Как действа руската корупционна бензиностанция в България

          Ако Русия е „ бензиностанция, маскирана като държава” ( по израза на американския сенатор Джон Маккейн), то нека проследим у нас миризмата на нейните пари ( ударението върху „а” или „и” можете да сложите сами- и в двата случая ще сте прави).

          Московските потайности в зареждането с „бензин” на петата й колона у нас са видими от крайния резултат: управлява ни тройна проруска коалиция, подсигурена с парламентарна проруска опозиция, зад която „дебне” уж алтернативната, но също толкова проруска „България без цензура”.

          Макар и старателно забулени, най-вече чрез пълната незаинтересованост на разследващите органи и медии, следите на парите обаче миришат.

          Колкото и да е нищожно за масовата публика влиянието на официоза на управляващата партия БСП в. „Дума”, все пак е показателно как е обгрижван от Кремъл чрез схема за финансиране, която ни дава представа как действат руските държавни подкупи за пазаруване на влияние в България ( и по света, където обаче поне това се върши открито за пред публиката, за да знае тя, че става дума за платена от Москва реклама, маскирана като „средство за информация”).

          Можем само да си представим какво се случва с потока от руски подкупи в наистина приоритетните за Кремъл области в българската енергетика, външната и вътрешната политика, заразени от руски агенти, за чието съществуване в България тази седмица за първи път пое инициативата да предупреди толкова отговорен политик, като председателя на Европейската комисия Жозе Барозу.

          Ето как работи московската схема за инжектиране на необявени пред публиката субсидии в българския соцофициоз „Дума”.

Това става чрез проекта Russia Beyond The Headlines RBTH ( Русия отвъд заглавията). Изписвам го на английски, защото той съществува под тази форма- предназначен е за пропаганда в чужбина.

Проектът е изцяло държавен и е спонсориран от руския вариант на българския „Държавен вестник”, чиито еквавилент в Русия е „Российская газета”. Финансира се от държавния бюджет, от „собствени приходи, спонсори и реклами”.

Официално обявената цел на проекта е да събира и публикува теми за руската политика, обществен живот, култура, бизнес, наука и др., които „обикновено не се отразяват от чуждите медии за техните местни аудитории”, както се отбелязва в сайта на RBTH.

Един поглед във въпросния сайт е достатъчен, за да стане ясно, че краткото описание на всичко това  се побира в една дума : пропаганда.

Партньори на RBTH са вестници с международна репутация, като Ню Йорк Таймс, Вашингтон пост, Дейли телеграф, Зюддойче цайтунг, Ел Паис ( общо 22 влиятелни вестника,списвани на 16 езика- размахът на начинанието е направо като финансирането на комунистическите органи по света от времето на СССР). Изданията  нямат нищо против да вземат щедро предлаганите им руски пари, но при едно условие: че оповестяват пропагандата като платена реклама. Това по-скоро я прави смешна, отколкото достоверна информация, в очите на западния читател.

От българска страна партньор обаче е…в. „Дума” Вижте как е вмъкнат сред големите издания със световна слава този местен партиен официоз:

Duma is one of the ten most influential Bulgarian newspapers currently shaping public opinion. The paper focuses on culture, education, and social policy, while devoting special attention to international politics.

Circulation – 15 000. Readership – 62 000.

Оказва се, че „Дума” не само бил сред „най-влиятелните български вестници в момента”, но и „оформял общественото мнение”. Как ли горчиво се кискат в самата маргинална редакция на тази великодушна руска лъжа, нареждаща вестничето до световните колоси по нареждане на Кремъл!

Освен това „Дума” посвещавал специално внимание на външната политика- как да не го превърнеш в партньор на кремълската пропаганда, за която този всекидневник свенливо не осведомява читателите си, а я таксува на страниците си като собствен продукт.

Подчертавам, че проектът RBTH поддържа собствени редакции с платени за целта щатни служители и поема всичките разходи по изготвянето на рекламните листовки, претендиращи да за журналистически продукт. В България са оповестени двама души, но те не се „издават” , когато се подписват под материалите, които подписват в „Дума”.

Веднъж месечно RBTH отпечатва брошурките си с рекламата на руската политика в партньорските си вестници, плащайки десетки хиляди на брой за тази обозначена реклама.

Българският партньор „Дума” обаче си прави оглушки и с нищо не дава да се разбере, че е партньор по това луксозно сътрудничество и сервира на читателите си големи порции пропаганда под редовната рубрика РУСКИ ДНЕВНИК, където българските шарани могат да се насладят на обилната кремълска пропагандна стръв.

Колко точно прибира „Дума” , чиито издател е членът на ВС на БСП и лидер на социалистическото движение Русофили Николай Малинов (който наскоро поздрави „всички православни славяни” за т.н. победа на Русия в Крим от екрана на БНТ), това си знаят само съзаклятниците.

Не се иска обаче голямо въображение, за да си представим какво се случва по аналогия в разни канцеларии, от които зависи придвижването на други, несравнимо по-големи като финансиране и геополитическа важност руски корупционни проекти, като „Южен поток”. Заради него продажният български парламент се реши да финтира европейското законодателство в явен сговор с Москва, с което предизвика репликата на Барозу, че в България има руски агенти.