика от Йоббик, Фидес не е чак толкова гласовита в подкрепата за Москва, пише авторът на “Ромъния либера” и напомня за неопределената позиция на Орбан в хода на украинската криза.

Предизборните лозунги на Фидес са откровен и безсрамен популизъм, пише румънският журналист и допълва, че правителството на Орбан е намалило или ще намали цените на комуналните услуги, като природен газ и електричество. Като се има предвид, че около 70 процента от потреблението на газ в Украйна се осигурява от Газпром, не е трудно да се идентифицира източникът на това намаление, пише Кристиан Къмпяну.

През четиригодишния си мандат Орбан не бе поканен нито веднъж във Вашингтон, което е уникално за посткомунистическата история на Унгария, но през януари бе в Москва, където бе приет много топло от Владимир Путин.

В хода на кратката визита бе съобщено за руски “заем” на стойност 10 млрд. евро за разширяване на производствените мощности на АЕЦ Пакс, като заемът ще се върне в руската компания Росатом, на която правителството на Орбан възложи директно договора без да държи сметка за европейските норми, които изискват обявяване на търг.

Оттук идва намалението на цената на електроенергията, посочва вестникът. Намаляването на цената на газа идва от уверенията на Орбан за “ангажимента” на Унгария за изграждането на Южен поток на унгарска територия, посочва “Ромъния либера”.

Румънският автор отбелязва, че опозицията в Будапеща е измислила за управлението на Орбан термина “Виктатура” (от Виктор и диктатура) по основателни причини, като внесените промени в конституцията, назначенията на хора на Фидес във всички контролни органи на държавата, мерките за регулиране в сферата на медиите и пр.

“Ромъния либера” отбелязва, че гласовете от диаспората имат голямо значение за крайния резултат от парламентарните избори, тъй като сондажите не дават големи разлики между рейтинга на Фидес и на опозиционната коалиция (между 33 и 47 на сто за Фидес срещу 19 до 29 процента за опозицията). Затова за Орбан са много важни гласовете от страните със значително унгарско малцинство, като Румъния или Словакия. В Румъния има около 200 000 души с двойно гражданство – румънско и унгарско, което за малка като Унгария държава е значимо, посочва “Ромъния либера”.

Укрепването на режима на Виктор Орбан в Унгария усложнява позицията на Румъния в региона, но същевременно подчертава важността й, посочва Кристиан Къмпяну. Авторът на “Ромъния либера” обръща внимание на приетите миналата седмица от българския парламент промени в закона за енергетиката, с които се променя статутът на газопровода Южен поток, така че той да излезе от обхвата на европейското законодателство.

Решението на парламента в София бе подкрепено от всички народни представители на Българската социалистическа партия и техните партньори от Движение за права и свободи, както и от националисти от Атака, пише “Ромъния либера”, като цитира информация на агенция Медиафакс. С други думи социалистическото правителство в София обяви, че руските интереси в България не се подчиняват на европейските правила, пише авторът на румънското издание.

България клони към Москва, Сърбия е на практика руски сателит на Балканите, Украйна е с неясно бъдеще, а Молдова е под заплаха. Укрепването на властта на Орбан в Будапеща изглежда довършва това обграждане. Ако добавим и тесните връзки между Гърция и Кипър с Русия, Румъния изпъква като един оазис не само на латинитета, но и на западния ангажимент в региона, смята авторът на “Ромъния либера”.

Той отбелязва, че има и доста сходства между антизападните ходове и действия срещу правовата държава на Фидес с тези на управлението на Социал-либералния съюз в Румъния. Въпреки реториката “анти-Орбан”, управлението на Виктор Понта през последните три години изглежда следва отблизо унгарския модел, включително в “политиката за отваряне на Изток”. Това е допълнително уязвимо място за Румъния в новата реалност след Крим, смята Кристиан Къмпяну.

БТА