Путинката на Първанов

Случи се неизбежното: сръфаха се двамата най-висши държавни мъже. (В България това винаги се случва.) Сръфаха се по тъй модната напоследък енергийна тема: за големите руски проекти, разбира се. Първанов захапа Генерала на народа с обвинения за некомпетентност, кампанийност и лидерски дефицит: в обширна и доста истеричава статия, публикувана на президентския уебсайт.

В нея критиките и загриженостите за това какво може да ни се случи, ако разсърдим руския мечок, бяха уж принципно насочени срещу правителството, не не пропуснаха да свърнат и в персонална насока: с казването, че Борисов бил “видимо неподготвен” за срещата си с Путин.

Премиерът веднага върна топката – и като добър каратист засегна най-болезнената точка на самочувствието Първаново – уязви позициите му като неоспорим пръв резидент на Кремълския самодържец, ползващ се с абсолютен монопол в сферата на българо-руските отношения. Иначе казано: “Взаимното доверие и директната връзка, изградена между мен и премиера на Русия Владимир Путин, събуждат човешка завист, която за мен е разбираема.”

Тези негови думи вероятно не казват много на читателите – но пък казват много, твърде много на Първанов. Те съдържат една заплаха, от която българският, с извинение, президент, се бои повече от сянката си. И която може да се изрази със следните думи: “Ти, батинка, вече не важиш. Мой ред е да хожденича до Кремъл.”

Президентът ни не е особено писмовен човек. Виж, да държи речи, да поучава благо от екрана, да прелива от пусто в празно и от празно в пусто – за това по го бива. Но статии пише рядко – нищо, че се води научен работник по история на БКП. Тази май е четвъртата от досегашните му два мандата. По една на година и нещо. Сиреч за да пропише, трябва да има сериозен мотив. Много сериозен. Много по-сериозен примерно от някакви си изгорели във влака българи.

Мотивът? Най-точно според мен го описва блогът на Ваня Панайотова. По следния начин:

“Ооо, явно Гоце е получил путинка по и-мейла, строго напомняща му, че се е одрямал, ей така, безмОлвно, по сирищнишки, и пропилява вложените в него търпение и ... средства.

Move, GASvanov, move!”

Иначе стилът е добре познатият, само че качен на по-висока предавка. Ако обичайно президентът мрънка и сипе от висините на своето чело успокоителни за човека от народа баналности, то сега ту джавка, ту експертничи по Богомил Манчевски, ту лъже – като да става дума за досието му.

Може ли едно Гоце да джавка? Може. Гоцето не е гуце все пак. Макар че му прилича да бъде.

Може ли един президент да лъже? Може. Президентът е представителната за българските властници фигура – и като такава не може да пренебрегне създадената от самия него и подобните нему традиция. И лъже.

Лъже, че е необходима приемственост в енергийната политика на България – която се изрязава според него в това страната ни да потвърди волята си за участие в големите енергини проекти с Русия. Нужна е не приемственост, а скъсване. Скъсване рязко и радикално – с предателствата към българския национален интерес. Нужно е цялостно преразглеждане на досегашната енергийна политика – и диверсификация на всички енергийни доставки, за да се гарантира не друго, а именно политическата ни независимост от кремълските рекетьори.

Лъже, че  “и „Набуко”, и “Южен поток” са необходими за европейската енергийна сигурност и отговарят на националния ни интерес.” Двата проекта са алтернативни – единия обезсмисля другия. “Южен поток” засилва зависимостта на Европа от газовите доставки на Русия – и тъкмо поради това няма как да бъде от полза за европейската енергийна сигурност: газът е геостратегическо оръжие и как Кремъл оперира с него, видяхме миналата зима на свой гръб. “Набуко” е шансът на Европа да диверсифицира газовите си доставки – и нашият шанс за същото плюс още нещо – плюс шанса за така насъщната ни политическа еманципация от Путин, от неговата кагебистка империя и от родните ни путиноиди.  

Лъже, че “кризата не е аргумент срещу, а в полза на строителството на „Белене”. Втората атомна е скъп, рисков и най-вече безперспективен харч – който вече се оценява на два и половина пъти по-голяма стойност от уж договорената с Русия цена – на цели десет милиарда евро. Няма друга страна измежду тези на нашето и близко до нашето дередже, която да си позволява подобни харчове. При нищожни заплати, едва кретаща пенсионна и осигурителна система, перманентно продънен бюджет, индустриален срив и търговски дефицит, подобен харч е просто воденичен камък на шията: не само за нас, но и за нашите деца.

