Днешният свят е сложен съставен механизъм. За да има хармония, движенията му трябва да са съгласувани. Доскоро той пазеше някакъв относителен баланс, но вече не е така. Защо точно сега ще се търси отговорност на Горбачов за разпада на СССР. Мина доста време. Но Украйна се опита да излезе от сценария, към който я бяха насочили. Този неин опит заплаши мощната тяга към миналото, решила да възроди Съветския съюз като Евразийски такъв. „Унижените и оскърбените” от „най-голямата геополитическа катастрофа на 20-и век”, а именно – разпадането на Съветския съюз, не можеха да допуснат ново „унижение”. До тях да се развива свободна страна, решена сама да определя бъдещето си, и то в сътрудничество с цивилизования свят. Та това си е чист „фашизъм”. Крим беше коктейлната хапка, разядката за това, дето предстои. Или разговорът на двама руски посланици в Африка е просто шега. Или недоволството от корабите на наши съюзници в Черно море и поканата да влезем в Евразийския съюз е честитка за Великден.

            Великден за несъстоятелното минало, непроменило се и през 21 век, не може да има. Поне трайно и устойчиво. Ще тегли назад, ще заплашва, ще скърца със зъби, ще ръмжи. Ще подклажда „самоорганизирани граждани” да подкопават държавността и да търсят помощ отвън, за да я „опазят” от „екстремисти” и „фашисти”. Затова въпросът не опира само до Крим и Украйна. Днес са те, утре може да е друг и т.н.

            Не съм съгласна с Андрей Райчев, че въпросът у нас не опира до това – да сме разделени на сини и червени. За Русия и против НАТО и ЕС и обратното. Да, може да не сме тъкмо сини и червени. Нали целенасочено се нароиха много политически субекти и пейзажът се разми. „Синьо-червената мъгла”, както казваше един от тези субекти, вече е червено-кафява лепкава каша – креслива и провокативна, макар и без сериозни аргументи. Това, че бяха положени усилия ясният двуполюсен модел да се размие, е извън съмнение. Така стана възможно размиване на отговорността. Ето, от кашата се ражда нов проект, а зад него вече наднича следващият.

            Събитията днес не търпят мимикрия и шикалкавене. Те изискват определение към една от двете посоки. Не мога да вярвам на хора, които отправят въпросите някъде другаде и изместват истинския смисъл към нещо като политически хермафродитизъм. Днес е уместно разпределение тъкмо по ненавистния двуполюсен модел, и то не по оста сини – червени, десни или леви. Актуална е оста Европа – Русия. Европа и САЩ, ЕС и НАТО – от една страна. Придържането към техните ценности и спазването на техните правила ще ни приближи до стандарта им на живот. Свобода и инициативност, законност и предсказуемост, предприемчивост и отговорност. Това имаме от едната страна. От другата страна е ясно какво имаме. Не беше убедителен г-н Райчев срещу Илиян Василев. Включително за „Южен поток”. Че ще има полза за някого, ще има. Но за кого ще е тя – за българските потребители и данъкоплатци или за компаниите строителки, за отделни лица или за чужда държава. Според г-н Василев интересите не са тъждествени. Още – интересите на потребителя са свързани с наличието на конкуренция, докато управляващите са против такава в морския участък на „Южен поток”. Привиждат в него интерконекторна връзка, сякаш той предлага газ не от единствения доставчик.

            Когато България влезе в НАТО и ЕС, беше наречена невярна съпруга. Защото нали уж „от векове за векове” беше дружбата, бракът или енергийното крепостничество. Тогава не беше налице такова ярко противопоставяне, но днес по думите на Илиян Василев има „прогресираща ескалация” на напрежението или „устойчива нестабилност”. Налице е вече „устойчиво и същностно разминаване” между ЕС и НАТО, от една страна, и Русия, от друга. Независимо от членството в ЕС и НАТО, на нас ни предстои да се самоопределим на чия страна сме. Нещо, което не сме направили. Може би по-важно беше да се променят бюлетините сред тихото съгласие на парламентарните партии – управляващи и опозиция, за да не се объркат нечии избиратели.

            В това време на границата с Източна Украйна стои 40-хилядна руска армия, а в източни украински градове е в ход кримският сценарий.

            По Travel channel гледах филм за човек, роден без крака. Кевин Конъли казва, че това никога не го е спирало. Че майка му и баща му винаги са го насърчавали. Отнасяли са се към него като към обикновено дете. Кевин захвърля протезите. От малък баща му го качва на ски. На филма беше върху скейтборд - обикновения му начин на движение. Плува, скача в океана от високи скали, участва с успех в тренировъчния курс на американските рейнджъри. А в България наши сънародници искат да ни отрежат краката. Да се откажем да търсим собствени запаси. Да се примирим с едностранната си енергийна зависимост. Да сме кротки и да не ядосваме повелителя.

         Преди Великден наближава 16 април – денят, в който преди 89 години комунисти взривиха катедралния храм „Света Неделя”, за да направят България лесна плячка за истинската си родина. Техните наследници все още ни управляват.

            Филмът за Кевин се казва „Armed and Ready”.

            http://www.travelchannel.com/tv-shows/armed-and-ready