Едвин Сугарев
Дойде ред и на газовия рекет. Путин предупреди европейските лидери, че може да се очакват проблеми с газовите доставки за Европа, свързани с украинския дълг към “Газпром”, изчислен от Александър Милер на 2,2 милиарда долара.
Забележете тази цифра. Преди Украйна да кривне от правия път, предначертан от руския фюрер, същият бе предложил заем от 15 милиарда долара за рухващата украинска икономика – вероятно най-мащабния подкуп, който е плащан някога. С една определена цел – да отбие страната от преговори с ЕС – и да я съхрани за своя алтернативен геополитически проект, наричан Евразия.
Сега той, който бе готов да даде на Украйна 15 милиарда, се готви да спре газовите доставки за Европа заради дълг от малко над два милиарда. След като е вдигнал близо два пъти цената на природния газ за Украйна – до “непосилните” 485 долара за хиляда кубически метра.
(Апропо, горе-долу такава непосилна цена плащаше и България доскоро, а сега плащаме малко по-малко. Нищо, че сме руския Троянски кон в ЕС.)
Решението е: по тръбата ще бъдат пускани само количествата газ, които Украйна е предплатила месец преди това. Ако няма плащане, няма и газ. И за Европа също няма, щом дръзва да налага санкции.
Този филм сме го гледали. За последен път през 2009 г. Този път обаче не става дума само да се накаже непослушната Украйна. Става дума за показване на мускули: вижте, мога да ви врътна кранчето.
Рекетът е добре пресметнат. Първата сериозна санкция, която можеше да се стовари на главата на самодържеца, бе ЕС да откаже строежа на “Южен поток” през европейска територия. Сега със своето предупреждение Путин иска да докаже неговата необходимост. Иска да постави ултиматум: ако искате газ, оставете тръбите ми да минат през България – и да работят по моите правила – никакви други доставчици освен “Газпром”.
Има – разбира се – и по-бърза опция. Ако Запада допусне Путин да прегази Украйна, за което той се готви усилено – и е струпал четиридесет хилядна армия по източната граница на Украйна – тогава вече газ ще има в изобилие. Няма да има тъй насъщна нужда и от “Южен поток” – макар че с два потока е по-сигурно, че никой няма да се изплъзне от газовите клещи. И европейските страни ще могат да си купуват този газ на воля – е, може би малко по-скъпо, отколкото досега. Докато дойде време и те да бъдат приобщени към Евразия.
Въпрос на избор. Ако Европа клекне пред газовия рекет, ще трябва пак – както по време на студената война, да се откупва от кремълските сатрапи. Да плаща, за да има мир – и да си затваря очите, когато същите превземат (респективно – “освобождават”) я Украйна, я Молдова, я България.
Ако обаче отговорят с твърдост и оставят Путин да се пържи в собствен сос – без огромните суми от продаваните енергийни ресурси – Русия ще грохне в рамките на няколко месеца, а на Червения площад в Москва ще се развихрят събития, много подобни на тези на евромайдана.
Можем ли да очакваме подобна твърдост от страна на днешните европейски лидери? Честно казано, не съм убеден. Най-малкото трябва да настояваме за това. Ние – които за разлика от тях знаем колко струва прегръдката на Москва.