И защо? За да станем “енергиен център на Балканите”. Само дето не е ясно как ще стане това – и кой по-точно ще купува тока, дето централата ще го произвежда. Изглежда президентът си мисли, че докато ние строим ядрени централи, съседните народи зяпат в небето и се чешат зад ушите. Ама не, чак такъв празноглавец и в Сирищник не се ражда – просто мотивът е друг: изпратената по мейла “путинка”. В името на дружбата от векове за векове президентът ни иска да помогне на братска Русия да пробие на европейския ядрен пазар. Ама щяло да ни струва десет милиарда... Има и нетленни ценности, и безценни приятелски жестове в края на краищата!

Лъже, че “строителството на АЕЦ „Белене” трябва да продължи, защото това е стратегически проект за енергийната и като цяло за националната ни сигурност”. Най-малкото защото една руска централа не защитава, а застрашава националната сигурност. Справка – Чернобил. И защото пълното опаковане на българската енергетика с руски суровини, изпълнители и технологии е най-опасният акт не само за националната сигурност, но и за реалната независимост на страната ни.

Лъже, че “изграждането на АЕЦ „Белене” ще изпълни със съдържание голямата ни цел да се утвърдим като регионален енергиен център” – и че е реалистична “идеята да разширим участниците в реализацията на проекта „Белене” с наши съседи”. Ако превръщането на една страна в енергиен център зависеше от строителството на една ядрена централа, то с пълна сигурност може да се твърди едно: Румъния ще стане такъв преди нас, защото строежът на нейната централа е в напреднала фаза, а строежът на нашата е на ниво “първа копка” – наистина неколкократно повторена. Никакви съседи няма да се включат в строителството на централата – ако искаха да го направят, щяха досега да се появят с оферти пред акционерите на централата, отчаяно търсещи външни инвеститори. Само че големият проблем на АЕЦ “Белене” е именно в това – никой не иска да инвестира в него. Има “Белене”, ама няма вече балами. Как тогава някой да вярва на президентските уверения колко печелив и перспективен, колко абсолютно необходим за България е този проект? Или може би световния бизнес се състои от невежи идиоти, недозрели за изключителните изгоди от този АЕЦ, пророчески провидени от българския президент?

Лъже, като вади от девет кладенци вода, за да докаже ползите от нефтопровода “Бургас- Александропулис”. Защото простата истина е, че ползите са за Русия, която ще продава нефта си – и за Гърция, чиито танкери ще го превозват – докато за нас остават само рисковете – тъй като този нефт ще се прелива от танкерите в тръбата не другаде, а директно в Бургаския залив. Ползата от цялата тази тръба за България се измерва с нищожната за такъв проект сума от 35 милиона евро годишно. Рисковете са бастисването на цялата туристическа индустрия по крайбрежието ни – плюс съответната екологична катастрофа.

Рискове за милиарди срещу приходи от милиони – ето с какво се измерва националния ни интерес според българския президент – при това без значение какво мислят евентуалните потърпевши. Защото перлата в короната не се лъжите Първанови, а ей тези сбутани в края на статията редове: “Обектът е с национално значение, не може с местни допитвания да се решават проблеми на национално ниво. (Утре в н-ската община ще направят референдум против пенсионната политика на правителството. Отменяме ли я?)”

Наистина не е за вярване, че един президент може да изрече подобни думи. Обектът може да е от национално значение – но проблемите, които този проект може да създаде, са регионално определими (и освен това има разлика в сравнение с “пенсионната политика” – тя не бълва нафта върху морските вълни) – как тогава бъдещите потърпевши да нямат право на мнение? Тези хора, дето живеят в Бургас и наоколо – те българи ли са? Те не са ли сред онези, които са дали на същия този президент правото да представлява страната им пред външния свят, правото да бъде морален гарант за ставащото в обществото им? Те не са ли неговите преки работодатели? Бих им предложил впрочем да проведат още един референдум – с който да обявят българския президент за персона нон грата в техните градове.

Българският президент обаче не се интересува от тяхното мнение. Интересува се от поставените в “путинката” задачи. И се тревожи много, ама наистина много. За своето собствено бъдеще. Не че то не блести с привлекателна светлина и в тоналността на Газпромските пламъци – видими за всеки държавен глава след безпримерния пример на канцлера Шрьодер. Проблемът е, че такова светло бъдеще се полага само на справилите се с поставените в “путинката” задачи. За тези които не са успели да се справят с тях, се полага друго бъдеще. Както е известно и от българския опит – доста мрачничко.