Мигът на истината сякаш приближава. Не, че досега не беше ясно кой кой е. Но колебливата Европа май ще посегне на „най-свидното” поне за някои от нас – „Южен поток”. Вестник „Телеграф” пише, че замразяването на проекта е първото сериозно действие на ЕС след руската хапка „Крим”. Да уточним - става дума за британския „Телеграф”, не за българския. Още инфо от същия вестник. Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу е посъветвал български политици на среща с тях да не цакат европейските си партньори и да се придържат към втвърдяването на тона към една освободителна тенденция. Откъде да знае г-н Барозу, че „не е лесно, не е лесно у дома да се връщаш бездомен.”, както се пее в песента. Как да предположи колко трудно е на някои да изневерят на истинския си дом и родина, макар и родени българи.

            Макар и официално все още в сила, но с оглед на тези изявления, потокът е вече политически мъртъв. Макар наскоро министър Стойнев да ни увери, че работата по него не е секвала и бодро продължава. Икономическа и енергийна некрофилия е вкопчването в излишни проекти, както и отказът да узнаеш какво притежава страната ти, за да се откъсне от тоталната си енергийна зависимост.  

            Ако е вярно, че Брюксел спира всякакви разрешения за Южен поток, според американския посланик в Македония, то се очертава небивал сбор или сборище на русофили срещу скъсване на родните енергийни пранги. Пранги доброволни и като накит носени - кокетно някак и с гордост почти.

            Междувременно Русия призова украинските власти да не се намесват при проруските протести в Източна Украйна. Това можело да доведе до гражданска война. Русия не протестира срещу ненамесата на Украйна в Крим, когато там се явиха професионални военни части без отличителни знаци, наречени местни доброволци. Дейността на „доброволците” стана повод да се изтъкнат качествата на руската армия обаче. Избуи ли гордостта, конспиративността минава на втори план. Въпроси да се задават не следует. При евентуално „освобождение” на Източна или на цяла Украйна. А после на цяла Европа. И т.н.

            Остава да видим дали светът само ще следи – със затаен дъх или без. Защото тенденцията е ясна и аналогията с тази в навечерието на Втората световна война се натрапва. Преносно или буквално, война предстои. Навремето Чърчил нарече нерешителността на западните лидери избор между безчестие и война. Прогнозата му, че избирайки безчестието, ще стигнат и до война, се сбъдна.

            Времето на дипломатическите компромиси свърши. У нас продължава да управлява проруско правителство. То устиска масовия протест през миналата година. Вероятно е самодоволно заради явния спад на протеста. Самодоволно още може да бъде, че вместо „Атака” му е осигурено ново другарче. Някой предвидливо мисли в българската политическа палитра нищо да не се губи. НДСВ уби двуполюсния ясен модел и оправда предназначението си. Размиха се границите, изгуби се следата на отговорността. Възможно стана всичко.

            Въпросът е дали от всеядната ни политическа действителност ще се отсее достоверен продукт, предан тъкмо на българските интереси. И ако е така – доколко ще бъде припознат сред атаките на генномодифицирани продукти. На първо време е достатъчно да следим кой как реагира на евентуалните санкции (ах, ама защо и налагат ли се) срещу Русия. Защото отстояването им е в полза на България – включително и на гласуващите за БСП и т.н. Едно е сигурно, голям гърч ще падне да се докаже, че ние засега нямаме информация, ама „Южен поток” е изключително важен за Европа, защото тя толкова вече е вложила. Пък за нас да не говорим.

            Националните русофили са единни: БСП, ДПС, Атака, ББЦ, ВМРО, .АБВ

          Каквито и кусури да има, Реформаторският блок не го поставям в компанията на русофилите.

            А къде е най-големият и десен ГЕРБ?

            Разделната линия за успеха на България е съвсем отчетлива: Европа – Евразия.