Андерс Фог Расмусен: Русия се държи като враг

- Как кризата в Украйна променя сигурността в Европа и как ще отговори НАТО на тази нова ситуация?

- Руската агресия в Украйна драматично променя цялата ситуация със сигурността в Европа. Вече не можем да приемаме мира и сигурността в Европа за гарантирани и НАТО ще трябва да се адаптира към това. Нашата основна задача е осигурим ефективна отбрана и защита за нашите съюзници. Сега ще трябва да засилим нашата колективна отбрана. Вече направихме някои неща, ще има и още.

Увеличихме патрулирането над прибалтийските държави, разположихме самолети AWACS в Полша и Румъния, за да се подобри контролът над въздушното пространство, видяхме засилено военно присъствие в Черно море. Сега обмисляме как можем още да заздравим колективната отбрана, като това ще включва осъвременяване на сегашните отбранителни планове, разработване на нови, увеличаване на военните учения, а също и разполагане на военни сили и по-видимо присъствие на НАТО по цялата територия на алианса.

- Как точно ще се отрази това на дългосрочната стратегия на НАТО?

- Някои от мерките, които вече споменах, са дългосрочни. Разбира се, ще трябва да преразгледаме цялостните си отношения с Русия. През 2010 г. решихме да развием истинско стратегическо партньорство с Москва. Но сегашното поведение на Русия показва, че тя не е партньор. Или поне не се държи като такъв. Тя се държи като враг. Дългосрочният стратегически ефект е, че трябва да се адаптираме към това. Все още вярвам, че ангажирането с Русия е правилният път, но видяхме, че подобно ангажиране трябва да се случи от позицията на силата и единството в рамките на НАТО и също така в ЕС.

- Как бихте отговорили на коментарите, че разполагането на сили на НАТО в Източна Европа ще провокира Русия?

- НАТО в нито един момент не е заплашвал Русия. Нямаме каквито и да било намерения да я атакуваме. През 1997 г. Русия и НАТО приеха съвместен документ, който за пръв път създаде рамка на отношенията им. В него ние заявихме, че няма да използваме сила един срещу друг. Русия го каза, ние го казахме и още се придържаме към това.

Така че НАТО не е заплаха за Русия и разширяването не я застрашава. Точно обратното - чрез него ние създадохме зона на мир, сигурност, стабилност и просперитет в Европа. И Русия спечели много от това - както икономически, така и по отношение на сигурността, защото получи по-голяма стабилност по западната си граница. Категорично отхвърлям тези руски обвинения - ние никога не сме заплашвали Русия.

- В Москва, изглежда, мнението е различно и Путин очерта ясна червена линия за бъдещо разширяване на НАТО на изток. Има ли в тази ситуация шанс Грузия и Украйна да влязат в НАТО?

- Това е нещо, което трябва да решат самите Украйна и Грузия. През 2008 г. НАТО взе решение на срещата в Букурещ, че тези две страни ще станат членове, стига, разбира се, да желаят това и да покрият нужните критерии. Междувременно Украйна реши да не се стреми към влизане в НАТО. Докато Грузия продължава курса към членство.

Важно е да се подчертае, че това е нещо, което си решават тези страни, а не е решение на Русия. Москва не може да наложи вето на разширяването на НАТО. Дали и кога страните кандидатки ще станат членове на НАТО - това зависи от техните действия, те трябва да изпълнят критериите, но е преждевременно да се каже кога ще се случи.

- След като Украйна не е член, как може НАТО да й помогне?

- Има ясна разлика между това една страна да е член и да не е. Членовете на НАТО са покрити от колективната отбрана, известният чл. 5 от договора, според който атаката срещу една страна се приема за атака срещу всички. Ще помогнем на членка, която бъде нападната. Тази отговорност за колективна отбрана не е приложима към страни извън НАТО, но, разбира се, можем да засилим сътрудничеството си с партньори, които не са членове, включително Украйна. И всъщност с Киев вече го правим - това включва военно сътрудничество, помощ за развиване на капацитета, засилено участие на Украйна в учения на НАТО.

- Как ще реагира НАТО, ако Русия нахлуе в Източна Украйна?

- Това ще има много тежки последствия за отношенията между Русия и западния свят, включително, разбира се, НАТО. Не обсъждаме военни опции. Но ако Русия навлезе още в Украйна, нямам съмнения, че международната общност ще й наложи сурови икономически санкции. И това ще доведе до още по-голяма международна изолация на Русия - икономическа и политическа.

- Можем ли да очакваме разполагане на нови сили на НАТО и постоянни бази в Източна Европа?

