Едвин Сугарев
Настъпи закономерния и логичен край на “Южен поток”, съобщиха българските и чужди медии. Логичен – защото вероятно първата чувствителна санция на ЕС срещу сатрапа Путин ще бъде именно тази – спирането на този проект на стойност 50 милиарда евро.
Той е планиран по дъното на Черно море – и предполага тръбата да мине през България, поради което решаващата дума принадлежи на ЕС – тъй като той на първо място е скаран с общоевропейските принципи в енергийното законодателство, което изисква допуск и на трети страни до газопровода – което “Газпром” никога няма да допусне, тъй като ще изгуби монополното си положение. И на второ – той не осигурява нови количества газ за Европа. Неговата основна роля е да заобиколи Украйна.
С_поред в. “Телеграф” в Брюксел се е състояла среща на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу с български политици, на която той предупредил България да не пречи на новата твърда линия на ЕС към проекта и да не се опитва да саботира единния отговор на ЕС за Украйна. В същото време той публично предупреди, че “в България има хора, които са агенти на Русия” – визирайки опитите на депутати от БСП да прекарат през парламента законопроект, който предвижда на “Южен поток” да бъде даден статут на интерконектна връзка – така че той да се изплъзне от изискванията на европейското законодателство.
Лошото е, че не само ги има. Лошото е, че са на власт. Което поставя България пред труден избор, свързан с това да продължи ли да бъде част от ЕС или не. И ако марионетното правителство на Орешарски дръзне да продължи съвместната си работа по газопровода въпреки санкцията на ЕС, тогава пред българските граждани ще има две опции – или да натирят това правителство с решимостта на Украинците от битката за евромайдана, или – подобно на кримските българи – да станат поданици на московската сатрапия.
Предстоящата санкция с бастисването на газопровода бе потвърдена и от американския посланик в Македония Карлос Паскал. “За да може да се изгради този газопровод,са необходими огромен брой разрешения от ЕС.” – каза той. “Брюксел съобщи, че е прекратил този процес и няма да позволи нови крачки в тази посока. Няма банка която да одобри средства за изграждане на газопровода.”
Очертава се ситуация, която ще постави българската пета колона пред голямо изпитание. Ако проруското правителство наистина си позволи да саботира санкциите на ЕС в момент, в който агресивността на Путин ескалира – и неговите апетити да завладее и източна Украйна стават очевидни, това ще бъде краят на участието на България като член на европейската цивилизована общност.
В същото време обаче това ще бъде и краят на политическите амбиции на Сергей Дмитриевич Станишев, свързани с битността му на шеф на ПЕС – където в този напрегнат момент дори социалистите няма да го изтърпят в ролята му на руско мекере. Това, което той се опитва да прави, е да лавира между Брюксел и собствения си русофилски електорат. Крие се, когато трябва да се вземе решение за някаква решителна позиция – както се скри от Съвета по национална сигурност при президента, когато България оповести, че не признава референдума в Крим. В същото време обикаля страната и обяснява на тревожните соц-фенове, че никога нямало да допусне разпадането на дружбата с Русия “от векове за векове”.
За лош късмет тази мижитурска мимикрия е манна небесна за неговата опозиция в ляво. Първанов в момента прави това, което Станишев би искал също да направи, но не може да си го позволи – заема откровено проруска позиция и казва публично и на висок глас, че е против всякакви санкции срещу Русия. Ефектът от което е придвидим: русофилите в БСП ще гласуват за Първанов. Освен ако Путин нахлуе в Украйна преди изборите, което би направило и неговата позиция трудно удържима.
А горкият Станишев – какво да прави той? Да се прави на щраус – друга опция за него просто няма.