Утре

                Иде светъл християнски празник – ще възкръсне синът господен.

            Не ми се мисли, говори и пише за някои неща. Но те настъпват. Не искам да мисля, че руската компания „Стройтрансгаз” иска да закупи дял от Българския енергиен холдинг (БЕХ), доведен успешно и вероятно услужливо до фалит. Не искам да мисля, че собственикът на компанията Генадий Тимченко – приятел на Путин, е в черния списък на САЩ заради анексирането на Крим. Не ми се мисли точно в навечерието на Великден какво свеждат някои лидери до електората – контролиран или не. „Не за фойерверки и помпозност е този празник (16 април – деня на Търновската конституция), а за катарзис”. Може би такъв като летния, който междувременно „изживя” неуспелият кандидат за шеф на ДАНС. Но ето, че сега същата ракета-носител ще го изстреля за европейски пост. Катарзисът, макар и неповикан, е налице. Няма кой да попречи на съответния електорат да катапултира посоченото лице за евродепутат. Звучен шамар не само за замрелия десетмесечен протест с досадния му въпрос „Кой?”, но и за европейските колеги на лицето.

            Според министър-председателя авторитетът на институциите бил засегнат заради трудностите, през които преминава страната. Гиди злонамерени трудности такива. Гони ги тях енергийният оптимизъм на министър Стойнев, според когото хем ще спазим приетата от Европейския парламент резолюция против изграждането на „Южен поток”, хем обаче ще започнем да си го строим у нас като цвете в саксия. Правителството нямало да се примири с „политическото жертване на проекта”, защото Русия била стратегически партньор на България. Да се доверя ли на министър Стойнев в момент, в който Европейският парламент с мнозинство приема резолюция срещу изграждането на същия този поток, като призовава да се потърсят други източници на газови доставки за ЕС. Защо „моят български” министър се гърчи и защитава Южния поток в ущърб на родната си страна и на европейските си уж съюзници. Ето за това не ми се мисли в навечерието на светлия празник, но не мога да спра да мисля.

            Всичко ни навежда на това – да спрем да мислим. Да се предадем и веднъж завинаги да се убедим, че нищо не зависи от нас. Точно „навреме” стана разкритието със злоупотребата на лични данни. Месец преди изборите – тъкмо да отврати и да предОТВРАТИ гласуването.

            Питам отвратените от гласуването и тези, които няма да си направят труда да гласуват. Защо Народното уж българско народно събрание препъна възможността да се гласува електронно. Защо отне възможността на около два милиона българи извън страната да гласуват, без да са зависими от съответните партии, прокламиращи катарзис някакъв. Прокламиращите подобен катарзис теглят към днешната политическа клоака в комбинация с всички енергийни и атомни мегаломанщини и малоумия.

            Надеждата за България е масовият протест от лятото на миналата година да продължи и да не допусне да бъде спазарен. Крепителите на днешното статукво ги топли, че мнозинството от противниците им е извън България. Противници, лишени от правото си да гласуват. Удобно, твърде удобно. Защото другите тук си ги контролираме. Негласуващите не си дават сметка, че също са контролирани.

            Задало се е трето поредно освобождение с всички изгледи да е окончателно. Ние стоим и гледкаме. Правителството ни брани не нас и страната, а чужди интереси, за разлика от Румъния и Полша. Светът и той гледка с все по-голяма загриженост. Може би чака някой да му подаде кърпичка. А някога Роналд Рейгън прескочи бързо етапа на загриженост и убеди страните-производителки на петрол да увеличат добива му чувствително. Цените паднаха и взе, че настъпи „най-голямата геополитическа катастрофа” на миналия век.

            За света и за времето не можем да отговаряме, но за себе си сме длъжни. Великден за България ще настъпи, когато се отървем от енергийните пранги. Възкръсването на протеста (защото той ще възкръсне) трябва да включи задължително изискване за енергийна независимост и възможност за електронно гласуване на сънародниците ни зад граница. Не само в Турция, а навсякъде по света. А ние - останалите тук, да зарежем гъбите и отвращението си.

            Българи, просто гласувайте.