- В момента обмисляме как да увеличим и засилим възможностите за колективна отбрана и възпиране. Това включва и възможното разполагане на войски и изграждането на съоръжения. Но е твърде рано да казваме каквото и да е по тази тема, защото не сме завършили обсъжданията.

В голяма степен става въпрос за повишаване на бойната готовност. Трябва да сме способни да реагираме много по-бързо – видяхме, че руснаците могат да действат светкавично в Украйна. По-добрата бойна готовност също така включва "географското" ни присъствие. Това не означава непременно постоянно разполагане, а например по-често провеждане на военни учения във всички територии на натовски държави.

- Смятате ли, че НАТО трябва да развие нови специални способности, за да отговори на бързи специални операции от типа на руска инвазия в Крим?

- Имаме военните способности, които са нужни, за да защитим съюзниците си, в това число при атаки като тази в Крим. Научихме много от това, което видяхме, и то не само по отношение на това колко бързо руснаците могат да овладеят този район. Ще трябва да се адаптираме - и с развиване на способности, и с разработване на отбранителни планове.

- Имаше ли грешки на западното разузнаване? НАТО в някаква степен изглеждаше неподготвен за операцията в Крим.

- По принцип не коментираме разузнавателните въпроси. Освен това не ставаше дума за атака срещу съюзническа държава в НАТО. Но искам да видя, че алиансът подобрява своята готовност, така че да сме способни да отговаряме бързо на заплахите. От случилото се в Украйна научихме, че готовността е от огромно значение и че трябва да продължим да я подобряваме.

- А готов ли е НАТО за сценарий, в който Русия напада някоя от неговите членки в Източна Европа?

- Мога да ви уверя, че сме разработили всички планове, за да осигурим ефективна защита и отбрана на всички съюзници срещу всякакъв вид заплахи. Това, което видяхме в Украйна, е предупредителен сигнал. В дългосрочна перспектива е нужно НАТО и особено европейските членове да увеличат инвестициите си в отбрана.

Разполагаме с всички планове, необходими да гарантираме ефективна защита в момента. Но имаме нужда от повече инвестиции, за да сме сигурни, че на колективната отбрана ще може да се разчита и в бъдеще. Когато посещавам столиците на натовските държави, аз апелирам да се спрат съкращенията и да се увеличат парите за отбрана.

- Смятате ли, че българските политици ще чуят вашите призиви? Особено от гледна точка на ситуацията в Българската армия, която освен всичко друго е и екипирана основно със старо руско оръжие?

- Първо, искам да подчертая, че ценим високо българския принос към натовските операции, особено тази в Афганистан. България се ангажира, въпреки че е в тежка икономическа ситуация. Но има очевидна нужда от още инвестиции в модерно военно оборудване. Обсъждах това с българския президент и с правителството и оценявам, че те имат много позитивно отношение, когато става дума за подновяване на старата бойна авиация.

Отбелязах още, че България може да участва в засилено регионално сътрудничество в това отношение, защото съседите ви имат подобни самолети на тези, които България също може да придобие. Чрез общи усилия може да постигнете по-добра цена и по-изгодна сделка, а също и да спестите пари, когато става дума за поддръжка, тренировки, обучение на персонал за нуждите на ВВС и т.н.

В крайна сметка решението зависи от България. Но това, което видяхме в Украйна, показва колко важно е всички съюзници да инвестират средства в модерни военни способности. Ставаме свидетели на засилена активност на руската военна авиация в района на Черно море и България също може да бъде засегната от това. Особено важно е българските въоръжени сили, включително и авиацията, да са в крак с времето.

- Българското правителство е подкрепяно от партията "Атака", която признава анексирането на Крим. В други европейски страни също има мощни руски лобита. Това руско влияние отразява ли се на сътрудничеството в НАТО?

- Няма съмнение, че Русия е силно замесена в процеса по формиране на общественото мнение в много държави, например чрез финансиране на неправителствени организации, чрез медии и по други начини. Няма съмнение, че Русия се опитва да влияе на политическия живот. Всички трябва да имат това предвид. В този смисъл е много важно всички съюзници в НАТО и всички членове на ЕС да покажат ясно солидарност и единство.

Всички сме съгласни, че не обсъждаме военни опции. По-важно е, че политическите инструменти се използват напълно, включително възможността за икономически санкции. Ако Русия реши да навлезе навътре в Украйна, нямам съмнение, че международната общност трябва да обсъди тежки икономически санкции. Също така ще очаквам, че всички държави в НАТО и ЕС ще демонстрират единство и солидарност в подобна ситуация.